Решение № 10602 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „ГРАФЛИН КОМЕРС” ЕООД, подадена чрез адв. С. Райчева, срещу решение № 17135 от 05.05.2026 г., постановено по адм. дело № 10312 по описа на Административен съд – София-град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против ревизионен акт (РА) № Р–22002224001914–091–001/11.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение № 929/25.07.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. София, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък и ДДС, главница и лихви, общо в размер на 452 127.18 лв., в частта по ЗДДС за данъчни периоди м. 04, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 12.2018 г., от м. 02.2019 г. до м. 12.2019 г., м. 05.2020 г. и в частта за корпоративен данък за 2017 г., 2018 г. 2019 г. и 2020 г. и „ГРАФЛИН КОМЕРС“ ЕООД е осъдено да заплати на НАП сумата в размер на 150 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Касаторът оспорва изводите на административния съд, че не е налице право на данъчен кредит и разходите не следва да се признават за данъчни цели, тъй като разходите са свързани изцяло с рекламна дейност, която е извършвана във връзка с икономическата дейност на дружеството. Според касатора съдът необосновано е приел, че предоставянето на ваучери не представлява разход за реклама в пълен обем и това е без връзка с икономическата дейност на дружеството. Безспорно се установи в процеса, че ваучерите са предоставени в рамките на маркетингови кампании, същите съдържат изискуеми рекламни елементи — лого, контакти, сайт. Същите са използвани за привличане на клиенти съобразно дейността на дружеството. ЗКПО дефинира самостоятелно понятието „разходи за реклама“. Съгласно §1, т. 33 от ДР на ЗКПО „разходи за реклама“, са разходите, за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайната за извършвана от лицето дейност. В касационната жалба са изложени и съображения, че обжалваното решение е вътрешно противоречиво, тъй като съдът признава извършването на съответната дейност от страна на дружеството, но отрича връзката й с разходите и игнорира икономическата логика на рекламната дейност. Иска решението да бъде отменено, като бъде отменен ревизионния акт. Евентуално иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Венева оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира следното: Касационната жалбата е подадена в срок, от страна неблагоприятно засегната от постановеното съдебно решение, срещу акт който подлежи на инстнационен контрол поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „ГРАФЛИН КОМЕРС” ЕООД против ревизионен акт № Р–22002224001914–091–001/11.04.2025 г., издаден от Т. Герасимов, орган възложил ревизията и Д. Драгомиров, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 929/25.07.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък и ДДС, главница и лихви, общо в размер на 452 127.18 лв., в частта по ЗДДС за данъчни периоди м. 04, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 12.2018 г., от м. 02.2019 г. до м. 12.2019 г., м. 05.2020 г. и в частта за корпоративен данък за 2017 г., 2018 г.. 2019 г. и 2020 г. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. По ЗДДС: Допълнително установените задължения произтичат от корекции на декларираните резултати за всички ревизирани периоди вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, както следва на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС общо в размер на 138 397,66 лв. по фактури за закупени ваучери за предплатени услуги от мобилни оператори от „МБС Мобайл“ ЕООД, „Хайков“ ЕООД и „Вардаров“ ООД, за които жалбоподателят твърди, че ваучерите са раздавани на клиенти с рекламна цел и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за м. 08.2018 г. в размер на 249,24 лв. по фактура от дерегистриран по ЗДДС доставчик „Мега Ойлс“ АД и за м. 08.2019 г. в размер на 45,83 лв. по фактура от „Инфонет Компютри“ ООД, поради повторно ползван данъчен кредит. Според обясненията на управителя на задълженото лице, дружеството е създало сайт за електронна търговия [заличен текст] с цел продажба на стикери за масовия потребител — фототапет, лого на любими отбори, детски герои и др. За популяризиране на сайта ревизираното лице е започнато да раздава на клиентите си рекламни стикери с логото и адреса на дружеството и на сайта, залепени върху ваучери на мобилни оператори. С оглед очаквания интерес и с цел винаги да има наличност, нуждата от заявка на ваучери е преценявана „на око“ когато кашончетата с ваучери намаляват. Ваучерите са получавани от доставчиците в кашон по 1 000 броя и са с номинал от 5 лв., 10 лв. и 15 лв. От „МБС Мобайл“ ЕООД са представени договор от 11.11.2016 г. с „ГРАФЛИН КОМЕРС“ ЕООД за доставка на хартиени ваучери, издадените фактури към ревизираното лице, заявки, стокови разписки, доказателства за осчетоводяване, банкови извлечения за разплащане по фактурите. Дейността на дружеството е била търговия с предплатени карти и ваучери за презареждането им на мобилните оператори в страната и е извършвана до началото на 2019 г. Доставките са осъществявани с ползван под наем автомобил на адресите на клиентите в София. Представени са фактури от предходни доставчици „Хайков“ ЕООД и „Вардаров“ ООД. От „Вардаров“ ООД са представени договор от 01.10.2016 г. с жалбоподателя за доставка на хартиени ваучери или стартови пакети, проверяваните фактури, банкови извлечения, заявки, приемо-предавателни протоколи, хронологичен регистър на сметка 411 „Клиенти“ за осчетоводяване на фактурите. Дейността на дружеството е била продажбата и разпространението на предплатено време за разговори (електронно зареждане и хартиени ваучери) и стартови пакети (СИМ карти) за предплатени услуги на мобилните оператори. Предаването на стоките се осъществява от представители на дружеството на място в обекти на клиентите. Представени са фактури от предходни доставчици „А1 България“ ЕАД, „БТК“ ЕАД, „Теленор България“ ЕАД, банкови извлечения за разплащане и хронологичен регистър на сметки 401 „Доставчици“ и 702 „Приходи от продажба на стоки“, оборотна ведомост и главна книга за периодите, в които са издадени проверяваните фактури. От „Хайков“ ЕООД са представени договор с ревизираното лице от 25.10.2016 г., процесните фактури с приложени стокови разписки, хронологични регистри на счетоводни сметки, оборотни ведомости, справка за получени фактури от предходни доставчици „А1 България“ ЕАД, „Теленор България“ ЕАД (ЙЕТЕЛ). Дейността на дружеството е била търговия с цигари, предплатени ваучери и пакети на българските мобилни оператори, като продажбите се осъществяват чрез разнос до клиентите или при търговия на едро в офисите на дружеството. Плащанията са извършвани по банков път. Приходните органи са приели, че при сравнение на данните по справките за брой продажби и количеството заявени ваучери е налице несъответствие, т.е. заявените количества ваучери е много повече от осъществените продажби и заявките са правени без всякаква закономерност с извършваните продажби. Обоснован е извод, че ревизираното лице е закупило и подарило с рекламна цел 205 320 бр. хартиени ваучери на стойност 1 280 395,34 лв., която не е незначителна стойност с рекламна цел. През 2017 г. са закупени ваучери на стойност 490 416.20 лв., които представляват 45% от реализираните приходи. През 2018 г. задълженото лице е декларирало приходи в размер на 867 153,43 лв. и разходи за покупка на ваучери в размер на 327 235,83 лв., т.е. противно на икономическата логика 37,7% от приходите са използвани за закупуване на 51 660 броя ваучери с рекламна цел. През 2019 г. дружеството е реализирало приходи в размер на 1 179 681,59 лв. и са отчетени разходи за покупка на ваучери в размер на 450 463,31 лв., т.е. направените разходи за покупка на ваучерите представляват 38.2% от реализираните приходи. За 2020 г. са отчетени приходи в размер на 596 664,49 лв. и разходи за закупуване на ваучери в размер на 10 780 лв. Приходните органи са приели, че получените доставки на ваучери за мобилни услуги от „МБС Мобайл“ ЕООД, „Вардаров“ ООД и „Хайков“ ЕООД, не могат да се третират като безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел по смисъла на чл. 9, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по същите е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за всички ревизирани периоди в размер на 138 397,66 лв. На ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 08.2018 г. в размер на 249,24 лв. по две фактури от „Мега Ойлс“ ООД, за които е установено, че доставчикът е дерегистриран по ЗДДС и за м. 08.2019 г. в размер на 45,83 лв. по повторно декларирана фактура от „Инфонет Компютри“ ЕООД. АССГ е споделил изводите на приходните органи в тази част. Обсъдил е приложимите правни норми и събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че ваучерите са предоставяни безвъзмездно на неопределен кръг лица, но предназначението на тези ваучери не е свързано с икономическата дейност на ревизираното лице, доколкото се касае за телекомуникационни услуги. Съдът е посочил, че „ГРАФЛИН КОМЕРС“ ЕООД е закупило и подарило с рекламна цел 205 320 бр. ваучери на стойност 1 280 395,34 лв. Отчетените разходи за закупуване на ваучерите съставляват почти половината от отчетените приходи от дейността, в което няма икономическа логика за извършване на разходи за рекламните услуги в такъв обем. АССГ е посочил, че разходите за ваучери на мобилни оператори не могат да се определят като разходи за реклама, независимо от това, че към тях е закрепен стикер на ревизираното лице, тъй като същите не са пряко свързани със стопанската дейност на дружеството и с популяризиране на предлагани от него стоки - фолио, стикери, плакати и рекламни услуги. Съдът е обсъдил представените образци и е посочил, че в случая се касае се за малки стикери с надписи „Декорация“ - онлайн магазин за стикери с адрес [заличен текст] и [тел. номер]. След обсъждане на дневниците за продажби и счетоводните регистри за продажби в брой, е направен извод, че немалка част от продажбите на ревизираното лице са на стойност под 10 лв. или от 10 до 20 лв. или от 20 до 30 лв. и не е икономически издържано да се предоставят безвъзмездно с рекламна цел ваучери на стойност, която е по-голяма или приблизително равна на стойността на продадената стока на клиента. Въз основа на събраните по делото доказателства е обоснован извод, че стойността на ваучерите не е ниска, а безвъзмездното им раздаване не е с рекламна цел, тъй като ваучерите са за безплатни телекомуникационни услуги, а цялата рекламна кампания не е имала никакъв ефект върху икономическата дейност на жалбоподателя и не е довела до увеличаване на неговите продажби. По ЗКПО: Приходните органи са приели, че отчетените разходи по закупените ваучери за мобилни услуги от „МБС Мобайл“ ЕООД, „Вардаров“ ООД и „Хайков“ ЕООД не следва да се признават за данъчни цели на основание на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, като несвързани с икономическата дейност на ревизираното лице и във връзка с тях на дружеството са установени задължения за корпоративен данък. АССГ е приел, че в случая няма как да се приеме, че предплатените ваучери за мобилни услуги рекламират дейността на ревизираното лице, чрез залепянето на малък стикер върху тях, доколкото те представляват самостоятелен отделен продукт на друг бранд. Според съда разходите не са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, не рекламират неговата икономическа дейност и не следва да се признават за данъчни цели. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба. Обосновано съдът е заключил, че доколкото безсъмнено доставките на придобитите ваучери в полза на граждани са безвъзмездни, ревизираното лице не е доказало, че предоставянето на стоките с рекламна цел се отнася и допринася към осъществяваната от него икономическа дейност, безвъзмездното разпореждане е с рекламна цел, при което стоките са с незначителна стойност и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Обосновано на събраните по делото доказателства съдът е приел, че такова доказване не е извършено. Не е установено твърдяната рекламна кампания да е повлияла на приходите от продажби на ревизираното дружество като косвено доказателство за връзката й с въпросната независима икономическа дейност. По делото не е било спорно, че ваучерите са били на различни мобилни оператори и са брандирани с тяхно лого и търговска марка. Правилно е прието от АССГ, че залепването на малък стикер с надписи „Декорация“ - онлайн магазин за стикери с адрес [заличен текст] и [тел. номер], не доказва използването им за дейността на „ГРАФЛИН КОМЕРС“ ЕООД. Правилно съдът е преценил събраните по делото доказателства и е приел, че не са доказани и кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 3, т. 5 - предоставените стоки да са с незначителна стойност и доставката им да не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Общата стойност на безвъзмездно предоставената стока е 1 280 395,34 лв. и няма данни дали тя наистина е предоставена на различни лица. В този смисъл са решения по адм.№11552/2012 т. и адм.д.№1815/2018 г. на Върховен административен съд. С оглед на изложеното правилно на задълженото лице е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Според тази разпоредба приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на посочените хипотези в нормата. Двете хипотези са дадени алтернативно и наличието на която и да е от тях обосновава ограничението на правото на данъчен кредит. В касационната жалба не са изложени никакви оплаквания по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит за м. 08.2018 г. в размер на 249,24 лв. по две фактури, издадени от „Мега Ойлс“ ООД и за м. 08.2019 г. в размер на 45,83 лв. по една фактура, издадена от „Инфонет Компютри“ ЕООД. Решението е правилно и в тази част, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че доставчикът „Мега Ойлс“ ООД е дерегистриран по ЗДДС за м. 08.2019 г., а по отношение на издадената фактура от „Инфонет Компютри“ ЕООД е установено, че същата е повторно декларирана. По ЗКПО: Неоснователни са и наведените оплаквания в касационната жалба в частта по ЗКПО. Правилно е прието от АССГ, че отчетените разходи по закупените ваучери за мобилни услуги от „МБС Мобайл“ ЕООД, „Вардаров“ ООД и „Хайков“ ЕООД не са свързани с дейността на ревизираното лице и поради това не следва да се признават за данъчни цели на основание на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Мотивите на АССГ в тази насока напълно се споделят от настоящият състав, поради което на основание 221, ал. 2, изречение последно от АПК, препраща към тях и не следва да ги повтаря. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 150 евро, съобразно чл. 24, предл. второ от Наредба за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение