Решение № 15362 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2012 г.

Решение № 15362 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 186, ал. 4 ЗДДС и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директорът на ТД - Варна моли да бъде отменено решение № 269 8.02.2012 г. по адм. д. № 2615/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 11-3388/21.04.2011 г. на заместник-директора на ТД на НАП - Варна за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - магазин за авточасти втора употреба на "Ниг Ауто" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС за срок от 15 дни. Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против заповедта да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационна жалба "Ниг Ауто" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че не е доказано извършване на нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, тъй като не е установено реализирането на продажба на 1 бр. спирачен апарат за автомобил "Ситроен" на стойност 85 лв. на 20.11.2010 г., за която не е издаден фискален бон по изискванията на наредбата. Според съда от касовата книга се установява, че посочения ден е записан като почивен. От показанията на свидетелите Стоянов и Георгиев се установява, че търговският обект е бил затворен. Този извод не се опровергава и от показанията на служителите Генов и Мутафчиев, които са посочили, че са извършили проверката единствено по документи, без да изследват въпроса дали магазинът е работил на датата в писмените обяснения на св. Деян Попов. Обосновано съдът е приел, че показанията на свидетеля Попов не са достатъчни, за да обосноват извод, че процесната продажба е осъществена на посочената в заповедта дата, след като в протокола за разпит на свидетеля е посочена дата на покупката 21.12.2009 г., докато в писмените обяснения е посочена дата 20.11.2010 г. - неделя. Касаторът не е поискал поправка на протокола относно датата на покупката и при тези противоречия между писмени обяснения и показания на свидетеля правилно съдът е приел, че не е установено извършване на нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата за издаване на фискален бон за осъществена продажба на стоки в търговския обект. Изводът се подкрепя от приложената касова книга, в която 20.11.2010 г. е посочен като почивен ден и липсва дневен отчет на касовия апарат, тъй като обектът не е работил. Законосъобразен е изводът на съда, че следва да се отмени заповедта за налагане на ПАМ за нарушение, чието извършване не е доказано. Относно определения срок на мярката съдът е приел, че не са изложени мотиви как е определен срокът на ПАМ от 15 дни. Този извод на съда е необоснован. В заповедта изрично е посочено, че ПАМ се налага за първо нарушение, поради което е определена продължителност на мярката от 15 дни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски е основателно в размер 450 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Искането за присъждане на закупен от дружеството бензин на 13.11.2012 г. е неоснователно, тъй като в съдебно заседание на 13.11.2012 г. жалбоподателят е бил представляван от пълномощника си адв. Василева и не е доказано разходите за закупуване на гориво на същата дата да са направени във връзка с процеса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,