Решение № 5568 от 8.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение 6913/23.11.2021 г., постановено по адм. дело 6244/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалбата на ФАР АД е отменено решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/01, изх. 01-2600/2395 от 21.04.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ в размер на 82 325,19 лева и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявка за окончателно плащане 27/04/2/0/00484/3/01 в частта, касаеща неодобрените разходи, описани в т. II от Решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/01, изх. 01-2600/2395 от 21.04.2021 г., при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението Държавен фонд Земеделие" е осъден да заплати на ФАР АД разноски по делото в размер на 658,60 лева. Първата касационна жалба е от ФАР АД, подадена чрез адвокат П. Георгиева, против постановеното решение, в частта, в която, след отмяна на оспорения административен акт, преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне по заявката за окончателно плащане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател счита, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото съдът е могъл да разгледа и да се произнесе по основателността на жалбата. Според него административният акт съдържал достатъчно данни за основанията на които е отказано плащането, а именно извършени плащания към неодобрени контрагенти и недопустим разход. Същевременно основания за незаконосъобразността на издадения административен акт в оспорената част се съдържали в първоначално подадената жалба, като включително били подкрепени и от достатъчно доказателства. Моли съда да отмени решението на Административен съд София - град в обжалваната част. Претендира разноски по приложен списък. Втората касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Д. Петрова, против постановеното от Административен съд София - град решение в неговата цялост. Изложени са съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател поддържа, че решението, в частта на отказаните за плащане разходи, административният орган е изложил подробни мотиви за отказа. Допълнителни пояснения се съдържали в писмо с изх. 02-2600/4278#2 от 11.09.2019 г., постановено в отговор на нарочно запитване от бенефециера. При това спорът между страните бил дали извършеното плащане от Фар АД в полза на трето лице, различно от одобрения изпълнител се явява в съответствие с изискванията за допустимост на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярката. Според изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие административният съд, като се е ограничил единствено с проверката за съответствие на оспорения акта с изискванията за форма по чл. 146, т. 2 АПК, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правило и е постановил необоснован съдебен акт по отношение на останалите основания и по-конкретно за съответствието на оспорения акта с материалния закон. На последно място сочи, че предметът на спора не бил точно изяснен, доколкото доводите в първоначалната жалба били насочени към оспорване на разходите, отказани в резултат на административните проверки. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по отношение съответствието на акта с материалния закон. По делото е постъпил писмен отговор от Фар АД по подадената касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , в който се поддържа правилност на решението на първата инстанция в необжалваната от дружеството част. В становище от 11.05.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие се поддържа подадената касационната жалба и се иска уважаване на същата, като се отмени решението на първата инстанция. Със становището се оспорва касационната жалба на Фар АД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност се прави бланкентно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от Фар АД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че съдът е постановил решението си след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на изискването на чл.172а, ал. 2 от АПК и в съответствие с приложимата правна уредба. Намира че, направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което решението като валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество съдът намира за основателна жалбата на ФАР АД и неоснователна жалбата на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град /АССГ/ е образувано по жалба на ФАР АД срещу решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/01, изх. 01-2600/2395 от 21.04.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ в размер на 82 325,19 лева. В основанията за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 47 ал. 1, т. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4. Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. С обжалваната част на решението (т. II) e отказано частично изплащане на финансовата помощ за сумата в размер от 82 325.19 лева по мотиви за установена недопустимост на част от разходите, за които са представени разходооправдателни документи. Приетите за недопустими разходи са подробно посочени от административния съд. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния орган - изпълнителния директор на ДФЗ, но били нарушени изискванията за форма на административния акт, тъй като от процесното решение не става ясно на какво правно основание се отказва изплащането на финансовата помощ за посочените видове разходи и как е определен размерът на намалението на помощта. Според съда, административният орган е изложил определени фактически констатации, но не е субсумирал фактите под определена хипотеза, обосноваваща тяхната недопустимост от гледна точка на правилата за изплащане на безвъзмедната финансова помощ. Разгледал е основанията на които Разплащателната агенция може да откаже изплащането на финансовата помощ, като е счел, че същите са изчерпателно изброени в чл. 49 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Изложил е съображения, че липсата на правни основания в административния акт, обосноваващи отказа за плащане за отделните разходи не може да бъде преодоляна от съда чрез тълкуване, още повече, че в случая не са посочени и съответните нормативни разпоредби или договорни клаузи, които предполагаемо са нарушени. По тези съображения е приел, че решението в оспорената му част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за плащане. Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано в частта, с която е отменен административният акт. Неоснователни са доводите в касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ за надлежно мотивиране на административния акт в оспорената част, включително с оглед допълнителните пояснения в писмо с изх. 02-2600/4278#2 от 11.09.2019 г. Противно на твърдяното от него решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт не са налице относимите констатации по отношение на основанията за отказ. Макар административният съд погрешно да е посочил, че основанията за отказ се съдържат в Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., то правилен е изводът му, че изложените от органа мотиви не са подведени под съответната хипотеза на приложимата правна норма. Видно от съдържанието на оспореното решение за изплащане на финансова помощ, същото е издадено на основание Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., но в него органът не се е позовал на нито едно от основанията на които Разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ. Същевременно, в Договор 27/04/2/0/00484 от 10.03.2017 г., като основание за сключването му е посочена разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. При това положение условията и реда за прилагане на посочената подмярка следва да бъдат изведени именно от този подзаконов нормативен акт. Според чл. 38, ал. 1 от Наредбата, в приложимата редакция към ДВ, бр. 69 от 2.09.2016 г., в сила от 2.09.2016 г., действала към датата на сключване на договора, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, издава заповед за пълен или частичен отказ за финансиране при: 1. нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти, установени при проверките по чл. 36, ал. 1, т. 2 и 3; 2. несъответствие с целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи, определени в тази наредба; 3. несъответствие на проекта с минималния брой точки съгласно чл. 29; 4. неотстраняване на нередовност на документи, непълнота и неяснота на заявените данни и посочени факти и/или непредставяне на изисканите от РА документи, необходими за удостоверяване верността на заявените от кандидата данни до изтичане на срока по чл. 36, ал. 3, като РА отказва изцяло финансирането или намалява финансовата помощ в съответствие с естеството на неотстранените нередности, непълноти, неясноти и/или липси; 5. недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния прием; 6. стойност на допустимите разходи по проекта под определения минимален размер, съответно над определения максимален размер съгласно чл. 13; 7. установяване на обстоятелствата, посочени в чл. 8, ал. 3, 4 и 6, както и непредставяне на някой от документите в срока по чл. 36, ал. 3. В оспорената част на административния акт не се съдържа каквото и да било позоваване на цитираната разпоредба. Както правилно е прието от АССГ, липсата на правни основания, на които органът е основал частичния си отказ за изплащане на заявената сума, не може да бъде преодоляна и чрез друг акт, в който те да са посочени, включително и в представена и приета докладна записка с изх. 01-2600/2395 от 18.05.2021 г. от директора на Дирекция ОППМРСР на ДФЗ. Такива не се съдържат и в посоченото от касационния жалбоподател изпълнителния директор на ДФЗ писмо с изх. 02-2600/4278#2 от 11.09.2019 г., постановено в отговор на нарочно запитване от бенефециера. С него управителят на ФАР АД е информиран в кои случаи са допустими установени плащания към трети лица, без в писмото да са посочени основанията за допустимост на тези плащания. Едва в докладна записка с изх. 01-2600/2395 от 18.05.2021 г. органът е посочил, че допустимостта на тези плащания е определена в акредитираните правила и процедури в дирекция ОППМРСР . При това настоящият съдебен състав намира, че нито в оспореното решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ с изх. 01-2600/2395 от 21.04.2021 г., нито в друг документ по преписката е формулирано правно основание за издаването на акта, защото няма посочена нито една правна норма, на основание на която да е постановена процесната редукция на заявената за плащане сума. Както правилно е отбелязал и първостепенния съд, в текста на атакуваното решение не е изложено при коя хипотеза на приложимата Наредба се прави редукция на финансовата помощ. Всъщност приложимият подзаконов нормативен акт и относимата му редакция въобще не са били обсъждани от органа. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че правилно административният съд е приел оспореното решение на изпълнителния директор на ДФЗ за незаконосъобразно, като издадено в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - при липса на посочване от издателя на акта на конкретно правно основание за постановяване на обжалвания частичен отказ за окончателно плащане. Решението е неправилно в частта, с която преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявка за окончателно плащане 27/04/2/0/00484/3/01 в частта, касаеща неодобрените разходи. Актът, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е немотивиран, което представлява самостоятелно основание за отмяна на същия, поради което няма основание за изпращане на преписката на административния орган. Липсата на точно и ясно посочени фактически и правни основания и съответните изводи е нарушило правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и е поставило същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат. В подкрепа на последното е и приетото от АССГ, че липсата на правни основания за отказа за плащане за отделните разходи не може да бъде преодоляна от съда чрез тълкуване, още повече, че в случая не са посочени и съответните нормативни разпоредби или договорни клаузи, които предполагаемо са нарушени. По изложените съображения решението в тази част следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора ФАР АД за присъждане на направените в производството пред касационната инстанция разноски в размер на 4174,60 лева за държавна такса и адвокатски хонорар. Направеното от пълномощника на изпълнителния директор на ДФЗ възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е бланкетно, а претендираното адвокатско възнаграждение не надвишава значително предвидения в чл. 8, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. минимален размер, предвид определения по делото материален интерес. Разноските са своевременно поискани, доказани са по основание и размер, поради които и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат възстановени на касационния жалбоподател от бюджета на органа, издал оспорения административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,