Решение № 219 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2007 г.

Решение № 219 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.

Образувано е по к. жалба на Х. Е. Х. срещу решение № 172 от 26.07.2007 г. по гр. д. № 246/2007 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение по гр. д. № 868/2005 г. на Варненски окръжен съд постановено по иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане с произнасяне по иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД .

Развити са доводи за необоснованост на изводите относно правната квалификация на иска с оглед момента на настъпване на увреждането и датата на влизане в сила на ЗОДВПГ сега ЗОДОВ и неправилно прилагане на закона.

Срещу същото решение е подадена к. жалба и от ответника по иска община В.. В жалбата не са развити доводи за неправилност на въззивното решение, а се обосновават такива относно наличието на нищожен административен акт, от който да са причинени вреди.

Ответникът Д., представлявана от министъра на р. развитие и благоустройство, също обжалва въззивното решение с довод за нарушение на съдопроизводствените правила- принципа на диспозитивното начало, който се изразява в правото на страната да посочи основанието на иска и търсената от него защита.

Ответникът по касация Министерския с. намира жалбата на МРРБ за основателна.

Контролиращата страна П. на РБ счита жалбите за неоснователни, а въззивното решение за правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд разгледа жалбите и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.

Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и са допустими.

I. По жалбата на Х. Е. Х.

Жалбата е неоснователна.

Касаторът Х. Е. е поддържал, че от наследодателите му Е. Х. С. и М. С. е бил отчужден на основание чл. 101 ЗС с разпореждане № 69 от 29.01.1954 г. на МС недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от 122.40 кв. м. и построените в него два полумасивни магазина със застроена площ от 46.80 г. Те са биели обезщетени с друг недвижим имот, съставлявал магазин с изба, застроен на площ от 47 кв. м., намиращ се в парцел ** в кв. 3 по плана на гр. В., ул. "В" № **. Т. придобитият имот наследодателите му са продали на основание ПМС № 60 от 14.05.1973 г. на община В.. С влизане в сила на ЗВСОНИ имотът му е възстановен по силата на закона.

За този имот са заявили реституционни претенции и наследниците на Б. В., от когото имотът е бил отчужден на основание ЗОЕГПНС.

С решение от 22.02.1996 г. по гр. д. № 3433/1996 г. на Варненски районен съд е уважен ревандикационен иск за владяния от касатора имот като той и брат му Д. Е. Х. са осъдени да ревандикират магазин с площ от 34.65 кв. м. намиращ се в сградата построена в дворно място в гр. В., ул. "В" № **. За да уважи иска съдът е приел, че наследодателите на касатора и брат му са били обезщетени с ъгловия магазин в сградата, поради което владеят спорния без основание. Въз основа на това касаторът счита, че има интерес от предявяване на ревандикационен иск за ревандикиране на имота, с който наследодателите му са били обезщетение и който се намира във владение на физически лица.

На 25.04.2001 г. е предявил ревандикационен иск за този имот срещу физически лица, които са били във владение на имота. Направил е и искане за привличане на трети лица помагачи Д., представлявана от министъра на р. развитие и благоустройство, и община В.. С молба от 15.05.2001 г. е предявил обратни искове срещу третите лица помагачи за заплащане при условията на солидарност на сумата 5800 лв. С молба от 28.05.2001 г. е конкретизирал, че сумата претендира като парично обезщетение за отчуждения от наследодателя му имот в случай, че отстъпения в обезщетение не е бил собственост на държавата към 1954 г. С определение от 04.06.2001 г. съдът е конституирал като трети лица помагачи посочените страни. С определение от 26.09.2001 г. по гр. д. № 1306/2001 г. ВРС е приел за съвместно разглеждане с първоначалния иск предявените обратни искове, като е оставил без движение исковата молба до уточняване основанието, на което се претендира обезщетение. С молба от 8.10.2001 г. касаторът е уточнил, че след като му е бил реституиран описания имот неправилно е бил въведен от община В. в съседния магазин. С това му е нанесена имуществена вреда, произтичаща от стойността на отчуждения от наследодателя му имот и от пропускане възможността да реализира доход от отдаването му под наем за времето от 12.06.1996 г., когато е бил отстранен от имота. Исковете предявява като частични.

