Решение № 16405 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8139/2019 г.

Решение № 16405 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8139/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директорът на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници", представен от юрисконсулт Роева, против решение № 896/03.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1174/2018 г. по описа на Административен съд В., с което е отменено решение с рег. № 32-90738/28.03.2018 г. на началника на Митница В.. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган и представя описание на динамичния фактически състав по издаването на административния акт. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Кодекса и затова е използвана договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, § 2, б. "б" от Кодекса. Касаторът отрича да е допринесло за решаването на спора на заключението на ССЕ, което се основавало само на счетоводните записвания на жалбоподателя. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Нова трейдинг къмпани" ЕООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС В. решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стоката по митническа декларация MRN 18 BG002002 H0031517/06.03.2018 г.; определил е митническата стойност на внасяната от "Нова трейдинг къмпани" ЕООД стока по митническата декларация – палмово масло DUKE`S BRAND PALM FAT 245 960 кг нето тегло, с произход Индонезия и ТАРИК код 1511909900 – 1. 22 лв/кг, съпоставена с приети митнически стойности на сходни стоки; извършил е корекции на клетки 46 статистическа стойност /300 071.20 вместо 286 813.74 и 47 изчисляване на вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително мито в размер 1 193. 16 лева и ДДС в размер 2 890. 12 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган договорената от "Нова трейдинг къмпани" ЕООД митническа стойност от 1. 17 лв/кг е по-ниска от декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки с произход Индонезия и продадени в ЕС, изнесени в същото или приблизително същото време, които са в диапазон 1. 22 до 1. 32 лв/кг за периода 06.12.2017 г. – 06.03.2018 г. по справка в "Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА". Не е посочено сходство със стоки по конкретна митнически декларация. Избраните правни основания за издаването му са разпоредбите чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ; чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, § 1, чл. 85, § 1; чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, както и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение допълнителна информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Отмяната на утежняващия административен акт е обосновал с неустановеност на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, § 2, б. "б" от МК по данни от декларация на трето лице. Решаващият извод на съда е за липсва на сходство на процесните със съпоставени стоки, тъй като такива не са посочени и не е извършен анализ на условията на доставките – търговска марка, качество и търговско равнище, което влияе върху цените. Тарифното класиране и условията на доставката не били сред критериите за сходство на стоките. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена със статистическите данни от вноса с произход Индонезия на стоки със същия код по КН. Допуснатото от митническия орган смесване е на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Така, позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15 администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. Съобразена с цитираното решение на Съда /вж. т. 31 от него/ е практиката на митническия орган да не търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Предвид горното съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Основателен е упрекът на административния съд към пропускът на администрацията да изследва качеството на стоката и търговската марка, както и количествата на съпоставяните и остойностяваните стоки. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките /в случая не се индивидуализиран с посочване на конкретно ЕАД съпоставените стоки/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 720 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,