Решение № 2970 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2017 г.

Решение № 2970 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2017 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 3986/14.06.2017 г., постановено по адм. дело № 668/2016 г. по описа на Административен съд, С.-град, ведно с определение № 5289/27.07.2017 г. (следвало е да бъде с решение) по чл. 175 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в частта, която е отменен РА № Р-22001404000-091-001/29.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1933/17.12.2015 г. на директора на посочената по-горе дирекция за непризнат данъчен кредит в общ размер от 103 500 лв. по фактури № 52/15.09.2008 г., № 54/26.09.2008 г., № 56/14.10.2008 г., № 58/15.10.2008 г. и № 66/25.11.2008 г., издадени от ЕТ "ДМД-Р. Й. И." и променен резултата за възстановяване на ДДС. С допълнение към касационната жалба е уточнено, че е допусната техническа грешка, като не е посочена фактура № 57/15.10.2008 г., но от общият размер на непризнатото право на данъчен кредит от 103 500 лв. няма съмнение, че в тази сума влиза и ДДС по последно посочената фактура. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е описал събраните документи, без да коментира реквизитите, доказващи авторството на обективираните в тях изявления, а именно, че същите съдържат индивидуализиращите белези на Й. М. И. - ЕГН, номер на личната й карта и подпис, като последният е видимо различен в отделните документи. В тази връзка в касационната жалба се излагат доводи, че в нарушение на правилата за ценене на доказателствената стойност на частните документи, регламентирани в ГПК и приложими в производствата по ДОПК на основание § 2 от ДР на ДОПК, първоинстанционният съд бил игнорирал факта, че Иванова, посочена като автор на изявленията, обективирани в посочените фактури е заявила пред нарочен орган на власт от досъдебно производство, че в качеството си на управител на ЕТ "ДМД-Р. Й. И." не е имала търговски взаимоотношения с "Х. А. Р. А. Б." ООД с предишно наименование "Х. А. А. - А." ООД. В тази връзка касационният жалбоподател се позовава на чл. 42, ал. 3 ДОПК, съгласно който, когато по реда на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци органите на МВР, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства, а за ирелевантен за законосъобразното присъединяване към доказателствения материал по преписката на писмените обяснения от разпита на Й. И. в качеството й на свидетел. Развити са подробни доводи относно характера на частните документи и тяхната преценка дори, когато няма оспорване, както и че проследимостта на всяка от фактурираните от ЕТ "ДМД -Р. Й. И." доставки на МПС е осигурена също от частни свидетелстващи и диспозитивни документи, съставени преди регистрацията в СДВР на въпросните автомобили. Иска се отмяна в обжалваната част на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне жалбата в същата част срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Волянова. Ответникът по касационната жалба "Х. А. Р. А. Б." ООД с предишно наименование "Х. А. А. - А." ООД чрез адв. Велева я оспорва по подробни съображения, посочени в писмения отговор по касационното жалба и в допълнителна молба относно уточнението по касационната жалба. Иска да се остави в сила като правилно решението в обжалваната му част, както и претендира да се присъдят направените разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, но да се приеме, че се обжалват само посочените в първоначално подадена касационна жалба фактури, а не и посочената в допълнителното уточнение на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С касационната жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен ревизионния акт по фактури № 52/15.09.2008 г., № 54/26.09.2008 г., № 56/14.10.2008 г., № 58/15.10.2008 г. и № 66/25.11.2008 г. без да е посочена фактура № 57/15.10.2008 г. В същото време като се има предвид, че в първоначално подадената касационна жалба се сочи общият размер на данъчния кредит, който е в размер на 103 500 лв. по издадените фактури от ЕТ "ДМД - Р. Й. И.", то следва да се приеме, че е обжалвано съдебното решение и по отношение на фактура № 57/15.10.2008 г. за лекотоварен автомобил "Ивеко". За прецизност следва да се отбележи, че съдебното решение е структурирано в таблица и доста големи части от нея са останали празни, което може да се използва за евентуалното й манипулиране, което не се възприема от настоящия състав като правилна конструкция на съдебния акт и не бива да се толерира, поради което съдията, постановил решението следва да го има предвид за в бъдеще. За да отмени ревизионния акт в посочената по-горе част първоинстанционният съд е приел, че по делото (в голяма част в съдебното производство) са представени доказателства за процесните фактурирани автомобили от ЕТ "ДМД - Р. Й. И." на "Х. А. Р. А. Б." ООД с предишно наименование "Х. А. А. - А." ООД, като от съвкупната им преценка съдът е направил извод, че незаконосъобразно с ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит по процесните фактури. Относно позоваването от ответника в първоинстанционното производство за разпита на собственика на издателя на спорните фактури Й. И., че не е имала търговски взаимоотношения с ревизираното дружество, първоинстанционният съд е приел, че приобщеният протокол за разпит е от друго производство, за което няма данни как е образувано и как е приключило. Във връзка с представените от СДВР документи за процесните автомобили за всяка една от фактурите и проследимостта на всяка една от доставките, респ. регистрацията на автомобилите и липсата на оспорване от страна на ответника на същите, съдът за целите на производството на приобщените доказателства е приел, че те са достатъчни, за да се направи извод за реалност на доставките. С оглед на това, че предмет на доставките са автомобили, съдът се е позовал на чл. 144 ЗДвП, според който правото на собственост върху МПС, което подлежи на първоначална регистрация, се прехвърля с писмен договор между страните и фактическо предаване на автомобила, без да е необходима допълнителна нотариална заверка на подписите на страните по сделката. Съдът е съобразил, че автомобилите са индивидуално определени вещи - с марка, модел и номер на рама и затова не е необходимо индивидуализирането им чрез протокол за приемане/предаване. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Правото на данъчен кредит за доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС е предпоставено от реалното осъществяване на доставката. В случая правилно съдът е приел в решението си, че процесните стоки - МПС са индивидуално определени вещи, всяка една от които с обозначени модел, марка и номер на рама, както и на шаси за ремаркетата, поради което при преценката на доказателствата следва да се има предвид преценката на индивидуализиращите стоките белези. В решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при административното обжалване на ревизионния акт изрично е посочено, че нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт са изложени констатации от приходните органи относно процесните доставки, поради което решаващият орган е изложил мотиви за незаконосъобразно упражняване правото на данъчен кредит в общ размер от 103 500 лв. от ревизираното дружество по спорните доставки по фактурите, издадени от ЕТ "ДМД - Р. Й. И." за МПС. В същото решение се сочи, че при административното обжалване са представени доказателства (без да се посочват и обсъждат от решаващия орган), но те не установявали реално осъществени доставки на МПС. В хода на съдебното производство са представени освен протоколи за приемане/предаване на автомобилите, така и доказателства от предходни доставчици, с които се установява, че след въвеждане на автомобилите на територията на България от предходния доставчик са извършени доставки към прекия доставчик ЕТ "ДМД - Р. Й. И.", а след това към ревизираното дружество. Представени са доказателства и за последващи доставки на автомобилите. Разликите в датите на влизането в България а процесните автомобили и протоколите за приемане/предаване от прекия доставчик на получателя (ответник по касация) не променят изводите на първоинстанционния съд за реалност на процесните доставки. Установено е категорично в съдебното производство от представените доказателства от СДВР, че автомобилите след въвеждането им в България от предходния доставчик "В.-В." ЕООД първата регистрация в КАТ видно от представените свидетелства за регистрация е на името на ревизираното дружество "Х. А. А. - А." ООД със сегашно наименование "Х. А. Р. А. Б." ООД. При това фактическо установяване законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че са доказани действителни доставки на процесните МПС от прекия доставчик към ревизираното дружество, поради което последното съобразно материалноправните изисквания на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС законосъобразно е приспаднало данъчен кредит по тези доставки от ЕТ "ДМД - Р. Й. И.", респ. съдът правилно е променил резултата за ДДС за възстановяване на ревизираното лице. Оплакванията в касационната жалба, че в различните документи, представени по делото подписът на Й. И. е различен, не могат да опорочат тези документи до степен негодност, тъй като приходната администрация е имала процесуална възможност по чл. 195 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 АПК да поиска назначаването от съда на графологическа експертиза, но това не е направено, поради което е необосновано възражението, че не във всички представени документи фигурира подписът на Иванова поради т. нар. "видима разлика". Показанията на Й. И. като собственик на ЕТ в досъдебното производство и приобщаването от ревизиращите органи от протокола за разпит, правилно не са разколебали съда във фактическите установявания относно събраните писмени доказателства. След като от СДВР пред първостепенния съд са представени свидетелства за регистрация на процесните автомобили и от тях категорично се установява, че те са на името на ревизираното дружество като собственик, така установеното се подкрепя от представените доказателства за осъществени доставки с посочения едноличен търговец ЕТ "ДМД - Р. Й. И.". С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при проверката, извършена по реда на чл. 218 АПК не се установи да са допуснати сочените в касационната жалба пороци, водещи до отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част за отмяната ревизионния акт на непризнатото на ответника по касация право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 103 500 лв. от посочения по-горе доставчик и то като правилно в тази част и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното изрично искане в отговора срещу касационната жалба и потвърдено в съдебно заседание на 13.02.2017 г. от адв. Велева, на ответника по касация следва да се присъдят разноските, направени за касационното производство в размер на 4 326 лв. Същото не е прекомерно предвид направеното възражение от юриск. Волянова и не следва да се редуцира с оглед естеството на правния спор и материалния интерес. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение