Решение № 2084 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4862/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията по чл.10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО, Наредбата) при район "Надежда", чрез юриск. Тодорова, срещу решение 898 от 13.02.2023г., постановено по адм. дело 10416/2022г. от Административен съд София - град. С него по жалба на Ж. Георгиева е отменено решение по протокол 15/28.04.2022г. на Комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО при район "Надежда", потвърдено с решение РНД22-ГР94-1895/14.10.2022г. на кмета на Столична община, район Надежда и преписката е върната за ново произнасяне по заявление вх. РНД20-ГР94-1244/3/19.11.2020 г. и РНД20-ГР94-1244/4/21.04.2022 г. на Ж. Георгиева, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението. В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е отчел обстоятелството, че заявителите за картотекиране нямат възможност да решават в кой конкретно имот да бъдат настанени, а това се определя от заявените обстоятелства и определената Комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО жилищна група, в която лицата попадат. Сочи се, че съдът не е изследвал в мотивите си обстоятелството дали Ж. Георгиева не притежава недвижимо имущество и дали не е извършвала разпоредителни сделки с такова. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски. Ответникът Ж. Георгиева, чрез процесуален представител, с представена по делото писмена защита и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна по подробно изложени съображения. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Ж. Георгиева против решение по протокол 15/28.04.2022г. на Комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО при район "Надежда", потвърдено с решение РНД22-ГР94-1895/14.10.2022г. на кмета на Столична община, район Надежда, с което е прието, че молбата на Ж. Георгиева не може да бъде уважена, защото трябвало да се инициира производство по реда на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 17 от НРУУРОЖТСО- пренастаняване на О. Димитров С обжалваното решение 898 от 13.02.2023г., постановено по адм. дело 10416/2022г. от Административен съд София - град, оспореното решение е отменено и преписката е върната на Комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО към СО, район "Надежда" за ново произнасяне по заявлението с вх. РНД20-ГР94-1244/3/19.11.2020 г. и РНД20-ГР94-1244/4/21.04.2022 г. на Георгиева. За да постанови този резултат съдът е счел, че в атакуваният административен акт не са изложени фактическите и правни основания за неговото издаване, като липсата на мотиви е ограничило правото на защита и правото на участие в административния процес. Съдът е приел, че в случая комисията въобще не е разгледала по същество искането на Ж. Георгиева, не е обсъдена нейната жилищна нужда и наличието на предпоставките по чл.5 от НРУУРОЖТСО за нейното картотекиране. Определил е като ирелевантни в производството по жалбата срещу отказа за картотекиране, обстоятелствата за брата на заявителката и неговото пренастаняване в по-малко жилище. Приел е, че комисията не е извършила преценка дали Георгиева е правоимащо лице и не е изпълнила процесуалното си задължение по чл.7 от АПК да установи действителните факти по случая. Обжалваното решение е правилно. С обжалваното решение административният съд правилно след анализ на процедурата по установяване на жилищни нужди и картотекиране по чл.5 от НРУУРОЖТСО, е приел, че компетентната комисия по чл.10 от НРУУРОЖТСО в случая е следвало да издаде изричен акт, с който да включи или да откаже да включи заявителката в картотеката на нуждаещите се от жилище граждани, като изложи съответните мотиви за това. Правилно е преценено, че в случая въобще не е била проведена процедура по картотекиране на Ж. Георгиева, а вместо това административният орган е посочил, че братът на Георгиева следва да бъде пренастанен в по-малко жилище. АССГ обосновано приел, че последното е неотносимо към направеното искане за картотекиране от Георгиева и не съставлява основание за постановяване на отказ за настаняване под наем на жалбоподателката, като нуждаещ се гражданин. Неоснователно е оплакването на касатора, че Ж. Георгиева не е отговаряла на условията по чл.5 от НРУУРОЖТСО. Изискванията на чл. 5, ал. 2 НРУУРОЖТСО следва да се преценяват за всеки един от членовете на домакинството поотделно. Такава преценка в случая въобще не е извършена от органа. Ако един от членовете на домакинството не отговаря на условията по Наредбата за настаняване в конкретното общинско жилище, това не влече след себе си задължително липса на тези изисквания по отношение на останалите членове на домакинството. В случая след връщане на преписката и преценка на обстоятелствата по чл.6, ал.2, т.2 от НРУУРОЖТСО следва да се прецени дали са налице условията по чл.8, ал.1, т.5 и ал.2 във вр. с чл.17 от НРУУРОЖТСО. В тази връзка изложените в обжалваната заповед мотиви са неясни и от тях не се установява какво е законовото основание за постановения отказ. По изложените съображения и при липсата на сочените в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в тежест на касационния жалбоподател следва да бъдат възложени разноските направени от ответника Ж. Георгиева. За производството пред касационната инстанция, страната е представлявана от редовно упълномощен адвокат. Представени са доказателства за договорено и изплатено възнаграждение в размер на 550 лева. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на платения хонорар за процесуалното представителство, тъй като същия е определен близо до предвидения в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум и съответства на фактическата и правна сложност на производството. е. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,