С молба от 10.10.2001 г. е посочил, че сумата от 5000 лв. представлява част от стойността на отчуждения от наследодателят му имот, а сумата 800 лв. претендира като обезщетение за пропуснати ползи от имота. С определение от 11.12.2001 г. съдът на основание чл. 103, ал. 2 ГПК е разделил производствата по предявените искове срещу община В. и Д., представлявана от МРРБ и е постановил те да се разгледат в отделно производство от това образувано по чл. 108 ЗС срещу ответниците физически лица. На основание на това определение е образувано гр. д. № 4056/2001 г. по описа на Варненски районен съд, преобразувано в гр. д. № 7404/2003 г. на Варненски районен съд. В хода на производството касаторът е направил увеличено на иска: сумата от 5000 лв. е увеличил на 35000 лв., а сумата 800 лв. на 5800 лв., което съдът е допуснал на основание чл. 116 ГПК. С оглед цената на предявения иск съдът е изпратил делото за разглеждане от Варненски окръжен съд по правилата на родовата подсъдност. Въз основа на това е образувано гр. д. № 868/2005 г. поописа на Варненски окръжен съд.

В съдебно заседание проведено на 07.10.2005 г. по гр. д. № 868/2005 г. пред Варненски окръжен съд повереникът на касатора е уточнил обстоятелствената част на исковата молба, като е заявил, че издаденото разпореждане на МС от 1954 г. е незаконосъобразен административен акт, тъй като в него не е бил конкретизиран с индивидуализиращи белези магазинът, с който наследодателите му са били обезщетени. В резултат на това след реституиране на имота е бил въведен в друг имот, от който е отстранен с влязло в сила решение по уважен ревандикационен иск. Поради това претендира обезщетение от 35 000 лв., който сума представлява стойността на отчуждения от наследодателите му недвижим имот през 1954 г. и сумата 5840 лв., представляваща пропуснати ползи - нереализиран наем от имота, от който е отстранен.

С решение № 177 от 19.02.2007 г. ВОС е отхвърлил предявените искове за сумата 45000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от постановен незаконосъобразен (нищожен) административен акт РМС № 69 от 29.01.1954 г. Намерил е, че те намират правно основание в чл. 1 ЗОДОВ. Изводът за неоснователност на иска е обосновал с приетото за установено, че административния акт, с който наследодателите на касатора са били обезщетени за отчуждения им имот с магазин с площ от 47 кв. м., не е нищожен административен акт, тъй като държавата е била собственик на този магазин, към момента на обезщетяването.

Недоволен от решението касаторът и го е обжалвал с въззивна жалба, въз основа на която е било образувано гр. д. № 246/2007 г. на Варненски апелативен съд. С решение от 26.07.2007 г. въззивният съд е обезсилил първоинстанционното като постановено по непредявен иск и е върнал делото за разглеждане на исковете като такива по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Изводът на съда е законосъобразен.

Страната е длъжна да посочи фактите, от които произтича твърдяното правото й и вида на търсената защита. Посочената от страната правна квалификация не обвързва съда. Той е служебно задължен да определи правната норма, регулираща спорното правоотношение. В изпълнение на това си задължение съдът обосновано е приел, че се претендират вреди причинени от незаконосъобразен административен акт, който е издаден през 1954 г. преди действието на ЗОДОВ. Към момента на издаването на този акт приложимия закон е ЗЗД. ЗОДОВ е влязъл в сила на 1.01.1989 г. съгласно § 2 от З. разпоредби към ЗОДВПГ ( З. изм. В ЗОДОВ с ДВ, бр. 30 от 2006 г.) и като материалноправен закон има действие занапред, т. е. урежда отношенията възникнали след влизането му в сила.

Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

II. По жалбите на община В. и на Д., представлявана от министъра на министерство на благоустройството и развитието:

Неоснователни са доводите, че с постановеното решение е нарушен принципа на диспозитивното начало и съдът е следвало да се произнесе по формулираното от страната искане и на посоченото от нея правно основание.

В обстоятелствената част на исковата молба страната следва да индивидуализира спорния предмет. Това се извършва с посочване на основанието и петитума на иска. Основанието включва фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално право. Ищецът не е длъжен да посочи правното естество на претендираното от него право. Дори и да даде правна квалифицира на правото, предмет на спора, тя не обвързва съда. Той е длъжен да я определи служебно, в какъвто смисъл е трайната практика на ВС на РБ и ВКС. Съдът е определил приложимия закон и въз основа на това правната квалификация на иска след като се е съобразил с момента на осъществяване на факта - постановяване на незаконосъобразен (нищожен) административен акт, от който касаторът твърди, че са произлезли вреди съгласно направеното последно уточнение на иска.

При постановяване на решението не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което касационните жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.