Решение № 9626 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2844/2009 г.

Решение № 9626 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2844/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Гергин Димитров, Любка Спасова, Снежана Миланова, Стефанка Димитрова, Николай Николов, Валентин Николов, Елка Маркова, Светлана Митрева, Трайко Димитров, Гюлка Гьошева, Венцислав Гьошев, Валентина Гьошева, Анна Гьошева, Васил Гьошев, Цветанка Георгиева, Атанаска Манолова, Антонка Христова, Веселин Веселинов и Иванка Якимова чрез техния пълномощник срещу решение № 901/05.11.2008 г. по адм. д. № 5506/2007 г. на Административен съд София град. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба "Универсал комерс" АД и "Полмат" АД чрез своите процесуални представители намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Универсал комерс" АД срещу заповед № РД-09-189/12.07.2006 г. на кмета на район "Сердика", Столична община, с която на основание пар. 4, ал. 1, т. 2 ПЗРЗКИР е одобрено попълването на кадастралната основа с нов поземлен имот пл. № 1082, кв. 7, НПЗ "Военна рампа-изток" съгласно приложения констативен акт по линиите 1-2-3-4-5-6. С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразна заповедта с мотива, че притежателите на правото на собственост върху имот, върху който се нанася новообразуваният имот не са подписали акта като пряко заинтересовани собственици, което е нарушение на административната процедурата от категорията на съществените и е достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон с оглед крайния резултат, постановяващ отмяна на оспорения административен акт при следните съображения: Безспорно се установява по делото от заключението на вещото лице, както и представените актове за собственост, че жалбоподателят "Универсал комерс" АД, праводател на имуществени права на "Полмат" АД, е собственик на имот пл. 829, върху който е нанесен част от имота, с който се попълва кадастралният план - 1390 кв. м. от имота на нанесения в кадастралния имот № 1082, целият от 1497 км. м., попадат в имота на "Универсал комерс". Видно от приложения към оспорената заповед констативен акт за попълване на непълноти и грешки, същият не е подписан от "Ениверсал комерс" АД. По принцип този акт, съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, се подписва от всички пряко заинтересуваните собственици. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри изрично е отразено, че съставения акт за непълноти и грешки се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, като е посочена и последицата от неподписването му от всички заинтересувани лица - издава се отказ за отразяване на непълнотата или грешката. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, както е предвидено в чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Такъв в случая е налице, поради което съгласно цитираната разпоредба на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за административният орган не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед със съдържание като оспорената. Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай оспореният административен акт е не само незаконосъобразен, но и нищожен такъв: В случая административният орган е посочил като правно основание пар. 4 ПЗРЗКИР. Разпоредбата на пар. 4 ПЗРЗКИР сочи само процедура, но не и материалноправна норма, визираща релеванти за промяна на кадастралния план юридически факти, при чието проявление може да се предизвика правната последица-промяна на плана. Поради това оспорения административен акт в конкретния казус е лишен изцяло от законова опора. Допуснатият порок сочи на висока степен и тежест на недействителност на административния акт в хипотезата на материална такава и е нищожен. Тъй като със съдебно решение нищожният административен акт е отменен, решението макар и неправилно по себе си, отменява невъзникнали правни последици и така все пак е отстранява порочния акт, който поради липса на касационна жалба в тази насока не може да бъде служебно касиран. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните и направени разноски пред настоящата инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатски хонорар. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение