Решение № 3548 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16558/2009 г.

Решение № 3548 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16558/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 194, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалбата на Райна Георгиева Стефанова с адрес в гр. Банкя против решенията на Висшия съдебен съвет, приети на 11.12.2009 г. по протокол 52, в частите му по т. 17.3.69 за непреместването й на длъжност "съдия" в Районен съд - София, в т. 17.3.76 за преместването на длъжност "съдия" в РС - София на Христина Ботева Гарванска, по т. 17.3.80 за преместване в длъжност "съдия" в РС - София на Ивета Миткова Антонова, решение по т. 17.3.101 за преместване на длъжност "съдия" в РС - София на Калина Кръстева Анастасова, решението по т. 17.3.104 за преместване на длъжност "съдия" в РС - София на Цветелина Захариева Михайлова и решението по т. 17.9.97 за преместване на длъжност "съдия" в СРС на Радост Красимирова Бошнакова. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспорените решения поради постановяването им при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения за нарушение на въведените със Закона за съдебната власт критерии за класиране на кандидатите, за липса на мотиви към приетите от компетентния орган решения. Жалбоподателката твърди, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 193, ал. 2 и ал. 3 от Закона за съдебната власт. Иска се отмяна на обжалваните актове и връщане преписката на Висшия съдебен съвет за ново разглеждане и произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни Христина Гарванска, Ивета Антонова, Радост Бошнакова и Калина Атанасова не изразяват становища. Заинтересованата страна Цветелина Михайлова, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност приетите по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: С решение на Висшия съдебен съвет по протокол от 4.03.2009 г., на основание чл. 189, ал. 1 от ЗСВ е обявен конкурс чрез атестиране за назначаване на 27 щатни бройки "съдия" в районните съдилища, като за Районен съд - София са обявени 6 свободни длъжности. Жалбоподателката е районен съдия в РС - гр. Петрич, като от 1.10.2008 г. е командирована в Софийски районен съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 1/19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател на Висшия съдебен съвет (ДВ, бр. 2 от 8.01.2008 г.), с надлежно заявление Райна Стефанова е обективирала желанието си за участие в обявения конкурс чрез атестиране за длъжност "съдия" в Софийския районен съд. Заинтересованите страни също са заявили по установения ред участието си в конкурса чрез атестиране, предвид заеманата от тях към момента длъжност в органите на съдебната система. Съгласно приложените справки на помощната атестационна комисия по чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, комплексната атестационна оценка на кандидата Стефанова е "много добра", същата притежава ранг "съдия в окръжен съд". С нарочно решение Комисията по предложенията и атестирането е приела тази оценка. Председателят на Комисията по предложенията и атестациите при ВСС, съобразно правомощията му по чл. 193, ал. 1 от ЗСВ е внесъл във Висшия съдебен съвет мотивирано становище с обобщени резултати от атестирането на кандидатите за горепосочените длъжности. На жалбоподателката и на заинтересуваните страни е определена комплексна атестационна оценка "много добра". Въз основа на предоставените данни и становището на Комисията предложенията са гласувани от Висшия съдебен съвет на 11.12.2009 г. по протокол № 52 от същата дата. Класирането на кандидатите за районните съдилища е извършено с решение в т. 17.3 по протокол № 52 от 11.12.2009 г. според резултатите от атестирането и съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗСВ. Поименното подреждане е съобразно приложен списък, неразделна част от протокола. Видно от посочените решения, жалбоподателката е класирана на 69-то място, а заинтересованите страни, както следва: Христина Гарванска - на 76-то; Ивета Миткова - на 80-то; Радост Бошнакова - на 97-мо; Калина Кръстева - на 101-во и Цветелина Михайлова - на 104-то място. На същото редовно заседание, след проведено съгласно чл. 131 от Конституцията на РБ тайно гласуване, ВСС е назначил заинтересованите страни на вакантните длъжности. Кандидатурата на Райна Стефанова е била подложена на гласуване преди гласуването на останалите кандидатури съобразно поредността на класирането й под № 69 от списъка с обобщените резултати от атестирането. С резултати от 4 гласа "за", 2 гласа "против" и 14 гласа "въздържали се", тя не е събрала необходимия за валиден избор брой гласове и с оспореното решение по т. 17.3.69 не е преместена на длъжността "съдия" в Софийския районен съд. Решенията, с които заинтересованите страни са повишени в съответната длъжност, както и решението, с което кандидатът Стефанова не е повишена в длъжност, са приети от Висшия съдебен съвет на заседанието от 11.12.2009 г., след направени изказвания на членовете на колективния орган и проведени обсъждания и дебати, видно от приложения протокол № 52 (стр. 50 - стр. 54). В случая за кандидатите - заинтересовани страни са направени положителни изказвания от членове на ВСС, които са съобразени с направеното за тях предложение от административния ръководител. Мотивите са съобразени от колективния орган по аргумент от чл. 34, ал. 3 от ЗСВ. Конкретни съображения за жалбоподателката са изказани от Петър Стоянов и Лазар Груев. Не се спори, че за Райна Стефанова е имало изготвено предложение за преместване от страна на административния ръководител на СРС, който пряко е наблюдавал работата на всички командировани съдии. Видно от изказванията на членове на ВСС, към момента на провеждането на избора административният ръководител не е поддържал две от направените предложения, включително и това за жалбоподателката. При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав приема следните правни изводи: Една от основните дейности за осъществяване правомощията на Висшия съдебен съвет е разписана в чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, а именно да организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности. Правоотношенията по назначаването, повишаването и преместването на съдии, прокурори и следователи във връзка с осъществяване на държавната съдебна власт са властнически правоотношения. ВСС действа като административен орган спрямо тях в рамките на правомощията, които Конституцията му предоставя. Провеждането на конкурс за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател е регламентирано в раздел Втори, глава Девета от Закона за съдебната власт. Оспорените от Райна Стефанова решения са актове, с които приключва конкурса, те пораждат права и засягат законни интереси на жалбоподателя, поради което подлежат на обжалване пред съда. Разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗСВ определя реда за обжалване на решенията на ВСС, които имат белезите на индивидуален административен акт. Съдът извършва контрол по отношение на приетите решения в рамките на проверката за законосъобразност, която се свежда до проверка за спазване на общите изисквания за законосъобразност на административния акт, включително и дали органът разполага с възможност за оперативна самостоятелност по закон. Обжалваните решения са приети от компетентния колективен административен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила. Заседанията на ВСС са проведени при наличието на кворум, при спазване на предвидената в чл. 32 и сл. от ЗСВ процедура. Решенията са приемани с необходимото мнозинство и след тайно гласуване. Оспорените актове са постановени при правилно приложение на материалния закон. В жалбата се поддържа довод за нарушение разпоредбата на чл. 193, ал. 2 и чл. 194, ал. 1 от ЗСВ. Класирането на кандидатите за длъжността "съдия" в СРС е в съответствие с обективните изисквания на закона за комплексна оценка, ранг и стаж, като е съобразена и разпоредбата на чл. 164, ал. 3 от ЗСВ. При постановяване на решението си за класиране на кандидатите Висшият съдебен съвет е съобразил всички, изискуеми се от закона, обективни критерии. Твърдението, че при гласуването на решенията по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ Висшият съдебен съвет е обвързан да формира положителен вот по поредността на класирани кандидати съобразно техните заявени желания и до заемане на местата, е в противоречие с обема и съдържанието на правната норма. Кандидатът Стефанова е гласувана по поредния номер на класирането си - 69-ти. Класирани преди нея кандидати за същата длъжност, със същия ранг и по-дълъг юридически стаж са подложени на гласуване и също не са преместени в СРС, поради неформирана воля на колективния орган. Видно от протокола на проведеното на 11.12.2009 г. заседание, гласуването на кандидатите е извършено по поредността на класирането. Но при колективния вот решението се счита прието с мнозинство. Нормата на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ не може да се тълкува като императивно изискване за формален положителен вот, с който колективният орган при условията на обвързана компетентност гласува класираните на поредните първи места кандидати с решенията по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ. Такова буквално тълкуване не отговаря на действителното съдържание на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ. Висшият съдебен съвет като орган, определящ състава и организацията на работата на съдебната власт, осъществява предвидените в чл. 30 от специалния закон дейности. В рамките на предоставените му правомощия по обезпечаване на кадрите в органите на съдебната власт ВСС приема своите решения по целесъобразност. Обжалваните решения са взети в условията на оперативна самостоятелност и колективният административен орган е упражнил правото си на самостоятелна преценка и избор между две или повече еднакво законосъобразни, но различно целесъобразни възможности. В тази част волеизявленията на административния орган не подлежат на съдебен контрол. Ето защо, извън въведените от закона обективни изисквания за провеждането на конкурса, съдът не може да подлага на контрол конкретно изразената чрез таен вот колективна воля на компетентния орган. Административните актове се обжалват пред съд само по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът не се занимава с преценката за целесъобразност на административните актове. Това не ги изключва от обхвата на съдебното оспорване, тъй като оперативната самостоятелност има определена от закона рамка и цел, нарушаването на които водят до незаконосъобразност на издадените актове. Но предмет на обжалване е нарушаването на законовите изисквания по отношение на актовете, издадени по преценка на административния орган. Кандидатът Райна Стефанова не е преместена на длъжността "съдия" в СРС, тъй като за нея е формиран отрицателен вот. Решенията за повишаване в длъжност на заинтересованите страни са постановени при формиран положителен колективен вот. Заложените критерии за оценка на кандидатите и Методиката за атестиране са вътрешни правила, разработени от Висшия съдебен съвет, в рамките на неговите правомощия и в изпълнение на възложената му по закон дейност. В тази връзка не подлежат на съдебна преценка за законосъобразност всички наведени от жалбоподателката твърдения за игнориране на положителното становище за кандидата Стефанова, изразено в предложението от 26.03.2009 г. на административния ръководител на СРС. В изказвания на членове на ВСС е мотивирано обратно становище, като същите се мотивират именно с актуалната оценка за работата на този кандидат, дадена от административния ръководител на СРС. При формиране на вота по постановеното решение в т. 17.3.69 кадровият орган е взе предвид тези съображения. Останалите твърдения на жалбоподателката са неотносими към проверката за законосъобразността на оспорените актове. Административният орган не е излязъл извън границите на предоставеното му право на самостоятелна преценка. Доводите във връзка с възражението за непреместването й поради бременност и майчинство, са несъстоятелни, не намират опора нито в закона, нито в доказателствата по делото. Следва да се отбележи, че при формирането на колективния вот Висшият съдебен съвет не е обвързан с предложенията на административния ръководител. При липса на отрицателни предпоставки, кадровият орган е в правото си самостоятелно да прецени да съобрази или не предложението на административния ръководител. Законът не изброява приоритети при избора на персоналния кандидат. Неоснователни са твърденията за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивирането на административните актове е условие за тяхната законосъобразност. Това изискване е залегнало в общия административнопроцесуален ред, както и в отделни разпоредби на специалния Закон за съдебната власт. Законът не прави разлика дали издателят на акта е едноличен или колективен административен орган и дали гласуването при приемането му е тайно или явно. Без значение е и дали при постановяване на акта органът действа в условията на обвързана компетентност или разполага с оперативна самостоятелност. Съображенията са задължителни и когато въпросът е решен по свободна преценка с оглед съдебната проверка за спазване на границите на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност при издаването на акта. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка, какъвто е настоящият случай. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ. В случая конкретни мотиви за гласувания положителен вот за заинтересованите страни са изложени в изказвания на членовете на ВСС, отразени в протокола от заседанието на колективния административен орган (Георги Шопов, Петър Стоянов, Лазар Груев). Членовете на колегиалния орган формират властническите волеизявления на единния орган. Гласуването е способ за приемане на решения от колективния орган. Вотът на мнозинството има правната сила на валидно решение на органа. Фактическите и правните основания на решението на Висшия съдебен съвет като колективен административен орган са мотиви на взетото вече решение, а не са такива на отделните му членове. Съгласно изричната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ за мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на съвета отрицателни становища, ако има такива. В хипотезата при положителен вот за мотиви на решението на ВСС се смятат съображенията в тази насока. По изложените съображения съдът приема жалбата на Райна Стефанова за неоснователна по същество, поради което следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,