Решение № 8119 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11044/2009 г.

Решение № 8119 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11044/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Софийска област срещу Решение № 418 от 29.06.2009 г., постановено по адм. д. № 321/2009 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлено оспорването му на Решение № 806 по Протокол № 20 от 19.03.2009 г. на Общински съвет - Самоков, с което е дадено съгласие за ползване на дървесина от гори собственост на Община Самоков в землището на с. Марица и с. Радуил, за промишлен дърводобив. В жалбата се поддържат касационни оплаквания за неправилност на Решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наличието на касационните основания е обосновано с допуснати нарушения на чл. 53, ал. 1, 2 и 4 от Закона за горите, като не е посочен начина, по който ще бъде осъществено ползването на дървесината в конкретния случай, както и на чл. 57, ал. 1 вр. чл. 57а от Закона за горите, като не е уточнено лицето, в полза на което се дава разрешението. С решението не е съобразено и изискването на чл. 86, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за горите, изискващ наличие на годишен план, одобрен от председателя на Държавната агенция по горите. Ответниците по жалбата Общински съвет - гр. Самоков и Кметът на Община Самоков не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: Административният съд извършва преценка за законосъобразност на оспорения акт на Общински съвет - Самоков и приема, че той отговаря на изискванията за форма на административния акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, както и на тези по ал. 1 и т. 4 на ал. 2 от АПК, тъй като в административната преписка се съдържат писмени доказателства, удостоверяващи мотивите, фактическите и правни основания за приемането на решението. В докладната записка на зам. кмета, в Протокола на ПК и в самото решение са посочени предназначението на ползването на дървесината - за промишлени нужди, местоположението и разрешеното количество. Според първоинстанционния съд посочените в решението общи параметри са съобразени с изискванията на закона, който не изисква Общинският съвет да се произнася по конкретния начин на ползване на дървесината, въпрос свързан с преценка на целесъобразност от органа, който издава конкретното разрешение и са извън предмета на съдебен контрол. Без излагане на съображения с обжалваното решение са приети за неоснователни възраженията за нарушение на нормата на чл. 57а от Закона за горите, регламентираща субектите, в полза на които може да бъде издадено разрешение по този закон. Изискването на чл. 86, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за горите не е посочено като задължителна предпоставка за вземане на решението от Общинския съвет, поради което съдът прави извод за неговата законосъобразност. Решението на Административен съд - София област е постановено в нарушение на закона. Постановяване на правилно решение от Общинския съвет предполага съобразяване с изискванията на процесуалните норми на чл. 59 от Административно-процесуалния кодекс относно съдържанието на административния акт и със специалните изисквания на Закона за горите и правилника за приложението му, уреждащи цялостния процес на ползване на дървесината, подчинен на изисквания за плановост и контрол при осъществяването му. Вземането на мотивирано решение, посочването на фактическите и правни основания изискват не само изброяване на текстовете на нормативните актове, но и конкретните обстоятелства, сочещи на възможността и правото да се вземе решението. В докладната записка на зам. кмета и Протокола на ПК по "Стопански дейности и екология" не се съдържат фактически обстоятелства като основание за предлаганото решение. Текстът на чл. 53, ал. 4 от Закона за горите представлява най - общата регламентация на ползването на общинските гори, като посочва възможните начини на ползването чрез препращане към ал. 2 на чл. 53 от ЗГ и поставя изискването разрешението да бъде дадено след решение на Общинския съвет. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 57 от Закона за горите изрично препраща към Правилника за приложение на закона относно условията и реда за ползване на дървесината от общинския горски фонд, като чл. 80, ал. 8 от ППЗГ задължава Общинския съвет с решението си да определи условията и реда на ползването на дървесината. Преценката за законосъобразността на оспореното решение е в зависимост от отговора на въпроса изпълнено ли е изискването на ал. 8 на чл. 80 от ППЗГ с посочването на предназначението на ползването, местоположението на дървесината и общия размер на разрешеното количество. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ППЗГ ползването на дървесината от общинските гори се осъществява в съответствие с определеното с лесоустройствените проекти, планове и програми годишно ползване, което по силата на ал. 3 на същия чл. 86 от ППЗГ се одобрява от регионалната дирекция по горите по представен годишен план по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция по горите. Този план се представя от общината до 30 април в годината на маркирането. Разпоредбата на ал. 15 на чл. 87 от ППЗГ въвежда като изискване за ползване на дървесина от общинския горски фонд наличието на утвърден от директора на регионалната дирекция по горите комплектуван лесосечен фонд. Съобразно ал. 6 на чл. 57 от Закона за горите до една трета от утвърденото годишно ползване на дървесината може да бъде за добив от дърводобивни и дървопреработвателни предприятия. Посочените условия за ползване на дървесината следва да бъдат съобразени от компетентния орган при вземане на решението му. Актът, с който се решава ползването на дървесина, безспорно представлява разпореждане с общинска собственост и съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е предоставен в компетентността на Общинския съвет. Прегледа на начините на ползване, изрично изброени в ал. 2 на чл. 57 от ЗГ, съответно в чл. 80, ал. 2 от ППЗГ, при систематичното им тълкуване, води до извод, че начина по който ще се ползва дървесината във всеки конкретен случай представлява съществен елемент от решението по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА. В подкрепа са разпоредбите на Раздел III от Глава четвърта на Правилника за приложение на Закона за горите, които уреждат детайлно производствата по издаване на разрешения за отделните начини на ползване на дървесината. В конкретния случай в решението на Общинския съвет не само не се съдържат фактически основания за вземане на решението, то е лишено и от същинска разпоредителна част по смисъла на чл. 59, т. 5 от АПК. Не може да бъде прието изразеното в обжалваното решение виждане за наличие на право на оперативна самостоятелност за кмета на общината при избора на начина и лицето, в полза на което ще бъде предоставено правото. При управлението и разпореждането с общинска собственост по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА кметът може да взема решения само доколкото са му предоставени изрично правомощия с решението на Общинския съвет. В оспореното решение липсва оправомощаване на кмета, така както изисква текстът на т. 8 на чл. 21 от ЗМСМА, поради което приетото с решението на първоинстанционния съд противоречи на императивни правила. Изложените съображения налагат извода за незаконосъобразност на обжалваното решение. Неправилно издаденият в нарушение на задължителни процесуални правила административен акт е определен като законосъобразен, което налага отмяна на съдебното решение. Предвид изяснеността на спора от фактическа страна, след отмяната на първоинстанционното решение следва да бъде постановена и отмяна на решението на Общинския съвет. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 мр. чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс