Решение № 163 от 18.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 305/2008 г.

ВКСI търговско отделение18.01.2010 г.докладчик Елеонора Чаначева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ж. И. И., действуващ като едноличен търговец с фирма "Д. Ай - Ж. И." - гр. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение от 16.04.2007 г. по т. д. 105/06 г. на Добрички окръжен съд.

Мотиви

Решение № 163 от 18.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 305/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молба на Ж. И. И., действуващ като едноличен търговец с фирма "Д. Ай - Ж. И." - гр. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение от 16.04.2007 г. по т. д. 105/06 г. на Добрички окръжен съд, с което е бил осъден Е. "Д. Ай - Ж. И." - гр. Д. да заплати на "К. Д." ООД - гр. П., Чешка република сумата 98534 евро - неплатени сума по договор за цесия и 7005 лв. - разноски по делото и определение от 06.07.2007 г. постановено по същото дело, с което е изменено решението в частта за разноските, като е присъдена на основание чл. 64, ал. 1 сумата 3850 лв. - адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата за отмяна - "К" О., Република Чехия не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 40 от 8.07.2008 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е допусната до разглеждане само молбата на Ж. И. И., действуващ като едноличен търговец с фирма "Д. Ай - Ж. И." - гр. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение от 16.04.2007 г. по т. д. 105/06 г. на Добрички окръжен съд, като същата молба на основание чл. 303, т. 1 и 5 ГПК не е допусната до разглеждане. Поради това неоснователни са направените искания от молителя за промяна на основанието, на което следва да бъде разглеждана молбата. Определението по чл. 307 ГПК изрично е очертало предмета на разглеждане в извънинстанционното производство, със влязъл в сила съдебен акт /след потвърждаването му от друг тричленен състав/, и този предметен обхват лимитира настоящата инстанция в нейното произнасяне. Молителят е поддържал, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради това, че е налице извършено престъпление от връчител във връзка с решаване на делото, като за случая била образувана по негова жалба пред Районна прокуратура - гр. Д., преписка № 2230/2007 г., по която с постановление от 21.11.2007 г. било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител - връчител на съдебни книжа в ОС - Добрич за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. От представеното определение № 62/02.06.2009 г. на Добрички районен съд се установява, че наказателното производство е било прекратено, като жалбата срещу постановлението за прекратяване на молителя е била оставена без разглеждане. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е налице когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението - предмет на отмяната или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Следователно, изискването на посочената норма в последната регламентирана хипотеза, на която се позовава и страната - а именно неправомерни действия на връчител, императивно изисква като наличен юридически факт - влязъл в сила съдебен акт, с който е установено, че връчителят на съдебни книжа е осъществил престъпно действие във връзка с решаване на делото, като това включва съдържанието на понятието "определения надлежен съдебен ред". Липсата на такъв акт обуславя и неоснователност на искането по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Или дори и да не беше прекратено образуваното досъдебно производство, то същото само по себе си не може да установи наличие на това основание. Ирелевантни към разглежданото основание са подробно развитите оплаквания за допуснати процесуални нарушения от състава на въззивния съд, тъй като нямат относимост към фактическия състав на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и дори и да бъдат установени не могат да предизвикат отмяна на постановения съдебен акт, поради лимитивната определеност на основанието, чието установяване единствено води до желания правен резултат. С. оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

1