Решение № 9305 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 989/2015 г.

Решение № 9305 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 989/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - от Зийнеб Халил Реджеб, от гр. Варна, и от кмета на Община Дългопол, област Варненска, против Решение № 2230/8.10.2014 г., постановено по адм. дело № 696/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. С обжалваното решение по жалба на Фикрет Хюсеин Чакър и Исмаил Хюсеинов Хюсеинов, и двамата от с. Медовец, е отменена Заповед № 85/27.01.2014 г. на кмета на Община Дългопол, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП-ПР) на с. Медовец, община Дългопол, одобрен със Заповед № 1867/29.05.1962 г., за УПИ ХVII-134 в кв. 12, като се обособява нов УПИ ХХVI-134, променя се уличната регулация на улица с о. т. 46 - 47 по начина, указан в проекта, неразделна част от заповедта. С решението е оставена без разглеждане поради оттеглянето й жалбата в частта по предявеното оспорване от Хасан Мустафа Хасан на същата заповед и е прекратено производството по делото в тази част, като решението в тази част не се обжалва. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му като неправилно. Ответниците по касационната жалба: Фикрет Хюсеин Чакър, Исмаил Хюсеинов Хюсеинов, Хасан Мустафа Хасан, Исмаил Иляз Мехмед, Мустафа Иляз Мехмед, Джемиле Иляз Мустафа, Юркие Илязова Ахмедова, Мехмед Шабан Мехмед, Али Шабан Мехмед, Атидже Шабанова Кемалова, Хюсеин Мустафа Исмаил, Мехмед Хюсеин Мехмед и Фатме Шабан Юмер, не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, подадена от Зийнеб Халил Реджеб, поради просрочие, неоснователност на касационната жалба, подадена от кмета на Община Дългопол, област Варненска, и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Жалбата на Зийнеб Халил Реджеб е подадена по пощата на 30.10.2014 г., видно от известие за доставяне от "Еконт експрес", поради което същата е в законоустановения 14-дневен срок. Разгледани по същество, касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: . С оспорената пред първата съдебна инстанция заповед № 85/27.01.2014 г. на кмета на Община Дългопол на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на с. Медовец, община Дългопол, одобрен със Заповед № 1867/29.05.1962 г, за УПИ ХVII-134 в кв. 12, като поради несъответствие на границите на УПИ ХVII-134 с границите на ПИ 47620.501.116 от кадастралния план (КП), одобрен със заповед № РД-17-12/4.08.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), се обособява нов УПИ ХХVI-134, променя се и уличната регулация на улица с о. т. 46 - 47, като се обособяват нови УПИ, а именно УПИ ХХIV-123 - 1252 кв. м (за ПИ 47620.501.113 по КП), УПИ ХХV-122 - 611 кв. м (за ПИ 47620.501.115 по КП), УПИ ХХVI-134 - 134 кв. м (за ПИ 47620.501.116 по КП), УПИ ХХVII-133 - 1055 кв. м (за ПИ 47620.501.117 по КП). За да отмени оспорената пред него заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправни норми, тъй като границите на имотите съгласно действащия кадастрален план не кореспондират с границите на новообособените четири броя урегулирани поземлени имота по оспорената в настоящото производство заповед, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ; констатирал е и съществено противоречие между текстовата част на оспорената заповед и графичната й част, в резултат на което е налице неяснота относно предметните предели на оспорения план, поради което същият не е в състояние да изпълни градоустройствените си задачи. Така постановеното решение е правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради неправилно прилагане на материалния закон. Заключението на съда за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е обосновано. Правното основание на оспорената заповед на кмета на Община Дългопол е чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба в приложимата й редакция - ДВ, бр. 82/2012 г., влезлите в сила подробни устройствени планове могат да бъдат изменени при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия, когато имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Целта на това изменение е да се приведат в съответствие регулационните с имотните граници на имота. В случая е установено, че с влязла в сила Заповед № РД-17-12/4.08.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрен кадастрален план на с. Медовец, като границите на поземлените имоти съгласно одобрения КП от 2005 г. не съвпадат с регулационните граници на имотите по одобрения преди това - през 1962 г., регулационен план. След като заповедта за одобряване на кадастралния план за процесните имоти е влязла в сила, тя е основание за изменение на регулацията им на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В тази хипотеза се извършва преценка приведени ли са в резултат на одобреното изменение на плана регулационните граници на имотите, собственост на заявителите в административното производство, в съответствие с тези, нанесени в одобрената кадастрална карта/кадастрален план, което е от съществено значение за извода изпълнени ли са условията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Първоинстанционният съд, основавайки се на приетата по делото СТЕ, правилно е приел, че предвижданията на оспорената заповед не кореспондират с границите на имотите съгласно действащия за територията кадастрален план, като границите на новообразуваните 4 броя УПИ не са поставени в съответствие с границите на ПИ 47620.501.113, ПИ 47620.501.115 и ПИ 47620.501.117 по действащия кадастрален план на с. Медковец. При тези данни и с оглед посоченото правно основано за издаване на заповедта, обосновано съдът е приел, че същата е незаконосъобразна поради противоречието й с материалноправни разпоредби. Правилен е и другият извод на съда за незаконосъобразност на заповедта поради съществено противоречие между текстовата и графичната й част. Видно от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и от графичната част на заповедта (стр. 37), съдържаща извадка от одобрения със заповед № 1867/29.05.1962 г. ПУП-ПР на кв. 12 на с. Медовец, и проект за изменение на същия, съществува противоречие между текстовата и графичната част на заповедта, което е недопустимо. Предмет на одобрената заповед са четири поземлени имота - ПИ 113, 115, 116 и 117, а съгласно графичната част, в обхвата на оспорения ПУП-ПР влизат още три имота - ПИ 118, 112 и 114, като собствениците на последните, независимо че са пряко и непосредствено засегнати от изменението (съгласно графичната част), не са отразени в текстовата част на заповедта, което обстоятелство обосновава правилен извод за незаконосъобразност на заповедта. Като валидно, допустимо и правилно, решението следва да се остави в сила, а касационните жалби - без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,