Решение № 5182 от 31.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Х. Стайков от гр. София, чрез процесуален представител адв. И. Димитров, срещу решение 4348 от 01.07.2021 г., постановено по адм. дело 11299/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което частично е уважил предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева и е отхвърлил иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 500 лева срещу Столичната дирекция на вътрешните работи от отменен по съдебен ред административен акт - заповед за задържане на лице 225зз-22/05.01.2020 г. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразност. Иска отмяна на решението, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи исковата му претенция в претендирания размер, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Столичната дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Оспорва жалбата в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Производството пред АССГ се е развило по предявения на основание чл. 203, ал. 1 от АПК от Х. Стайков против Столичната дирекция на вътрешните работи с искане да се осъди СДВР да му заплати 2 500 лева, представляващи неимуществени вреди следствие от незаконното задържане със заповед за задържане на лице рег. 225зз-22 от 05.01.2020 г. издадена от полицейски орган в 01 група сектор С-4 към ОСПСОВОР-СДВР, отменена с решение 159247 от 24.07.2020 г. по ахд. 553/2020 г. на СРС, която сума се претендира ведно с лихвата от датата на задържането 05.01.2020 г. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е осъдил СДВР при МВР да му заплати 300 лева, представляващи неимуществени вреди следствие от незаконното задържане със заповед за задържане на лице рег. 225зз-22 от 05.01.2020 г. и е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 2 500 лева или отхвърля иска за сумата от 2 200 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че незаконосъобразното задържане е породило негативни последици у ищеца - болки и страдания, които следва да бъдат репарирани. Налице е и пряка причинна връзка ако съответно не беше издадена заповедта, ищецът не би се чувствал по посочения начин. Относно размера на вредите - доколкото същите са определят от съда по справедливост на база конкретните факти - а именно задържане настъпило на 05.01.2020 г. в 12:30 ч. и освободено лице на 06.01.2020 г. в 12:30 ч. - то съдът е приел за справедлив размер на обезщетение в размер на 300 лева. Решението е частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди. Установено е по делото неправомерно задържане на ищеца при отмяната на заповедта, с която то е постановено. Въз основа на установената фактическа обстановка следва извода за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъмнено неправомерното задържане на ищеца за 24 часа има негативно отражение върху психическото му състояние. Предвид показанията на свидетеля В. Велчев, ищецът се е чувствал зле, а негативните му преживявания са били свързани с факта, че незаконно е бил задържан и обвинен, както и следствие от това, че се е притеснявал как ще се почувства майка му. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характера на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо от неправомерното задържане, периодът в който то е осъществено, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер на 300 лева. В заключение следва да се отбележи, че неправилно съдът е отхвърлил иска за причинени имуществени вреди, в размер на 500 лева. В случая е безспорно установено по делото, че в производството по НАХД, ищецът, в качеството си на жалбоподател, е упражнил правото си на процесуална защита чрез адвокат. Разходът за адвокатски хонорар е пряка вреда, която подлежи на обезвреда. Съгласно Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 06.01.2020 г. /л. 23 от дело 11299/2020 г./ доказва осъществено реално процесуално представителство и защита, както и заплащане на адвокатското възнаграждение. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено НАХД, лицето е ангажирало адвокат, на когото е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда, вследствие издадения незаконосъобразен акт. Предвид изхода на спора на касатора разноски се следват. В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 06.01.2020 г., в който е посочено договорено възнаграждение за сумата от 500 (петстотин) лева, платени в брой. В представения договор за правна защита и съдействие от 19.07.2021 г. (л. 7) пред настоящата инстанция е посочено договорено възнаграждение за сумата от 430 (четиристотин и тридесет) лева, платени в брой. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение,