Решение № 9065 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2020 г.

Решение № 9065 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от П. П., действащ като ЕТ "Катле – П. П.", с. Б." чрез процесуален представител, срещу Решение № 93/28.01.2020 г. по адм. д. № 1933/2019 г. на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 5311000164-1/21.03.2018 г., издаден от главен специалист "Местни данъци и такси" /МДТ/ при община Провадия, потвърден с Решение № 5311000007/26.04.2018 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Провадия. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че издаденият АУЗД е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя му. Подчертава, че процесните имотите се намират в урбанизираната територия, в която общината следва да извършва услугите визирани в чл. 62 от ЗМДТ, но в действителност тези услуги не са предоставяни на място по отношение на всички декларирани имоти. Сочи, че в кравефермата има изградена торопочистваща система, която позволява да се използват всички органични отпадъци за торене и поради това битови отпадъци не се генерират. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АУЗД, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба – Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Провадия, с писмен отговор и становище по съществото на спора, чрез процесуален представител оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС- В. е отхвърлил жалбата на П. П., действащ като ЕТ "Катле – П. П." срещу АУЗД № 5311000164-1/21.03.2018 г., издаден от главен специалист "МДТ" при община Провадия, потвърден с Решение № 5311000007/26.04.2018 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Провадия, с който на ЕТ "Катле – П. П." са установени задължения за такса за битови отпадъци /ТБ0 в общ размер от 8 347, 98 лв. главница и лихви за забава в размер на 1 639, 25 лв. за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Производството пред АС- В. е образувано в изпълнение на Решение № 9908/27.06.2019 г. по адм. д. № 4399/2019 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 113/25.01.2019 г. по адм. д. № 1532/2018 г. на Административен съд – В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания да се изискат доказателства от административния орган за реалното извършване на видовете услуги по чл. 62 от ЗМДТ. При новото разглеждане на делото АС- В. е приел, че атакуваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да прецени съответствието на акта с материалния закон решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, съгласно който таксата битови отпадъци съдържа три компонента – сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа инсталации за преработка на отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания. Уточнил е, че оспорващият е подал декларации по чл. 71 от ЗМДТ за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на част от имотите, като това е отчетено от актосъставителя при изчисляване на размерите на ТБО. В тях не са включени такси за сметосъбиране и сметоизвозване, а единствено за поддържане на депа инсталации за преработка на отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Решаващият състав е приел, че тези две услуги не са свързани с фактическото ползване на имота, като за тяхното начисляване е без значение дали конкретно около имота е изградена инфраструктура за обществено ползване. Счел е, че таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, обхващаща имотите. След обсъждане на представените от административния орган доказателства и заключението по проведената ССчЕ съдът е достигнал до извода, че по делото безспорно е установено, че през процесните периоди на територията на Община Провадия е извършвано поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в с. Б. от сметопочистващото дружество "Технокар" ЕООД, както и че размерите на дължимите ТБО са точно определени от приходния орган. Този извод е обоснован и с подадените декларации по чл. 71 от ЗМДТ, въз основа на които в ТБО не е начислявана компонентата сметосъбиране и сметоизвозване. В заключение е приел, че услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо за обезвреждане на битови отпадъци не са свързани с обстоятелството дали даден имот генерира отпадъци, в резултат на което е преценил, че оспореният АУЗД е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВАС като е изискал относимите доказателства за предоставяне на процесните услуги на територията на община Провадия. След съвкупен анализ на всички събрани доказателства съобразно доказателствената им сила, АС - В. е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба, поддържани и пред първостепенния съд, относно липсата на компетентност на издателя на АУЗД. По аргумент от чл. 4, ал. 1, предл. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно ал. 3 на същия член, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. В случая, със Заповед № 1591/19.06.2017 г. на Кмета на Община Провадия Р. И. е определена за длъжностно лице, имащо права и задължения на орган по приходите, с оглед на което първоинстанционният съд правилно е приел, че издателят на оспорения акт е материално и териториално компетентен. Идентичен извод следва и досежно компетентността на началник отдел "Местни данъци и такси" да постанови решението при административното обжалване на АУЗД, който съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 107, ал. 4 ДОПК упражнява правомощията на териториален директор на НАП. Несподелими са доводите на касатора, че не е установено реалното извършване на услугите по сключените договори между община Провадия и "Технокар" ЕООД. Съгласно представените доказателства при новото разглеждане на делото - констативни протоколи, отчети, графици за обслужване на съдовете за смет и фактури първостепенният съд правилно е приел, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, както и експлоатация на общинско депо за неопасни отпадъци – гр. П. са извършвани на територията на община Провадия, включително и в с. Б.. Материалнозаконосъобразен е и изводът, че възоснова на подадените декларации по чл. 71 ЗМДТ П. П. е освободен от първия компонент на ТБО – сметосъбиране и сметоизвозване, но за другите два компонента той дължи такса независимо от това дали около имота има изградена инфраструктура за обществено ползване. Естеството на услугите по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци. Разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ сочи, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се дължи само когато няма такива. В случая е установено, че в Община Провадия функционира депо за битови отпадъци, с оглед на което релевираните аргументи за недължимост на тези такси са неоснователни. Изложените в този контекст мотиви от първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящата инстанция, с оглед на което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК не следва да бъдат преповтаряни. Като е достигнал до извода, че оспореният АУЗД е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, АС- В. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 649, 49 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение