Решение № 502 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8015/2008 г.

Решение № 502 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8015/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "АДИВ-Атанас Данчев" чрез пълномощник - адв. Шилев против решение на Пловдивски окръжен съд № 182/18.04.08 г. постановено по адм. д. № 365/07 г. с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА№ 600/4.04.05 г. на ТДД-Пловдив в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 14 209,80 лв. и съответна лихва за забава по 12 броя фактури издадени от "Пост" ЕООД и в размер на 2 034 лв. и съответна лихва по фактура № 3060/30.06.00 г. издадена от "Бул ин" ЕООД. Със същото решение, жалбоподателят е осъден да заплати на директора на ДОУИ-Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 664,70 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като от обстоятелствената и част се налага изводът, че твърдените касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му, отмяна на ДРА в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касация- директорът на ДОУИ - Пловдив оспорва жалбата по съображения, развити в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Според прокурора и при повторното гледане на делото от Пловдивски окръжен съд недоказано е останало начисляването на ДДС по фактурите в счетоводствата на доставчиците. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от страна по делото, но като неоснователна. Настоящото касационното производство е второ по реда си по спора, тъй като с решение на ВАС, първоначално постановеното решение по тази част от спора е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. С отменителното решение на ВАС са дадени указания за допускане на експертиза, която да извърши проверка в счетоводствата на доставчиците относно счетоводното начисляване на ДДС от тях, а така също и при постановяване на решението да се обсъди представения по делото ДРА на един от доставчиците. Спорът е относно правото на данъчен кредит за жалбоподателя по фактури, издадени от "Пост" ЕООД по които то му е отказано от данъчните органи на осн. чл. 109, ал. 11 и ал. 12 т. 4 от ДОПК, тъй като на данъчния адрес на доставчика не е открито лице за контакти, както и относно правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактура, издадена от "Бул ин" ЕООД през м. 06.00 г. на същото правно и фактическо основание. При повторното гледане на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е имала за задача да провери счетоводствата на доставчиците, за да отговори на въпроса относно начисляването на ДДС по спорните фактури от тях. Вещото лице не е намерило търсените доставчици на адресите им, поради което не е извършило указаната проверка в счетоводствата им. Съдът, чието решение се обжалва в настоящото производство е отхвърлил жалбата с мотива, че начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците не е доказано, поради което не са налице комулативните предпоставки на закона за признаване право на данъчен кредит за получателя по тези фактури. Отделно от това, съдът е коментирал представения по делото ДРА, издаден на "Пост" ЕООД, който включва и периодите, през които са издадени спорните фактури. Констатирано е, че с този ДРА на доставчика е отказано признаване на данъчен кредит по доставки от различни доставчици. Съдът не е кредитирал този ДРА тъй като е приел, че без проверка в счетоводството на доставчика не може да се прецени доколко доставките, по които му е отказано право на данъчен кредит са намерили реализация чрез фактурите, издадени от "Пост" ЕООД на жалбоподателя. Този извод на съда е правилен. Видно от ДРА, издаден на "Пост" ЕООД е, че за м. 09.00 г. му е отказано признаване на право на данъчен кредит по фактури от ЕТ "Империал-Пламен Карамфилов" с извода, че последният е извършвал безстокови доставки. констатациите в този ДРА са, че стопанските операции, предмет на фактурите са пшеница и транспортни услуги. Фактурите, по които на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит за м. 09.00 г. от този доставчик са с предмет- пшеница. По аналогичен начин (макар фактурите да са с различен предмет на стопанската операция) стоят нещата и за останалите месечни периоди, през които на жалбоподателя е отказано признаване право на данъчен кредит по фактури от този доставчик. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Начисляването на ДДС по фактурите от доставчиците по тях в счетоводството на последните е елемент от начисляването на ДДС по фактурите. Същевременно съгласно чл. 64, ал. 1 т. 2 от ЗДДС (отм.) начисляването на ДДС по фактурата елемент от фактическия състав при наличието на който за получателя по фактурата възниква право на данъчен кредит. Липсата на доказателства по делото, че такова счетоводно начисляване на ДДС по фактурите е направено от доставчика води до недоказаност, респективно до неоснователност на претенцията на жалбоподателя за право на данъчен кредит по спорните фактури. Първоинстанционният съд се е съобразил с установената по делото фактическа обстановка, в резултат на което е направил обосновани и верни изводи. Като е отхвърли жалбата, съдът е приложил правилно материалния закон. Решението следва да се остави в сила, тъй като не са налице твърдените от касатора касационни отменителни основания. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК. Върховният административен съд