Решение № 12591 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2016 г.

Решение № 12591 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, срещу решение № 3056/4.05.2016 г., постановено по адм. д. № 7365/2015 г., по описа на Административен съд - гр. С. /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата на "МДЛ Сервиз" ЕООД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "МДЛ Сервиз" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Иванова, в писмени бележки и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалванато решение. Претендира присъждането на разноски по представен списък Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за частична основателност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № 2141203313/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., в частта, в която е потвърден с решение № 931/22.06.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" С., при ЦУ на НАП, относно установени задължения по ЗДДС, в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за данъчен период месец декември 2010 г. в общ размер на 126 755.83 лева по фактури, издадени от "Т. К. Б." ЕООД, с предмет на доставките наем на оборудване и по фактура, издадена от ЕТ "К. А.", с предмет на доставката обувки. За да постанови обжалваното решение на първо място АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. Относно доставката от ЕТ "К. А.", с предмет 8000 чифта обувки съдът е обсъдил приетите по делото: договор от 13.12.2010 г., за продажба на 8000 чифта обувки, с място на предаване на стоката в склада на продавача, подробно индивидуализиран в гр. П., С приемо-превателни протоколи от 16.12.2010 г. и 17.12.2010 г., въз основа на договора от 13.12.2010 г., съдът е приел за установено, че са предадени в склада на продавача процесните количества обувки. За купувача - "МДЛ Сервиз" ЕООД протоколът е подписан от Д. Симеонов, водач на МПС, служител в ревизираното дружество. Последното обстоятелство по предаване и получаване на стоката, съдът е приел, че се установява и от кредитираните показания на същото лице разпитано като свидител в хода на съдебното производство. Обсъдени са и представените, като неоспорени по надлежния ред в хода на съдебното производство, пътни листове, в които е вписан водача на МПС, маршрута на движение на МПС, номера на МПС. Ф., че транспорта е за сметка на купувача се установява и от договореното между страните в договор от 13.12.2010 г. Обсъдил е факта, че стойността по фактурата е платена изцяло по банков път, видно от представени банкови извлечения и обяснения на доставчика. В тази насока е обсъдено и приетото по делото като неоспорено заключение на ССЕ. При тези факти, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като е осъществена облагаема доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. П. се е и на общите правила на чл. 24 и сл. от ЗЗД и е приел, че е установено прехвърляне на стоката и нейното индивидуализиране, с предаването им на получателя. Не на последно място съдът е приел, че е доказано и извършване на последваща облагаема доставка, съгласно инвойс фактури от 6.01.2011 г. и от 7.01.2011 г. и ЧМР отсъщите дати. Издадените документи удостоверяват продажбата и транспорта на 8000 кутии обувки от жалбохподателя на Кипърско дружество, като е налице и потвърждаване на получаването на стоките на територията на Кипър. От заключението на вещото лице, съдът е приел за установено, че през процесните данъчни периоди ДЗЛ няма отразени идентични доставки от други доставчици, поради което незаконосъобразно органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит на проверяваното дружество, едниствено поради липсата на доказателства, че доставчика е разполагал с процесните стоки. В тази насока съдът се е позовал на т. 43 от решение на СЕС по дело С - 324/11, като данъчна измама не е доказана от ответника по жалбата, въпреки дадените указания за доказателствената тежест. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Т. К. Б." ЕООД, с предмет на доставките - месечен наем на оборудване на мотел И., съдът е обсъдил приетия по делото договор за наем от 1.08.2010 г., с който на жалбоподателя са предоставени за временно и възмездно ползване описаните в договора ресторантско оборудване и кухненско обзавеждане, находящи се в комплекс "М. И.", собственост на наемодателя. Обурудването е предадено с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 1.08.2010 г., Установено е плащане в брой по издадените фактури, поради което съдът е приел, че доставката е реално извършена, а довода на органа по приходите, че наемодателят не е собственик на обурудването, предмет на договора за наем е незаконосъобразен. До този извод съд е достигнал като е обсъдил продажбата на ДМА от "Юнивърсъл. пропъртис" АДСИЦ на доставчика, което. не е призната за реално осъществена за целите на ДДС по влязъл в сила ревизионен акт и сключения на 21.11.2008 г. договор между "Юнивърсъл. пропъртис" АДСИЦ и ревизираното дружество за отдаване под наем на мотел "И." и е приел, че в предмета на договора за наем не се включва оборудването на комплекса, ресторанта или кухненското обзавеждане. На следващо място съдът е приел, че отдаването под наем е възможно и действително и когато наемодателят не е собственик на вещта, Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Фактическата обстановка по делото е установена правилно, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящият състав, поради което не следва да бъде повтаряна. Основният спорен момент е наличието на реална доставка на стоки и услуги по процесните фактури, като основната част от доводите на касатора са свързани с липса на индивидуализация на вещите и на последваща реализация на същите. Относно услугите се твърди, че процесното оборудване не би мого да бъде предмет на покупко-продажба и впоследствие отдавано под наем, тъй като ако бъде демонтирано от сградата би се нарушила целостта и функционалното му предназначение и се нарушава договора за наем на мотела. Настоящият състав намира за правилен и обоснован извода на АС, че при съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, неоспорени от страна на Дирекцията се налага извода за реалното осъществяване на доставките. Относно доставката на 8000 чифта обувки, този извод е изведен въз основа на приетите по делото ССЕ, договор от 13.12.2010 г., приемо-предавателни протоколи от 16.12.2010 г. и 17.12.2010 г., показанията на свидетеля Д. Симеонов и представените в хода на съдебното производство, пътни листи. Безспорно доставчика е разполагал с процесните количества стока, което се установява от проверените от вещото лице счетоводни записвания в сметка 304-стоки, а довода в тази насока на касатора е неоснователен. Досежно факта, че търговеца е разполагал с процесното количество стока са представени от доставчика при извършената насрещна проверка и приети по делото искания за отпускане на материали и стоки от "Еврострой " ООД и фактура издадена от последното дружество, която видно от заключението на ССЕ е осчетоводена от доставчика, а плащането е в брой с приложен фискален бон. При тези факти и липса на доказателства за получаване на същите стоки от други доставчици, правилно съдът е приел, че доставчикът е разполагал с процесните стоки. Представени са доказателства и за последваща реализация, които не са оспорени, поради което и изложените доводи в касационната жалба досежно липса на ВОД към Кипър са неоснователни. Основателни са доводите в жалбата за недостатъчна индивидуализация на стоката-обувки, но при наличие на доказателства за предаване, транспортиране и получаване на 8000 чифта обувки и последващата им реализация и липса на данни за други доставчици на идентични стоки, следва да се приеме, че стоката е достатъчно индивидуализирана за целите на признаване правото на данъчен кредит по тази доставка. Както в хода на ревизията, така и при административното и съдебно обжалване от органа по приходите не е твърдяно и доказано, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Съгласно т. 61 от Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. "данъчната администрация не може по принцип да изисква ДЗЛ, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателя на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качество на ДЗЛ, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна притежава документи в това отношение". В конкретния случай за разлика от фактите по д. С-80/11 г., процесните стоки са били заприходени в счетоводството на доставчика по дебита на сметки 304 и е посочено мястото на натоварване в гр. П., като не се твърди, че доставчика няма склад на този адрес. В. документи с изключение на пътните листи са представени от доставчика в хода на ревизията при извършената му насрещна проверка, поради което и при липса на други данни за участие на ДЗЛ в данъчна измама, решението на съда в тази си част, като правилно следва да бъде оставено в сила. В тази насока са неоснователни доводите на касатора свързани с начина на плащане, предава и изписване на стоката от предходния доставчик "Еврострой" ЕОО, като следва да се има предвид решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 г., съгласно което членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което както беше посочено по-горе не се твърди от органа по приходите. Неоснователна е касационната жалба и относно доставката на услуга-наем от "Т. К. Б." ЕООД. Както правилно е приел АС от неоспорения договор за наем от 1.08.2010 г., се установява предоставене за временно и възмездно ползване на описаните в договора ресторантско оборудване и кухненско обзавеждане, находящи се в комплекс "М. И.", собственост на наемодателя. Обурудването е предадено с двустранно подписан приемо - предавателен протокол от 1.08.2010 г., поради което повторно поддържаните в касационната жалба доводи за липса на реалност на доставката, поради факта, че наемодателя не е собственик на оборудването са неоснователни. Подробно АС е анализирал предмета на двата договора-наем и продажба и е стигнал до извода от една страна за липса на идентичност на оборудването предмет на дата договора и от друга страна, че отдаването под наем е действително и когато наемодателят не е собственик на вещта, В случая не се оспорва, че ревизираното дружество е използвало наетото оборудване, а се оспорва собствеността на наемодателя върху процесното оборудване, което не е част от предпоставките на чл. 68 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит при наличие на реално извършена услуга по отдаване под наем на конкретно индивидуализирани ДМА. В случая отново следва да се отчете практиката на СЕС по посочените по-горе решения, поради което довода, че с влязъл в сила РА е отказано право на данъчне кредит на доставчика по доставка във връзка с продажба на оборудване находящи се в комплекс "М. И.", без данни за знание от страна на ревизираното дружество за този факт или за участие в данъчна измама е неоснователен. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, следва да заплати на "МДЛ Сервиз" ЕООД, сумата от 4560 лева, направени разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,