Решение № 381 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14284/2013 г.

Решение № 381 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14284/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на пълномощника на министъра на икономиката и енергетиката срещу решение № 8032 от 11.06.2013 г. по адм. дело № 2810/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - "Гит Травел" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 8032 от 11.06.2013 г. по адм. дело № 2810/2013 г., Върховният административен съд, седмо отделение, е отменил заповед № РД-14-19 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която "Гит Травел" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Добрич е заличено като туроператор от регистъра на туроператорите и туристическите агенти, в частта "туроператори". За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че неизпълнението на задължението по § 9 от ПЗР от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, доколкото не е регламентирано в закона, не попада в приложното поле на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от Закона за туризма (ЗТ отменен) и поради това в процесния случай не е налице факт, който да послужи като основание за издаване на заповедта по чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.). Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело не е имало спор относно фактическата обстановка. Релевантните факти и обстоятелства са такива, каквито са установени от тричленния състав на Върховния административен съд и касатора не ги оспорва. Спорът е изцяло правен и е свързан с приложението на материалния закон. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. г ЗТ (отм.), регистрацията за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност се заличава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по мотивирано предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА), ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 от ЗТ (отм.). Съгласно § 9 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, в срок от два месеца от влизането в сила на ПМС № 82 от 25.04.2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата (Обн., ДВ, бр. 34 от 04.05.2012 г., в сила от 04.05.2012 г), туроператорите със сключени застрахователни договори са длъжни да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 на Наредбата, като в 14-дневен срок от анексирането или подновяването те са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ. Въведеното задължение с § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от цитираната Наредба произтича от подзаконов нормативен акт. Такова задължение няма в Закона за туризма (отм.) или в друг нормативен акт от същия ранг и е различно от задължението на туроператора по чл. 42, ал. 1 и по чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.). Туроператорите са задължени ежегодно да сключват договори за застраховка, покриваща отговорността им за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Срокът е не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането на предходния договор, като туроператорът трябва да представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17 от ЗТ (отм.). В процесния случай задължението за регистрация на годишния договор за застраховка е било изпълнено от туроператора. Задължението за сключването на анекс при условия, различни от регламентираните в чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ (отм.), е самостоятелно и различно задължение, което не е регламентирано в ЗТ (отм.), а в Наредбата. Неизпълнението на задължението по § 9, ал. 1 и ал. 2 ПЗР от Наредбата, не е предвидено в Закона за туризма като основание за заличаване на регистрацията на туроператора. То не попада в обхвата на разпоредбата на и не е фактическо основание за издаване на административен акт с най-тежки правни последици за туроператора по Закона за туризма (отм.) - заличаване на регистрацията и обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация. В този смисъл е вече трайно установената съдебна практика (решение. № 13602 от 18.10.2013 г. по адм. д. № 9887 от 2013 г., решение № 14059 от 28.10.2013 г. по адм. д. № 9782 от 2013 г., решение 14515 от 5. 11. 2013 г. по адм. д. № 10248/2013 г., решение № 14087 от 28.10.2013 г. по адм. д. № 11787/2013 г. на ВАС, петчленен състав и др.). При този изход на делото искането туроператора - ответник по касационната жалба да му бъдат присъдени направените в касационното производство разноски е основателно и следва да бъде уважено в размер на 1500 лв., представляващо възнаграждение за един адвокат (списък за разноски на л. 20 и договор за правна защита и съдействие от 30.09. 2013 г. на л. 10 от настоящето дело). Относно тези разноски касатора не е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането на касатора да бъдат намалени присъдените от тричленния състав на ВАС разноски, поради прекомерност, е недопустимо и поради това не следва да бъде уважено. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, искането за изменение на решението, в частта му за разноските, се прави пред съда, постановил решението и едва при постановен от него отказ, определението подлежи на обжалване пред касационната инстанция. По изложените мотиви касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното с нея решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,