Решение № 200 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4048/2016 г.

Решение № 200 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4048/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община срещу решение № 266 от 13.01.2016 г. по адм. д. № 1433/2015 г. на Административен съд С.- град, с което по жалба на "Орбит" ЕООД е отменен Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-69/20.10.2014 г., издаден от органи по приходите на СО, мълчаливо потвърден от кмета на СО по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК, в частта на определените задължения за ДНИ за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г., в размер на 20869,24 лв.; за ТБО за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г., в размер на 69 994,25 лв., ведно със съответната лихва за просрочие за ДНИ и ТБО установени за имоти ПИ 126, ПИ 25 и ПИ 26. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът посочил, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ съдържа две хипотези на облагане с ДНИ, но за да отмени РА разгледал само втората хипотеза. Съдът неправилно приел, че процесните имоти попадат извън строителните граници на гр. С., тъй като части от поземлен имот № 25 и поземлен имот № 26 попадат в строителните граници на С. - в УПИ II -126, 25, 26 от кв. 40 на ПУП - м. "Голямата локва", като ПИ 25 е с площ 4 399 кв. м, а ПИ- 26 е с площ 5 830 кв. м, за които са определени ДНИ и ТБО съгласно декларираната от дружеството отчетна стойност. Останалите части от ПИ 25 с площ 6603 кв. м и от ПИ 26 с площ 8568 кв. м, попадащи в земеделска земя не са предмет на облагане. За ПИ № 126 с площ 27 400 кв. м ревизиращите органи по приходите са приели в РА, че граничи с околовръстен път на гр. С. и за ревизираните 2012 г. и 2013 г. дружеството е подавало декларация по чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, като са определили задълженията за ТБО при облекчен режим, съгласно разпоредбата на този текст. Части от ПИ 25 и ПИ 26 са включени в урегулран поземлен имот II -126, 26, 25 от кв. 40 по плана на гр. С. Счита, че неправилно е прието от съда, че не са представени доказателства за извършване на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения, представени са доказателства по преписката, относими към район П. Ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмен отговор. Сочи, че дори и според твърденията на жалбоподателя за по- голяма част от периода липсва ПУП, в който да са включени процесните имоти. Част от имотите с номера 25, 26 и 126 попадат в УПИ -II-126, 25, 26 от кв. 40 на ПУП "Голямата локва", но този ПУП е одобрен едва на 26.09.2013 г., а проверяваният период е от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. Излага доводи, че цитираните от жалбоподателя доказателства - две фактури за м. 02.2012 г. и за м. 02/2013 г. и протоколите към тях не установяват дали услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депа за извършвани от Столична община, вкл. извън урбанизираните територии на гр. С. Претендира разноски по представен списък - адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението в частта за определен ДНИ за периода 2012 - 2013 г., съответства на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, според която не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Фактически установено е, че и трите имота имат статут на земеделска земя - нива от IV категория, не е извършено застрояване, няма промяна в предназначението им до 26.09.2013 г., когато е одобрен ПУП, както и след тази дата до края на процесния период 2013 г. не е извършена процедура по чл. 24 от Закона за опазване на земеделската земя. В частта за определена ТБО съдът е обосновал извода си с обстоятелството, че за недвижимите имоти не се дължи ДНИ, а следователно не е изпълнена хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Освен това, за тези имоти не се генерира битов отпадък по см. на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ, поради предназначението на имотите, които са земеделски земи. По тези изводи на съда, касационната жалба не съдържа възражения. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел въз основа на събраните доказателства, че имоти 25, 26 и 126 съгласно Общия устройствен план се намират извън строителните граници на град С. - видно от писмата на СО, Дирекция НАГ Трите имота - 25, 26 и 126 имат статут на земеделска земя - IV категория; Изложил мотиви, че по отношение на трите процесни имота не е извършено промяна на предназначението съгласно специалния закон ЗОЗЗ трайно предназначение - земеделска земя; по отношение на имоти 25 и 26 няма действащ Подробен устройствен план (ПУП) - това обстоятелство е видно от писмата на СО, Дирекция НАГ. По отношение на имот 126 има одобрен ПУП от 26.09.2013 г. (с Решение № 534/26.09.2013 г. на СОС). По отношение на трите имота не е извършена процедура по промяна на предназначението според изискванията на гл. V и VI от ЗОЗЗ във вр. с чл. 16 ЗУЗСО. В трите имота не е извършено застрояване. Според ОУП на гр. С. част имоти 25,26 и имот 126 попадат частично в зона "Смесена многофункционална зона, предимно за околоградския район" и частично в "Земеделска зона". Част от имотите попадат в УПИ-II-126,25,26 от кв. 40 на ПУП - м. "Голямата локва", който ПУП е одобрен едва на 26.09.2013 г. с Решение № 534 на СОС. С. органът не доказал процесните имоти да имат установено с влязъл в сила ПУП предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ за целия период на данъчното облагане, така както изисква чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - за периода до 26.09.2013 г. В това отношение едва считано от 26.09.2013 г. може да се приеме, че е налице първата предпоставка по отношение на част от имотите - да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, но и в този случай неизпълнена остава втората предпоставка, предвидена кумулативно в закона, а именно да е налице промяна на предназначение на земята, когато това се изисква по специален закон. Направил извод, че и трите имота, попадат извън строителните граници на гр. С., с оглед на което не е приложима първата хипотеза на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и не са налице предпоставките на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ за начисляване на ДНИ по отношение на процесните имоти. Напротив, установяват се изключения по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, според който не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ. Характерът на имотите като земеделски е констатиран от компетентния за това орган - Общинска служба по земеделие с. П.. В удостоверения от 03.11.2014 г. органът посочил, че имотите са с начин на трайно ползване - нива и сa категоризирани в четвърта категория земеделска земя Съдът е изложил мотиви, че ТБО не се дължи, тъй като липсват облагаеми с данък недвижими имоти, респ. няма данъчно задължени лица по чл. 11 ЗМДТ, т. е. липсват субекти, които дължат плащане на ТБО съгл. чл. 64 ЗМДТ, както и не е установено по делото да са реално извършени услугите, за които е начислена ТБО. Процесните имоти са земеделски земи, чието предназначение не е променено независимо от това, дали за тях е изготвен ПУП или не и такива имоти по принцип не могат да генерират битови отпадъци. Липсват доказателства и за реално предоставени услуги. Не се установява да е извършвано почистване за територията извън границите на гр. С.- в околоградския регион. Само един от имотите - имот 126 граничи с околовръстен път, който се твърди да е почистван (но доказателства за това липсват) . Останалите два имота - 25 и 26 нямат допирна точка с околовръстния път. Не се установява Столична община да е предоставила услуга обезвреждане в депа или други съоръжения на отпадъци. Решението е правилно. Относно доводите в жалбата, че съдът е разгледал само втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ следва да се има предвид следното: Разпоредбата предвижда, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съдът е обсъдил първата и втората хипотеза на посочената разпоредба като е приел, че след като не е налице промяна на предназначението на земята, тези хипотези не са изпълнени. Съдът е приел, че имоти 25, 26 и 126 съгласно Общия устройствен план се намират извън строителните граници на град С. и че част от имотите попадат в УПИ-II-126,25,26 от кв. 40 на ПУП - м. "Голямата локва", който ПУП е одобрен на 26.09.2013 г. с Решение № 534 на СОС, т. е. приел, че първата хипотеза е налице за периода 1.01.2012 - 26.09.2013 г., а втората хипотеза е налице за периода 26.09.2013 г. - 31.12.2013 г., но и при двете хипотези кумулативно следва да е извършена промяна в предназначението на земята, което се изисква от специалния закон. С нормативните промени, извършени през 2011 г. поземлените имоти се облагат с данък след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Първата хипотеза включва в регулативния си обхват случаите на създаване на нови или разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания). Когато в строителните граници на населените места се включват земеделски земи, е приложим редът за промяна на предназначението им по глава пета от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Втората хипотеза обхваща случаите на създаване или разширяване на границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии и процедурата в тези случаи е регламентирана в чл. 21 - 24 ЗОЗЗ. Относно ПИ № 126 данните са, че целият имот попода в УПИ II-126,25,26, считано от 26.09.2013 г. Обстоятелството, че ревизиращите органи са установили, че имотът граничи с околовръстен път и че за него дружеството е подало декларация по чл. 27, ал. 2 от Наредбата, не е самостоятелно основание за събиране на ТБО - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, след като не са налице законовите предпоставки за това. Имотите попадат извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, определени със заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2012 г. и 2013 г. На стр. 59 от РА е посочено, че имотът попада извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване определени със заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2012 г. В РА е прието, че частите от имоти ПИ 25 и ПИ 26, попадащи в зона "Смесена многофункционална зона, предимно за околоградския район", следва да се обложат с ТБО, а останалите части от имотите с идентификатори 68134.6001.25-площ 6603 кв. м и за 68134.6001.126 - площ 8568 кв. м, попадащи в "земеделска зона" не следва да се облагат с ТБО, а по отношение на целия имот ПИ126 е начислена ТБО за целия период 2012-2013 г. Относно ТБО за периода от 01.01.2012 г. до 26.09.2013 г. правилно е прието от съда, че след като не се дължи ДНИ не се дължи и ТБО. Независимо от това, неоснователно се твърди, че съдът неправилно преценил, че за процесния период не са представени надлежни доказателства за извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Както сочи ответника двете фактури за м. 02.2012 г. и за м. 02/2013 г. и протоколите към тях не установяват дали е услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване извън строителните граници на гр. С., още повече не установяват за периода от 26.09.2013 г. до 31.12.2013 г. да е извършвана услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Относно предоставяне на услугата поддържане на депо за битови отпадъци не са изложени мотиви от съда дали съществува депо. Но след като за имотите не е извършвана услуга сметосъбиране и сметоизвозване, не се доказва и извършване на услугата почистване на териториите за обществено ползване, то тогава от имотите не са отпадали отпадъци, които да се обезвреждат в депо. С оглед изхода на спора, в касационното производство на ответната страна следва да се присъдят разноски адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв., представени са доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение