Решение № 177 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 831/2011 г.

Решение № 177 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 831/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Постъпила е молба от Е. Т. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 91/22.05.2007 г. по гр. д. № 14063/2006 г. на Софийски районен съд /СРС/, 55 състав, ГК в частта, с която срещу него е уважен насрещния иск на [фирма] по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 4931.68 лв. Молбата за отмяна е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение в частта му, с която е уважен насрещен иск срещу него, тъй като посоченото решение противоречи на друго съдебно решение - от 21.11.2008 г. на СРС, ГО, 36 състав по гр. д. № 4366/2008 г. - основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, както и поради наличие на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно заповед № РД 57/23.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните за освобождаването му от отговорност на основание чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 10 ТЗ и мотивиран доклад изх. № 93-3710/05.05.2011 г. на Директора на дирекция "Управление на собствеността и държавното участие" към Министерство на земеделието и храните, въз основа на който доклад е издадена заповедта на министъра. Подробни съображения молителят излага в молбата си за отмяна. Ответната страна по молбата - [фирма] оспорва същата по съображения в писмен отговор, които поддържа. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска - № 91/22.05.2007 г. на СРС, е уважен насрещен иск на [фирма] срещу настоящия молител по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 4931.68 лв., получени от молителя в качеството му на изпълнителен директор на дружеството по договор за управление за периода 01.01.2002 г. - 30.06.2002 г., поради наличие на пречка по чл. 4.10 от договора. Съдът е приел, че по силата на чл. 4.10 от договора членовете на СД нямат право да получават възнаграждение при дължими вноски към държавния бюджет, общественото осигуряване и фонд ПКБ каквито задължения дружеството е имало към този период. СРС е приел, че получената от молителя сума от 4931.68 лв. е получена без основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С решение на СРС от 21.11.2008 г. по гр. д. № 4366/2008 г. е отхвърлен иск на [фирма] срещу настоящия молител все за получено без основание възнаграждение по същия договор, но за периода 01.07.2002 г. - 30.06.2003 г. Отмяната по реда на чл. 303, ал. 1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение, и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страните. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. На отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК подлежи и влязло в сила решение, когато между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго, влязло в сила решение, което му противоречи. В настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, поради следните съображения: Няма обективна идентичност между решението, чиято отмяна се иска - решение № 91/22.05.2007 г. на СРС по гр. д. № 14063/2006 г. и решение от 21.11.2008 г. по гр. д. № 4366/2008 г. на СРС. И двете решения са по спор между едни и същи страни, за дължимо възнаграждение по един и същ договор, но за различни периоди от време: решение № 92/22.05.2007 г. е за периода 01.01.2002 г. - 30.06.2002 г., а решението от 21.11.2008 г. за периода 01.07.2002 г. - 30.06.2003 г. Разликата в периодите от време, за които се отнасят двете решения, обуславя и липса на идентичност между тях, поради което не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед представените заповед на министъра на земеделието и доклад, описани по-горе. Тези доказателства не са относими към спора и нямат съществено значение за изхода на същия. Възнаграждението по договора за управление, породило споровете между страните, не е поставено в зависимост от освобождаването или липсата от освобождаване от отговорност на молителя по чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 10 ТЗ. И в двете цитирани решения - решение № 91/22.05.2007 г. на СРС по гр. д. № 14063/2006 г. и решение от 21.11.2008 г. по гр. д. № 4366/2008 г. на СРС този въпрос не е обсъждан във връзка с дължимото възнаграждение по чл. 4.10 от договора за управление. Ето защо, последвалото освобождаване от отговорност на молителя по чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 10 ТЗ, както и докладът, въз основа на който е извършено, са неотносими към настоящия спор и не са основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК за отмяна решението на СРС, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответната страна направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 540 лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът: