Решение № 3738 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14700/2018 г.

Решение № 3738 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14700/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д., на длъжност Финансов директор на "Л. С." ЕАД и определена за орган, който да издава актове за установяване на публични държавни вземания за летищни такси за използване на летище С., срещу Решение № 5709/10.10.2018 г. по адм. д. № 852/2017 г. по описа на Административен съд С. – Град, Т. отделение, 61 състав. С решението е отменен акт за установяване на публично държавно вземане за летищни такси № 17/08.12.2016 г., издаден от Финансов директор на "Л. С." ЕАД, потвърден с Решение № 16/10.01.2017 г. на Изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД. В полза на "България Ер" АД, притежаващо ЕИК *********, с адрес на управление гр. С., район С., бул. "Б.", ..№... са присъдени разноски в размер на 32734 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че през периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. таксите са определени съгласно Приложение № 1 към чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 2 и 3, чл. 14 а и чл. 16, ал. 2 от Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационното обслужване в Република България, които такси са залегнали въз основа на Постановление на Министерски съвет № 356 от 22.12.2006 г. за изменение и допълнение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в РБ (обн. с ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 22.12.2006 г.) и са били в сила до 30.06.2013 година. Нормативно определените размери са прилагани до влизане в сила на 01.07.2013 г. на първото решение на летищния оператор, с което е определен новия размер на летищни такси. Според касатора това е така вследствие на пар. 38, ал. 3 ПЗР на ЗИДДГВ, обн. ДВ, бр. 81/18.10.2011 година. "Л. С." ЕАД предприело действия по чл. 122 е от ЗГВ, летищният оператор определил с решения размера на летищните такси, в резултат на което същите били обявени чрез средствата за масово осведомяване и чрез изпращане до организации на заинтересувани лица. Тези решения са индивидуални административни актове, които "България Ер" АД е можело да обжалва. Между "Л. С." ЕАД и "България ЕР" АД е постигнато съгласие, обективирано в Уведомление по реда на чл. 122 н, ал. 4 ЗГВ с изх. № 100 – 10059/7.06.2013 г., изх. № 047 – C- 3870/7.06.2013 г. и рег. № 40 – 01391/7.06.2013 г. на ГД "ГВА", в което Авиокомпания "България Ер" АД се съгласява с определените от "Л. С." ЕАД размери на всички летищни такси. Административният съд не разгледал цитираните разпоредби и тяхната взаимовръзка. Видно от пар. 1, т. 2 от Постановление № 296 на МС от 22.11.2012 г. (обн. ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.) за изменение и допълнение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България (Наредбата), се създава чл. 1, ал. 3, регламентиращ че Таксите по ал. 2 се определят по методиката съгласно приложение № 1. Методиката е влязла в сила от 30.11.2012 г., след която дата летищният оператор предприел действия за да определи размера на таксите при спазване на законовите изисквания. Касаторът счита, че в качеството си на летищен оператор е бил в обективна невъзможност да издаде решение, с което да определи размера на летищните такси в срока, посочен в пар. 38, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗГВ (обн. ДВ, бр. 81 от 18.07.2011 година). За част от процесния период прилагания размер на летищни такси е законово определен и "България Ер" АД можело да обжалва подзаконовия нормативен акт. В касационната жалба се твърди, че пряко приложение на актовете на ЕС притежават само Регламентите, съответно Директивите на ЕС пораждат задължение за държавите членки да предприемат мерки за изпълнение, и в случая липсват бездействия на държавата и на летищния оператор по отношение нормативното определяне размерите на летищните такси, събирани през процесния период от 1.01.2013 г. до 31.12.2014 година. Временното решение не подлежи на обжалване и се прилага до влизане в сила на окончателното решение на главния директор на ГД ГВА, съгласно текста на чл. 122 л, ал. 4 ЗГВ. Временното решение не се включва по реда на чл. 122, ал. 2 ЗГВ в Наредбата, но е правно основание, уредено в материалния закон, въз основа на което се събират летищните такси. Касаторът счита, че съдът е излязъл извън правомощията си, приемайки, че незаконосъобразно е придадено обратно действие на пар. 10 ПЗР на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в РБ. Освен това, се твърди, че административният съд неправилно прилагал принципите на общностното право и практиката на СЕС, както и че в Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между РБ, ЕИБ и "Л. С.", ратифицирано със закон, приет от 39 – то НС от 29.01.2003 г., обн. ДВ, бр. 51 от 3.06.2003 г., в сила от 14.02.2003 г., е посочен първичен счетоводен документ по чл. 7 ЗСч, без да е конкретизирано, че това трябва да бъде фактура. В подкрепа на този извод била спецификата на действащият тогава Закон за устройството на държавния бюджет, като независимо от това кой събира и усвоява летищните такси, същите се отчитат като приход в ГД "ГВА". По този начин те се централизират и отчитат и като приходи на цялата система на първостепенния разпоредител МТИТС, след което се централизират към МФ, като приходи на централния бюджет. Касаторът намира за неотносим въпросът за липсата на доказателства какъв е бил точният размер на разходите на "Л. С." ЕАД, които да се покриват от летищните такси за периода 2013 г. и за периода 2014 година. