Решение № 6419 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2720/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/ на Р. Д. Б., от гр. София чрез процесуалния си представител адв. И. Минков, срещу решение 271 от 06.01.2025г., постановено по адм. дело 4021/2024 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РСЦ24-РД09-61 от 22.03.2024г. на кмета на район Средец Столична община. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответната страна Кмета на Столична община-район Средец , чрез ст. юриск. И. Димитрова, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, тъй като е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми, въз основа на което се иска същото да бъде потвърдено, а подадената жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При изложени мотиви счита, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на Р. Д. Б. срещу заповед РСЦ24-РД09-61 от 22.03.2024г. на кмета на район Средец Столична община, с която на основание чл.65 от Закона за общинската собственост е наредено изземването на имот частна общинска собственост апартамент, находящ се в гр. София, [улица]. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка,съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от чл. 59, ал.1 от АПК писмена форма, като съдържа задължителните реквизити, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, при посочени фактически и правни основания за издаването й. При издаването на заповедта не са налице допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, който да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяна на акта, както и че същата е издадена в съответствие с материалния закон чл. 65 от ЗОС и чл. 27 от Наредбата аз общинската собственост. Съдът е приел, че е налице първата предпоставка апартамент находящ се на [адрес] е частна общинска собственост от 20.02.2024г. Съдът е приел за неоснователен довода, че в административната преписка не е представен акт за смърт на Б.А., както и удостоверение за наследници. Съдът е приел, че писмото на началник на отдел ГРАО на район Средец не е оспорен, нито са били представени доказателства в обратен смисъл . Административния съд е приел за ирлевантни твърденията на Р. Д. Б., че същата е придобила имота въз основа на давностно владение, както и обстоятелството, че е предявила отрицателен установителен иск за собственост срещу Столична община, тъй като безспорно е установено, че за имота предмет на административния акт има съставен акт за частна общинска собственост, а съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила, което означава, че удостовереното в него се счита за вярно до доказване на противно. В доказателствена тежест на Р. Б. е да установи наличието на валидно правно основание, по силата на което държи имота или да докаже, че е придобила собствеността на имота на основание давностно владение. Съдът е приел, че такива писмени доказателства не се сочат. Прието е, че спорът за правото на собственост на имота, описан в Акт за частна общинска собственост 1077/20.02.2024г. не лишава административния орган да предприеме действия по изземването му, тъй като висящият гражданскоправен спор, по който не е постановено съдебно решение не е пречка за провеждане на процедура по чл. 65, ал.1 от ЗОС. На следващо място по представените доказателства, че Р. Б. е заплащала суми към етажната собственост за общите разходи за 2016г. до 2023г. не сочат за наличие на договор за наем или друго право основание за държане на имота, въз основа на което съдът е обосновал наличието на втората предпоставка на чл. 65 от ЗОС, а именно, че имота частна общинска собственост към датата на издаването на заповедта се държи без правно основание от Р.Б.. Обжалваното решението е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл. 144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Несъстоятелно е твърдението на касациониня жалбоподател, че е оспорил писмото на началник ГРАО . В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК, е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Видно от проведено заседание на 26.11.2024г., процесуалния представител не е поискал откриване на производство по чл. 193 от ГПК, а изразил становище по представеното доказателство. Следователно правилно административния съд е прел, че писмото на началника на отдел ГРАО не е оспорено, като в тази връзка правилно се е позовавал на същото. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. Настоящият съдебен състав приема за обоснована преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на заповед РСЦ24-РД09-61 от 22.03.2024г. на кмета Столична община район "Средец". Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се владее/държи не на правно основание. Първият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие по чл. 65, ал. 1 от ЗОС е имотът, по отношение на който се разпорежда изземването, да е общинска собственост - т. е. реализирането на регламентирания в ЗОС правен способ за защита на собствеността в рамките на облекчената административна процедура, е обусловено от принадлежността на правото на собственост на общината върху посочения в жалбата имот. От доказателствата по делото се установява, че за процесният апартамент предмет на административния акт е съставен акт за частна общинска собственост 1077/20.02.2024г., чиято доказателствена сила към настоящият момент не е оборена и следва да бъде зачетена от административния орган и от съда. Това е така, защото според чл. 5, ал. 1 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ и макар да няма правопораждащо действие, според нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила, което означава, че удостовереното в него се счита за вярно до доказване на противното. В тази връзка следва да се приемат за ирелавантни доводите относно обстоятелствата довели до съставяне на акт за общинска собственост. В случая касатора не е противопоставил права, конкуриращи правото на собственост на общината върху имота. Настоящия състав приема, че спор за собственост не може да бъде разрешаван в административно производство, нито от административен орган, нито от съда в административния процес, в каквато насока са доводите на касатора. Наличието или липсата на материалното право на собственост се разглежда в исково производство. В настоящото съдебно производство касационния жалбоподател е приложил Определение по гр.д. 7621/2024 на Софийски градски съд, от което е видно, че съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с което се цели да се установи, че Столична община не е собственик на имота, тъй като се владее от Р.Б. на основание давност. С така приложеното определение се доказва, че е образувано съдебно производство пред общия съд, с цел установяване на собствеността, но следва да се има предвид, че висящият гражданскоправен спор за собственост върху имота, по който не е постановено влязло в сила съдебно решение, не е пречка за процедиране по облекчения административен ред на чл. 65, ал. 1 ЗОС. На следващо място правилни са изводите на административния съд, че е налице и втората предпоставка на чл. 65 от ЗОС, тъй като към датата на издаване на заповедта Р.Б. държи имот частна общинска собственост без правно основание. Неоснователно е твърдението на касатора, че административния съд е следвало да спре делото до решаване на спора пред гражданския съд. Преценката за преюдициалност на производствата е на първоинстанционния съд, за който не съществува задължения да спре делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК. Освен това, решението относно законосъобразността на заповедта за изземане на имота не предрешава спора за собствеността му. С оглед всичко изложено като е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и е отхвърлил жалбата на настоящия касатор първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски, платими от касационния жалбоподател. В полза на Столична община район Средец следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,