Решение № 3888 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10165/2013 г.

Решение № 3888 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10165/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Иванов Желязков в качеството му на изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП съгласно заповед № ЗЦУ-148/15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП срещу решение № 1367/30.05.2013 г., постановено по адм. дело № 4894/2012 г. по описа на Варненския административен съд в частта, в която е отменен РА № 03251200125/31.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 741/28.11.2012 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на данъчен кредит на "Комфрот партнерс" ООД - гр. Варна (с предишно наименование "Комфорт Партнерс Пласт" ООД) в общ размер от 37 319,20 лв. и лихви за забава в размер на 11 885,02 лв. по фактури, издадени от "КТПЕ - 3451" ЕООД и "Искра Електротрейд" ООД за данъчни периоди за месеците март 2009 г. и март 2011 г., както и за определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2009 г. за сумата над 899,98 лв. до пълния размер от 15 949,98 лв., ведно с лихвата за забава. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е отменил в обжалваните части ревизионния акт, приемайки че е доказана реалността на доставките от "КТПЕ - 3451" ЕООД и "Искра Електротрейд" ООД. Според касатора не са събрани достатъчно и категорични доказателства, отнасящи се до спорното право, както и е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по делото липсват доказателства, подкрепящи изводите на съда. В касационната жалба са изложени оплаквания, че съдът не е извършил и цялостен анализ на доказателствата и е приел за установени факти, за които няма доказателства по делото. В голямата си част касационната жалба представлява изложение на установените факти по делото. Касаторът иска отмяна на обжалваните части на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата на "Комфорт партнерс" ООД срещу ревизионния акт в посочените по-горе части, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Комфрот партнерс" ООД - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд в частта за непризнатото право от приходните органи на данъчен кредит на "Комфорт партнерс" ООД е приел, че по безспорен начин е доказано, че фактурираните СМР са реално извършени, т. е. услугите са получени от ревизираното лице. За да направи този извод съдът е приел, че реалността на доставките се доказва от представените протокол № 1 за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР към 24.03.2009 г. с описани СМР на обект "Димят" - монтаж на окачена фасада, тип "Шуко" (1344 кв. м) и монтаж на стъклопакети на окачена фасада (1291 кв. м); протокол № 2 отново за извършени СМР на обект "Димят" - монтаж на еталбонд (200 линейни метра и 830 линейни метра); протокол № 1/29.03.2011 г. за монтаж на дограма ( 720 кв. м) на обект "Явор" и протокол № 1/23.03.2011 г. за монтаж на бонд (416 кв. м) на обект "Самсаров". Съдът, за да направи изводите си, че процесните доставки са реално осъществени, освен преценката на цитираните документи, е приел, че е налице и надлежно осчетоводяване на съответните първични счетоводни документи. Според съда приходната администрация, релевирайки доводи за липса на кадрова и ресурсна обезпеченост (квалифициран персонал и ДМА) на доставчиците и поради неоткриването им на адресите им, както и за неплатени здравни и осигурителни вноски и нередовно водено счетоводство, недопустимо са разширили необходимите предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит. Според съда не може да се вменяват на жалбоподателя задължения вместо доставчиците му, както и че е недопустимо правото му на данъчен кредит да бъде предпоставяно от изпълнението на определени задължения от доставчиците му или притежаването от тях на определени активи. В тази връзка съдът се е позовал на решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС в Люксембург, в което според съда е прието, че не може да се откаже право на данъчен кредит поради това, че доставчикът на стоителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика съществува правоотношение, без приходният орган да доказва въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на данъчен кредит, е част от данъчна измама. Независимо от изложеното първоинстанционният съд е приел, че в хода на делото са представени 10 бр. граждански договори, а от допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е установено, че в счетоводството на жалбоподателя са осчетоводени разходи за материали във връзка с изпълнение на СМР на обектите "Димят", "Вевас", "Явор и "Самсаров", т. е. по обектите, за които се отнасят фактурите, издадени от "КТПЕ - 3451" ЕООД и "Искра Електротрейд" ООД. Съдът се е позовал и на показанията на разпитаните свидетели - технически ръководители на посочените обекти и на представител на фирмата, осъществила мениджърския проект на "Голдън лайн", които категорично са заявили, че "КТПЕ - 3451" ЕООД и "Искра Електротрейд" ООД са подизпълнители на "Комфорт Партнерс Пласт" ООД. Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд е приел, че не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В частта по ЗКПО първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат на ревизираното дружество за 2009 г. със стойностите на издадените фактури от "КТПЕ - 3451" ЕООД, предвид изложените мотиви в частта по ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. За законосъобразното упражняване от получателя на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25 ЗДДС се изисква да се установи по безспорен начин реалното извършване на доставката. В чл. 9, ал. 1 ЗДДС се съдържа дефиниция на понятието "доставка на услуга" и според нея, за да е налице такава, следва да се установи нейното извършване. Това означава, че не е достатъчно доставчикът да е издал фактура, а да се установи с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства, че фактурираните услуги са осъществени. В процесния случай констатациите на приходните органи, обусловили отказ от правото на данъчен кредит за касатора като получател по доставките е мотивирано от ненамиране на неговите доставчици и неустановяването на материална и трудова обезпеченост за извършване на процесните СМР. Правилно решаващият съд е приел, че е не може да се откаже право на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителните услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика съществува правоотношение. Правилно в обжалваното решение е налице позоваване на съдебната практика на СЕС в Люксембург - решение по дело С-324/11, в което този съд изрично е заявил, "... че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Това означава, че не може да се вменява в задължение на получателя на услугата да установява дали неговия доставчик е имал материална, респ. кадрова обезпеченост. Още по време на ревизията получателят по доставките (ревизираното дружество) е представил доказателства за реалното изпъленние на процесните СМР - описаните по-горе протоколи, обр. 19 за монтаж на окачена фасада и остъкляването й, както и монтаж на еталбонд и дограма. Освен това представените граждански договори в съдебното производство пред първоинстанционния съд не са били оспорени от приходната администрация по чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК. Обстоятелството, че по време на ревизията е установено, че доставчикът "Искра Електротрейд" ЕООД не е имал назначени работници на трудови договори, а доставчикът "КТПЕ - 3451" ЕООД - 7 работници на трудови договори от датата на издаване на процесните фактури, не може да обоснове извод, че на получателя по доставките на това основание не се дължи правото на данъчен кредит. Такъв извод не може да се направи и с оглед необоснованата констатация в ревизионния акт, че от подадените от доставчиците декларации за осигурителен доход и за начислени и внесени ЗОВ се установявало, че не са внасяни осигуровки, поради което не може тези установени от ревизията обстоятелства да са основание за отказ на данъчен кредит за получателя на осонвание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Неизпълнението на посочените задължение може само да доведе до носене на съответната административна отговорност за доставчиците, но не и да рефлектира негативно върху получателя с непризнаването на данъчен кредит, поради изложеното по-горе, че не може получателят да отговаря за тези нередности при доставчиците и не може да ги контролира да изпълнят тези си задължения към държавата. Наред с това от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че са осчетоводени разходи за материали, които са вложени във всеки един от процесните обекти, като това осчетоводяване на разходите за материали изрично вещото лице е посочило, че е за всеки един от тези обекти, на които са извършени СМР, обективирани във фактурите на двамата доставчици - обектите "Димят", "Самсаров" и "Вевас". Освен това вещото лице е проследило и складовите наличности и закупените материали, както и тяхното изписване и ги е съпоставил с изготвената справка за вложените материали. Правилно съдът се е позовал и на показанията на разпитаните свидетели Николай Крумов и Николай Неделчев, които са работили като технически ръководители на обектите "Димят", "Самсаров" и "Вевас" и са подписвали приемателно-предавателните протоколи за извършените СМР. Свидетелите са разяснили, че материалите, които са вложени в процесните обекти и използваните за тази цел инструменти са били осигурявани от ревизираното дружество, а работници на доставчиците са извършвали монтажа на окачената и на стъклопакетите за нея, както и за монтажа на еталбонда и на дограмата. Затова като е приел, че ревизионният акт в частта по ЗДДС е незаконосъобразен и го е отменил, първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. В частта по ЗКПО, обжалваното решение също е правилно, като е отменен ревизионния акт за определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2009 г. за сумата над 899,98 лв. до пълния размер от 15 949,98 лв., ведно с лихвата за забава, тъй като след като се установи, че доставките от "КТПЕ - 3451" ЕООД за данъчен период на месец март 2009 г. са реално осъществени, то законосъобразни са и изводите на съда, че не е следвало със стойността на процесните фактури да се увеличава финансовия резултат на ответника по касационната жалба, поради което и не е налице основание за определяне на допълнителен корпоративен данък за 2009 г. по чл. 26 (неправилно в първоинстанционното решение е посочен чл. 23 ЗКПО) във връзка с чл. 10 ЗКПО. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваните му части е правилно постановено и при извършената проверка не се установи наличието на сочените от касатора отменителни основания, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,