Решение № 36 от 13.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 27/2019 г.

Решение № 36 от 13.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 27/2019 г., III н. о., НК, докладчик председателят Блага Иванова Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Перник, срещу нова въззивна присъда на Пернишки окръжен съд № 19 от 5.12.2018 г, по ВНОХД № 266/18, с която е отменена присъда на Пернишки районен съд № 518 от 11.09.2018 г, по НОХД № 2300/17, и подсъдимият М. Ю. Е. е признат за невиновен в това, че на 5.03.2017 г в [населено място], в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 15-4332-001573 от 29.04.2015 г, издадено от Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, влязло в сила на 4.05.2016 г, е управлявал моторно превозно средство: лек автомобил "марка", ДК [рег. номер на МПС], без съответно свидетелство за управление, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 343в, ал. 2 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 5.03.2017 г в [населено място], в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 15-4332-001573 от 29.04.2015 г, издадено от Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, влязло в сила на 4.05.2016 г, е управлявал моторно превозно средство: лек автомобил "марка", ДК [рег. номер на МПС], без съответно свидетелство за управление, с оглед на което и на основание чл. 343в, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, и глоба, в размер на 1 000 лв. На основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година "лишаване от свобода", наложено по НОХД № 602/15 по описа на Специализирания наказателен съд, което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: неправилно са отхвърлени като недостоверни показанията на полицейските служители св. С., св. Г. и св. Д., за сметка на което безусловно са възприети показанията на св. С. и св. М., невярно е становището, че между подсъдимия и св. С. е имало "конфликт на интереси", довел до уличаване на подсъдимия, показанията на св. Г. са отхвърлени без сериозни аргументи, неясен е отказът да бъдат кредитирани показанията на св. Д., невярно е интерпретирана доказателствената стойност на акта за установяване на административно нарушение, събраните доказателства са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, а с нейната отмяна и произнасяне на оправдателна присъда е допуснато нарушение на материалния закон. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пернишки окръжен съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е основателен. Въззивният акт не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 1 НПК. Съображенията за това са следните: На първо място, във въззивния акт отсъства фактическата обстановка, приета от окръжния съд. В мотивите към оправдателната присъда се съдържа критичен анализ на разследването, проведено на досъдебното производство, и е дадена отрицателна оценка на разследващия орган и прокурора, като е посочено, че са проявили "обвинителен уклон". Същата оценка е отнесена и към първата инстанция, с която въззивният съд е влязъл в "задочен спор", отричайки доказателствения анализ, обусловил произнасянето на осъдителна присъда. Въззивният съд се е задоволил да отрече изведените от първата инстанция доказателствени изводи, без да изпълни процесуалното си задължение да проведе собствен доказателствен анализ като инстанция по фактите. Изложението в мотивите към въззивната присъда, макар и състоящо се от единадесет страници, по своето съдържание съществено се отклонява от процесуалните изисквания за мотивиране на въззивен съдебен акт. Ето защо, настоящата инстанция намери, че е налице хипотезата на "липса на мотиви", откъдето следва, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При това положение, настоящият състав на ВКС не би могъл да разгледа по същество доводите, изложени в протеста, тъй като това би било възможно само при наличието на годен въззивен акт, какъвто, в случая, липсва. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК, ВКС, ІII НО,