Решение № 16126 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4923/2011 г.

Решение № 16126 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4923/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Юлия Свиленова Личева от гр. София срещу решение № 889/28.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7565/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против РА № 20001003306/10.05.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, София, потвърден с решение № 1004/12.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за начислен ДДС за данъчен период м. 08.2007 г. в размер на 15 695,06 лв. и лихви 5 454,82 лв. за вътреобщностно придобиване (ВОП) на ново моторно превозно средство. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество с отмяна на обжалвания РА и присъждане на разноските. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Михайлова взема становище за неоснователност на касационната жалба, за правилност на решението, което счита, че следва да се остави в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От данните по делото се установява, че Юлия Свиленова Личева е закупила в Германия лек автомобил, марка "Мерцедес" С-200 - Компресор с посочена цена в евро - данъчна основа и ДДС, по данъчна фактура, издадена от "Щерн" ЕООД, Франкфурт на Майн, Германия, регистрирано лице за целите на ДДС в Германия. Автомобилът е въведен на територията на РБългария на 24.08.2007 г. С РА, при съобразяване на представените с възражението срещу РД нови писмени доказателства - нова фактура и сторно, издадени от "Щерн" ЕООД, органът по приходите е определил данъчна основа, изчислена в левова равностойност, формирана от стойността по втората фактура и сторно, без стойността на ДДС, платен в Германия, и с включена стойност на акциза, върху която е определил задължение за ДДС в размер на 15 695,06 лв. и лихви 5 454,82 лв. Спорът е относно дали с въвеждането на територията на страната с автомобила е извършено ВОП по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДДС и § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС, за да се декларира като такъв и се начисли ДДС върху посочената сума. Първоинстанционният съд е приел в съдебния си акт, че процесният автомобил представлява ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС. Прието е от съда, че е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС и че законосъобразно органите по приходите с ревизионния акт са начислили ДДС. Обжалваното решение е правилно. Твърди се в касационната жалба на Юлия Свиленова Личева, че тя не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС. Счита, че разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗДДС трябва да се разглежда във връзка с разпоредбата на чл. 3 ЗДДС, при което ВОП на ново МПС е обект на облагане с ДДС само от ДЗЛ, определено в чл. 3 ЗДДС, каквото касаторът твърди, че не е и поради това, не е била длъжна да декларира въпросния лек автомобил. Счита, че трябва да се направи разграничение - ВОП на нов автомобил само за лице, осъществяващо независима икономическа дейност, а не "инцидентна" ВОП, каквато не съществува, за разлика от "инцидентна" ВОД. Така поддържаните от касатора доводи са неоснователни. Закупеният от Германия лек автомобил има характер на ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС, доколкото отговаря на първото условие, визирано в подточка аа.) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката да не са изминали повече от 6 месеца, считано от датата на първата им регистрация. Не се оспорва от приходната администрация, че към момента на закупуване на процесния автомобил е начислен ДДС от немския търговец, издател на посочената по-горе фактура и размера на платения в Германия ДДС е приспаднат при формиране на данъчната основа за облагане в България. Спорът е дали лицето е задължено лице по смисъла на ЗДДС. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че с въвеждането на автомобила на територията на България е извършен ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Съгласно тази правна норма, за ВОП се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. В процесния случай автомобилът е закупен в друга държава членка - Германия и е въведен на територията на България, поради което е налице ВОП. Разпоредбата на чл. 168 ЗДДС регламентира подаването на декларация от лицето, което извършва ВОП на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 ЗДДС. В решение по дело № С-84/09 г. на СЕС в Люксембург изрично е посочено, че при осъществено ВОП, каквото в настоящия случай е налице, ДДС се дължи в държавата по местоназначение на автомобила. В същото решение, съдът е разграничил от една страна в освобождаването на доставката, довела до вътреобщностно изпращане от държавата членка, от която е започнало изпращането или превозът на стоките, съчетано с правото на приспадане или възстановяване на платения по получени в тази държава членка доставки ДДС, и от друга страна, в облагане с ДДС на вътреобщностното придобиване в държавата членка, в която е приключило изпращането или превозът на стоките. Според съда в Люксембург, целта на посочения механизъм е да гарантира ясното разграничение между данъчните правомощия на държавите членки. В този смисъл е цитираната по-горе разпоредба на чл. 168 ЗДДС. Данъчната основа, върху която е начислен ДДС по РА е формирана от фактурната стойност на автомобила по представените допълнително от жалбоподателя втора фактура и сторно, като е приспаднат платеният в Германия ДДС. На основание чл. 26, ал. 3 ЗДДС данъчната основа е увеличена със заплатения акциз и е формирана данъчна основа за ВОП в левова равностойност в размер на 78 475,29 лв., върху която е начислен 20 % ДДС в размер на 15 695,06 лв. и са изчислени лихви за забава в размер на 5 454,82 лв. Оспореният РА е законосъобразен и като е отхвърлил подадената срещу него жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на административния орган се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но поради това, че такова в размер на 873 лв. е присъдено с първоинстанционното решение, същото е за цялото производство и второ такова за касационната инстанция не се дължи, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,