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд недопуснал свидетел при режим на довеждане за доказване на обстоятелството, че въздухоплавателните средства са престоявали на стоянките и, че са били в хангарите за ремонти. Допълнително поисканата СТЕ е във връзка с констатацията на експерта, че базовото техническо обслужване на самолетите през процесния период е извършвано от "Хемус Ер". Публичните държавни вземания за летищни такси, установени с АУПДВ № 17/8.12.2016 г., са начислени от дружеството при предоставената услуга въздушен превоз, в нарушение на обществения интерес. С касационната жалба са представени Общи условия за превоз на пътници на Авиокомпания "България Ер" АД, публикувани на официалната страница на превозвача. Отделните касационни оплаквания са конкретизирани в жалбата на "Л. С." ЕАД, което е пледирало чрез юрисконсултите Миленков и Миленова за нейното уважаване и отхвърляне жалбата на дружеството против АУПДВ № 17/8.12.2016 година. Ответникът по касационната жалба – "България Ер" АД, я е оспорил с доводи, подробно развити в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от пълномощника на дружеството. Възраженията на ответника по касация са структурирани по всеки отделен пункт от касационната жалба, като се сочи и, че актът е издаден от некомпетентен орган. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба, т. к. определените с двете решения такси са били включени в Наредбата, а по отношение размерът на таксите е приложим параграф 38, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗГВ. Счита, че вещото лице по ССчЕ е констатирало съвпадение между сумите по фактурите, с тези по АУПДВ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Със заповед № РД – 08 – 301/31.03.1999 г. на министъра на транспорта, на основание чл. 48 а и чл. 122 г от Закона за гражданското въздухоплаване, е възложено изпълнение функциите на летищна администрация на "Л. С.". Със заповед № 709/28.11.2013 г. на Изпълнителния директор на "Л. С.", на основание чл. 166, ал. 2, предл. второ ДОПК вр. с чл. 120, ал. 5, т. 3 ЗГВ, С. Д. в качеството на заемащ длъжността Финансов директор на "Л. С." ЕАД, е определена за орган, който да издава актове за установяване на публични държавни вземания на РБ от летищни такси за използване на летище С.. С протокол № 18/30.11.2016 г. е приключила проверката на публичните държавни вземания за летищни такси за използване на летище С. за периода 1.01.2013 г. до 31.12.2014 година, а с уведомление изх. № 100 – 21967/1.12.2016 г. "България Ер" АД е уведомено за извършената проверка и за началото на производство по установяване на публични държавни вземания. С. Д. е определена за орган, който да издава актове за установяване на публични държавни вземания от летищни такси за използване на летище С. по чл. 120, ал. 1 ЗГВ. С акт за установяване на публично държавно вземане за летищни такси № 17/8.12.2016 г. на Финансов директор на "Л. С." ЕАД, са установени публични задължения за летищни такси и лихви, във връзка с използване на летище С. от превозвача "България Ер" АД за периода 1.01.2013 г. до 31.12.2014 г. в общ размер на 30619732, 23 лв., от които: 23195174, 43 лева главница и 7424557, 80 лева лихва. Цитираната главница е сбор от следните установени вземания: Такса "Кацане на въздухоплавателни средства", такса "Паркиране", Такса "Пътници", Такса "Ползване на пътнически ръкав", Такса "Сигурност", Такса "Шум". Събрани са фактурите, включени в опис на приложени документи към протокол 18/30.11.2016 г. и съответните им справки. По делото са депозирани Финансов договор между РБ, ЕИБ и "Л. С." ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширяване на летище С., Споразумение за управление, сключено между правителството на РБ и "Л. С." ЕАД, Споразумение за заемане на средства, Договор за условията и реда за ползване на гражданско летище за обществено ползване С. по чл. 43 д ЗГВ. Административният съд е изслушал заключение по СТЕ, основно и допълнително заключения по ССчЕ. Заключенията са кредитирани от съда, като обективни и компетентно изготвени. При така установените факти и обстоятелства първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е отменил Акта за установяване на публично държавно вземане за летищни такси № 17/8.12.2016 г., издаден от Финансовия директор на "Л. С." ЕАД, потвърден с Решение № 16/10.01.2017 г. на Изпълнителния директор на летището. Възраженията на пълномощника на "България Ер" ЕАД за нищожност на оспорения акт и за допуснатите съществени административнопроцесуални нарушения при неговото издаване, са неоснователни. В чл. 6. 09. абзац 3 от Финансовия договор между РБ, ЕИБ и " Л. С." за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище С. е записано, че докато заемът не бъде погасен, заемополучателят ще предостави на крайния бенефициент правото да събира и усвоява всички такси за кацане, паркиране и обслужване на пътниците, както и други такси на летище С.. Финансовият договор е ратифициран със закон, приет от 38 – то НС на 05.11.1997 г., (ДВ бр. 104/11.11.1997 г.). В преамбюла на Финансовия договор е отбелязано, че правата и задълженията на крайния бенефициент в качеството му на оператор и управляващ инфраструктурата на летището трябва да бъдат точно определени в споразумение между заемополучателя и крайния бенефициент, каквото е събрано по делото. Международният договор, специалния закон и Споразумението не определят реда и органа за установяване вземанията за летищни такси, поради което предвид разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ДОПК, установяването се извършва с акт, издаден по реда на АПК, от органа, определен от ръководителя на съответната администрация. За такава в процесния казус съдът приема летищният оператор, представляван от Изпълнителният му директор, който е овластен да издаде АУПДВ. Със заповед № 709/28.11.2013 г. той е определил Финансовия директор на "Л. С." ЕАД за орган, издаващ АУПДВ. Касационната инстанция споделя останалите мотиви на административния съд, изложени във връзка с разпоредбата на чл. 120, ал. 5, т. 4 ЗГВ и заповеди № РД – 08 – 301/31.03.1999 г., № РД – 08 – 301/31.03.1999 г., двете издадени от министъра на транспорта. Доводите на пълномощника на "България Ер" АД във връзка с компетентността касаят непредставянето длъжностната характеристика на С. Д. и на лицата, приключили проверката, но същите са неоснователни с оглед гореизложените съображения и депозираните писмени доказателства. Основателно е твърдението на процесуалният представител на "Л. С." ЕАД, направено в писмените бележки, че във връзка с компетентността на издателя на акта е приложена заповед на изпълнителния директор, издадена на основание чл. 166, ал. 2 ДОПК. Следва да се има предвид, че само изключително съществените нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени, имат за последица нищожност на акта. Сочените от пълномощника на "България Ер" АД нарушения не са такива и не опорочават процесният АУПДВ до степен на нищожност. Издаването на акта преди изтичане на срока за възражения е нарушение на административнопроизводствените правила, но то в случая е несъществено доколкото не е ограничило правото на защита на дружеството. По силата на предвиденото в чл. 120 ЗГВ, в летищата за обществено ползване се събират летищни такси за кацане на въздухоплавателни средства, за паркиране, за ползване на пътнически ръкав, за сигурност и за шум. Съгласно чл. 120, ал. 5 ЗГВ, летищните такси по ал. 1 за гражданските летища за обществено ползване – публична държавна собственост се събират в случаите на ратифициран и обнародван международен договор при условията, определени в него; ал. 5, т. 4 – от летищния оператор на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или от летищния оператор на летището с най – голям брой пътнически превози на територията на РБ. Нормата на чл. 122, ал. 1 ЗГВ предвижда, че с наредба на МС се определят размера на таксите, реда и случаите, при които те се събират, като съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба, летищният оператор на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или летищният оператор на летището с най – голям брой пътнически превози на територията на РБ, или главният директор на ГД "ГВА" приема решение за размера на летищните такси. След влизане в сила на решението по чл. 122 к размерът на летищните такси по изречение първо се включва в наредбата по ал. 1. През периода за който са установени процесните летищни такси е била приложима и нормата на чл. 122, ал. 2 ЗГВ. Касаторът не оспорва липсата на решение на "Л. С." ЕАД, определящо летищните такси за периода 1.01.2013 г. до 30.06.2013 г., но твърди, че с решение № 255/26.04.2013 г. са определени таксите за периода от 1.07.2013 г. до 30.06.2014 година. С последното решение са определени такси за кацане на въздухоплавателни средства, за паркиране, за пътници, за ползване на пътнически ръкав, за сигурност и за шум, но то ще се прилага от 01.07.2013 година. Последващото решение № 217/28.04.2014 г. се отнася за периода 1.07.2014 г. до 31.12.2014 година. Обоснован е първоинстанционния извод, че размерът на дължимите такси не може да бъде определен въз основа на решението, както и че в оспорения АУПДВ липсва посочване относно начина по който е бил определен размера на таксите за периода 1.01.2013 г. до 30.06.2013 година. В този смисъл касационната инстанция споделя възражението на пълномощника на "България Ер" АД, че по делото не е доказано и не е допустимо определяне датата на влизане в сила на Решение № 255/26.04.2013 г. чрез Споразумение. В касационната жалба се твърди, че в изпълнение на пар. 38, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗГВ, "Л. С." ЕАД е предприело действия по чл. 122 е ЗГВ. Съгласно пар. 38, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗГВ, в 6 – месечния срок по ал. 1, съответно до влизане в сила решението на летищния оператор по ал. 2, се прилагат таксите, дължими по видове и в размер, определен по досегашния ред. Анализът на цитираната норма показва, че до 18.04.2012 г. "Л. С." ЕАД е трябвало да издаде решение, с което да определи летищните такси по реда на чл. 122, ал. 2, чл. 122 е и сл. ЗГВ. Установено е по делото, че такова решение не е издадено в 6 – месечния срок, а на 26.04.2013 г., тоест близо година след изтичане на срока. При това в самото решение е отбелязано, че неговото приложение ще бъде от 1.07.2013 година. Аргументът на касатора за обективната му невъзможност да издаде решение, определящо размера на летищните такси в срока по пар. 38, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗГВ (обн. ДВ, бр. 81/18.07.2011 г.), е в противоречие с приложимите правни норми и доказателствата по делото. В писмените бележки на процесуалния представител на "Л. С." се акцентира върху обстоятелството, че при липса на Методика решението на летищния оператор би било незаконосъобразно. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че касаторът не може да черпи облаги от неиздаване на Методиката, засягайки правата на стопанските субекти, ползватели на съответните летищни услуги. Институтът на обективната невъзможност, не е регламентиран в ЗГВ, за разлика от приложимостта му в облигационното право (чл. 81 ЗЗД) и в трудовото право (чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ). В обжалваното съдебно решение административният съд е изложил допълнителни мотиви, свързани с предвиденото в Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.2009 г. относно летищните такси изискване, летищният оператор на "Л. С." да определи размера на летищните такси, вместо държавата. Съдебните мотиви не са свързани с цитирания от касатора Мониторинг на Комисията на ЕС по прилагането и предприемането на мерки от държавите членки относно включването изцяло на дадена директива в националното ни законодателство, а с обстоятелството, че след осъществените законодателни промени, на "Л. С." ЕАД е бил предоставен допълнителен 6 – месечен срок да определи размера на летищните такси, който е пропуснат от летищният оператор. Последният не може да черпи права и благоприятни последици от установеното бездействие да определи размера на таксите в цитирания срок. Размерите на летищните такси, дължими за периода 1.07.2013 г. до 30.06.2014 г., са определени с Решение № 255/26.04.2013 г. на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД, което е включено с Приложение № 1 а към чл. 1, ал. 2 от Наредбата, съставляваща по характера си подзаконов нормативен акт. В пар. 6 ПЗР е записано, че Наредбата е издадена на основание чл. 122 ЗГВ, който основаващ нормативен акт от по - висш ранг съгласно правилото на чл. 14, ал. 2 ЗНА, трябва да има обратно действие. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение установи, че не е придадено обратно действие на чл. 122 ЗГВ, поради което такова не може да породи и Наредбата. В този смисъл първоинстанционният съд не е излязъл при мотивиране на решението си извън своите правомощия, а е направил обоснована преценка във връзка с приложението на относимите за казуса норми, коректно позовавайки се и на приетото в решение № 5551/14.05.2008 г. по адм. д. № 1649/2008 г., II отделение. Административният съд обосновано е приел в акта си, че за периода от 1.07.2013 г. до 30.06.2014 г. липсва размер на летищни такси, определен законосъобразно. Размерът на летищните такси за периода след 30.06.2014 г. е определен с Решение № 217/28.04.2014 г. на Изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД, като с пар. 6 ПМС № 243/4.08.2014 г. е създадено и Приложение № 1 б към чл. 1, ал. 2 от Наредбата, определящо размера на летищните такси след 1.07.2014 г., без посочен краен срок. В пар. 9, т. 3 на ПМС № 243/4.08.2014 г. е предвидено, че Приложението се прилага от 1.07.2014 година, респективно придадено му е обратно действие в противоречие с текста на чл. 122 ЗГВ, във връзка с което касационната инстанция изложи по – горе мотиви. Твърдението на касатора за неправилно боравене в обжалваното съдебно решение с принципите на общностното право и с практиката на СЕС е недоказано. "България ЕР" АД се е позовало на постановеното от СЕС освен по цитираните от касатора дела и по дело 224/82 М. – К. v F. R. of G. 1983. Закрилата срещу обратната сила на правните норми съставлява елемент на принципа на СЕС за правната сигурност, обсъден по дело 122/78, Topfer v. the Commision