Решение № 10464 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6680/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОД на МВР - Кърджали, подадена чрез процесуален представител гл. юрисконсулт В. Петрова, срещу решение 944/23.04.2025 г. по адм. дело 469/2024 г. по описа на Административен съд- град Кърджали, с което съдът е отменил заповед 292з-3228 от 29.10.2024 г., издадена от директора на ОД на МВР - Кърджали, с която е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на Й. Е., гражданка на Република Турция и й е определен срок за напускане на страната 15 дни. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които претендира отмяната му. Ответникът Й. Е., в представено писмено становище чрез процесуалния си представител адв. Чилова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Й. Е. срещу Заповед 292з-3228 от 29.10.2024 г. на директора на ОД на МВР - Кърджали, с която, на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България и чл.18, ал. 1, т. 15 от Правилника за устройството и дейността на МВР, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България, на жалбоподателката Й. Е., и с която, на основание чл.39 б, ал. 1 от ЗЧРБ, й е определен срок за напускане на страната 15 дни. Административният орган е мотивирал акта си с извършена справка в АИС Граничен контрол , от която е извел заключението, че чужденката не е пребивавала на територията на Република България за период по-голям от 12 последователни месеца, като същата отсъства от Република България за времето от 29.06.2022 г. до 25.08.2024 г. В акта е прието за установено още, че чужденката не е представила доказателства в подкрепа на изявленията й дадени в проведеното интервю УРИ 292р-25260/26.08.2024 г., че живее постоянно в Република Германия заедно със съпруга, както и, че не принадлежи към категорията на уязвимите лица и не са налице предпоставките на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. За да отмени обжалвания индивидуален административен акт, съдът е приел, че макар заповедта да е издадена от компетентен орган и при спазване на установената от закона форма, същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, а оттам и в несъответствие с целта на закона, по съображения, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което се е отразило върху съдържанието на оспорения акт. Според решаващия съд, административният орган не е разгледал обстоятелствата относими към заявените от жалбоподателката факти, а именно, че живее постоянно в Република Германия заедно със съпруга си, като е посочила точен адрес в Република Германия, на който е регистрирана и на който живеят двамата. Приел е, че в конкретния случай, в хода на административното производство, на жалбоподателката Й. Е. е следвало да бъде изрично указано да представи документи писмени доказателства, относно пребиваването й в Република Германия в периода, през който не е посещавала Република България, респ. от кога пребивава там, на какъв адрес е регистрирана, с какъв статут и други обстоятелства, свързани с пребиваването й в тази държава членка на Европейския съюз. Според съда, чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ обвързва налагането на принудителната мярка не само с отсъствието на чужденеца от територията на Република България за период от 12 последователни месеца, но изисква такова отсъствие за посочения период от време и от територията на друга държава членка на Европейския съюз. Поради тази причина, според съда е следвало административният орган, след като е установил, че жалбоподателката е отсъствала от територията на Република България за период 12 последователни месеца, да установи дали същата не е пребивавала на територията на друга държава - членка на ЕС и ако не е пребивавала за какъв период от време. Едва при установяването с категоричност на тези обстоятелства е следвало да направи преценка за това, дали са налице предпоставките на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, при наличието на които да пристъпи към налагането на принудителната административна мярка Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България . Според съда, предвид представените и приети в хода на съдебното производство писмени доказателства, се налага изводът, че жалбоподателката Й. Е., дори и да е отсъствала от територията на Република България за период от 12 последователни месеца, не е отсъствала в такъв период от време от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, като се установява, че същата е пребивала на територията на Република Германия. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед. Решението е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото няма спор, че Й. Е. е получила статут на постоянно пребиваващ на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ, за което преди изтичането му е подадено заявление за издаване на български личен документ за постоянно пребиваващ чужденец в Република България. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ (в приложимата редакция към 29.10.2024 г.), въз основа на който е издадена оспорената заповед, отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага и когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 ЗЧРБ, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 ЗЧРБ. Аналогично, с разпоредбата на чл. 9, § 1, т. "в" от Директива 2003/109 ЕО е регламентирано, че чужденецът губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ при отсъствието от територията на общността за период от дванадесет последователни месеци. В настоящия случай, едва пред първоинстанционния съд жалбоподателката Й. Е. е представила писмени доказателства в подкрепа на твърденията й, че в посочения в заповедта период е пребивавала в друга държава членка на ЕС, а именно в Република Германия. Представено е и е прието като доказателство удостоверение за адресна регистрация, издадено на 20.09.2024 г. от Служба по адресна регистрация град Вупертал, в легализиран превод от немски на български език, с положен Апостил, в което е удостоверено, че Й. Е., родена на [дата]год., с [заличен текст] гражданство, семейно положение: омъжена, съпруг: С., Х. Ю., роден на [дата]год., е регистрирана в адресния регистър със следния адрес: [адрес], самостоятелно жилище, с дата на нанасяне - 01.07.2022 год. В удостоверението е отразено, че Й. Е. и понастоящем е регистрирана на този адрес. Представен е и е приет като доказателство документ PKZ от 22.11.2022 год., издаден от Център за обучение град Вупертал, [адрес], в легализиран превод от немски на български език, за записване на Й. Е. в интеграционен курс с курс по ориентация в Център за обучение град Вупертал, с начална дата на курса: 28.11.2022 г. и край на курса юни 2023 г., като в документа е отразено, че времето на провеждане на занятията е от понеделник до петък, от 13:30 часа до 17:45 часа и че един учебен час е с продължителност 45 минути. Представен е и е приет като доказателство също и Сертификат за участие в професионален езиков курс на Федералната служба за миграция и бежанци, с вътрешен 0202 49595-156 от 23.09.2024 г., издаден от Езиков институт - град Вупертал, Симонсщрасе 6, в легализиран превод от немски на български език, в който е удостоверено, че Е. Й. е участвала в професионален езиков курс на Федералната служба за миграция и бежанци, съгласно §45а от Закона за пребиваване, в учебно заведение на адрес - Симонсщрасе 6 във Вупертал и че общият обем на курса е обхващал 500 учебни часа, като курсът е започнал на 14.09.2023 год. и е завършил на 06.03.2024 г., като се е провеждал присъствено, от понеделник до петък, в часовете от 13:30 до 17:45 часа. Настоящият касационен състав не споделя доводите на касатора за законосъобразност на издадения административен акт. Повелите на чл. 59 от ППЗЧРБ и на чл. 36, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, на които се позовава административният орган, не отменят задължението му да положи усилия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Вместо да се задоволи с изготвената в АИС Граничен контрол справка, органът е могъл да поиска и справка от Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" в МВР, която е звеното за координиране на международния обмен на информация и взаимодействието с чуждестранни правоприлагащи органи. Административният орган е следвало също така да даде и изрични указания на лицето да представи документи писмени доказателства, относно пребиваването й в Република Германия в периода, през който не е посещавала Република България. Следователно, не могат да бъдат споделени и доводите в касационната жалба относно обстоятелството, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена при продължило почти два месеца административно производство и удължаван срок за предоставяне на доказателства. Това не прави заповедта законосъобразна, съответно не прави постановеното решение неправилно. След депозирането на жалбата против заповед 292з-3228 от 29.10.2024 г., издадена от директора на ОД на МВР Кърджали, са установени нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, за които свидетелстват приложените в първата инстанция писмени документи, цитирани по- горе. Касационната инстанция не приема за основателни и доказани доводите на касатора за това, че Й. Е. е разполагала с тези документи преди произнасянето на административния орган. Според разпоредбата на чл. 59 от ППЗЧРБ, пребиваването в друга държава членка може да се доказва не само с официален документ, издаден от компетентен орган на държава - членка на ЕС, но и с други документи, които могат да обосноват пребиваването в тази държава - членка на ЕС. Настоящият касационен съдебен състав приема за правилни изводите на Административен съд - град Кърджали за това, че за периода от 29.06.2022 г. до 07.03.2024 г., когато е влязла на територията на Република България, жалбоподателката Й. Е. е пребивавала на територията на друга държава членка на Европейския съюз, а именно - на територията на Република Германия и не е отсъствала от територията на тази друга държава - членка за период от 12 последователни месеца. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката Й. Е., дори и да е отсъствала от територията на Р. България за период от 12 последователни месеца, не е отсъствала в такъв период от време от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, като се установява, че същата е пребивала на територията на Република Германия. Правилно съдът е заключил, че в случая не съществува изискването в посочената в заповедта правна норма на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, чужденецът, на който е с предоставено право на пребиваване в Република България, да е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, от което следва, че оспорената заповед за налагане на тази принудителна административна мярка е и материално незаконосъобразна. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че материалната незаконосъобразност на оспорената заповед е следствие на допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, за което бяха изложени съображения. Предвид установените факти, мярката наложена при условията на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ не може да изпълни целта на закона, поради липсата на фактическото основание за прилагането й, което налага и потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора в полза на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция - за адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 (хиляда) лева, обективирани в договор за правна защита и съдействие представен по делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,