Решение № 2375 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2017 г.

Решение № 2375 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "М. К." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., район "Л.", ул. "В." №... /съдебен адрес: гр. С., ж. к. "Яворов", бл. ..., вх. ..., ет. ..., офис 1/, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Левиева, надлежно упълномощена с пълномощно за процесуално представителство и пред касационната инстанция на основание чл. 34, ал. 4 ГПК, приложено на л. 150 от адм. д. № 11845/2013 г. по описа на Административен съд - С. - град /АССГ/ от управителя и представляващ дружеството М. М., против решение № 2493 от 13.04.2017 г. на същия съд, постановено по адм. д. № 12098/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 2251300087/02.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден в оспорената част с решение № 1864/31.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП /погрешно посочено име на дирекцията в диспозитива на решението "Обжалване и управление на изпълнението"/, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 314.34 лв. С решение № 1530 от 27.07.2017 г. по т. д. № 1334/2015 г. на СГС, ТО на основание чл. 632, ал. 1 и ал. 2 ТЗ "М. К." ЕООД е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно без да е назначен синдик, който да го представлява.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите на касатора са: 1. за неправилност на приетото от съда, че оспореният РА не е нищожен, тъй като според него ревизионното производство не е възложено от орган, който е определен от директора на ТД на НАП по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК; 2. за това, че не е извършен от съда пълен и обективен анализ на документите по делото - договори, фактури, протоколи, актове обр. 15 и обр. 16, в резултат на което е направен неправилен извод, че те не доказват реалността на процесните доставки; 3. че съдът неправилно е възприел за законосъобразен отказът на данъчен кредит с РА с мотиви за ненамиране на доставчиците на адресите им за кореспонденция, непредставяне на първични счетоводни документи от тях и на доказателства за кадрова обезпеченост, което противоречи на решенията на СЕС и на приетото в решението на решаващия орган, с което е отменен първоначалният РА; 4. че съдът не е взел предвид безспорно доказания факт относно изграждането и функционирането на строителните обекти, които са значими и финансирани със средства от европейските фондове за развитие, което обосновава извод за реално изпълнение на СМР по процесните фактури и следващата им реализация от жалбоподателя към неговия възложител. Претендира се отмяна на решението на АССГ изцяло.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Горанов и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК по пощата и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2251300087/2.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден в оспорената част с решение № 1864/31.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП. С него на ревизираното дружество "М. К." ЕООД /с предишно наименование до 13.06.2012 г. "СПХ И." ЕООД/ са определени задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер 2 261 448.29 лв. по фактури, издадени от "Б." ЕООД, "Б. е. А." ЕООД, "К. ММ" ЕООД, "С. Р. 53" ЕООД, "С." ЕООД, "Т. б." ЕООД, "Ш. б. и." ЕООД, в данъчните периоди /д. п./ м. февруари, м. март, м. април, м. май и м. юни 2011 г.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. То е постановено след повторно разглеждане на делото, след като с решение № 13030 от 1.12.2016 г. по адм. д. № 3762/2015 г. Върховният административен съд, първо отделение е отменил първоначалното решение № 882/19.02.2015 г. на АССГ по адм. д. № 11845/2013 г. При касационната проверка Върховният административен съд е приел, че неправилно с обжалваното съдебно решение РА е обявен за нищожен, тъй като процесната ревизия е възложена от компетентен орган по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК съгласно заповед на директора на компетентната ТД на НАП. РА е издаден от компетентен орган, определен със заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК, издадена от органа, възложил ревизията, приложим на основание § 35 ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г./. Предвид липсата на фактически установявания в първонистанционното решение по съществото на спора след отмяната му делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно чл. 226, ал. 1 АПК при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. В случая въпросът за компетентността на органа, възложил ревизионното производство и за валидността на оспорения РА е разрешен с решението на ВАС и делото е върнато за постановяване на решение по съществото на спора, свързан с неговата материална законосъобразност. Поради изложеното, по доводите на касатора за нищожност на акта настоящата касационна инстанция не следва да се произнася, тъй като този въпрос не може да бъде преразглеждан. В този смисъл са и изложените мотиви в оспореното в настоящото касационно производство решение на АССГ.

Правилно административният съд е приел, че РА е мотивиран като мотивите се съдържат в ревизионния доклад /РД/, представляващ неразделна негова част, че при провеждането на ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са и изводите за неговата материална законосъобразност, направени след обстоен анализ на събраните доказателства, приложимите правни норми и решенията на СЕС, които следва да бъдат съобразени при разрешаването на конкретния правен спор.

От фактическа страна първостепенният съд е установил следното:

1. "Б." ЕООД е издало на "СПХ И." ЕООД 4 фактури с предмет "материали по опис" и 8 фактури с предмет СМР. Към фактурите за материали са приложени описи, носещи подписи за "предал и приел" от името на дружествата без да са вписани имената на лицата и мястото на предаване и приемане. Към фактурите за СМР са приложени протоколи обр. 19, удостоверяващи изпълнението и приемането на описаните в тях видове, количество, ед. цена и обща стойност строителни работи на обекти "Рехабилитация и разширение на водоснабдителна мрежа в гр. Р. /Лот 1/ и "Рехабилитация и разширение на канализационна мрежа в гр. Р. /Лот 2/", подписани от Х. Ч. като представител на възложителя "СПХ И." ЕООД и П. Й. като представител на изпълнителя "Б." ЕООД.

1. "Б. е. А." ЕООД е издало на "СПХ И." ЕООД 4 фактури с предмет "материали по опис". Към 3 от тях са приложени описи, носещи подписи за "предал и приел" от името на дружествата без да са вписани имената на лицата и мястото на предаване и приемане. Към фактура № 70/6.04.2011 г. не е представен опис, нито протокол, удостоверяващ предаване и приемане на стоки. Това дружество е издало и фактури за СМР на обекти Х., К., С. и Р. - Лот 2. Към фактурите за СМР са приложени протоколи обр. 19, подписани от Х. Ч. и П. Й. за извършени и приети конкретни видови СМР на обекти: "Рекултивация на 8 стари депа за отпадъци К.", "Рехабилитация и разширение на канализационна мрежа в гр. Р. /Лот 2/", "ПСОВ Х.", "Реконструкция и доизграждане на ВР 1627 - Б. и ГУЦ - С.".

1. От "Ш. б. и." ЕООД са издадени фактури с предмет СМР с приложени към тях протоколи, подписани от Х. Ч. и Д. М. за изпълнителя, удостоверяващи изпълнени и приети СМР на обект "Рехабилитация и разширение на канализационна мрежа в гр. Р. /Лот 2/". Към фактурите са налични фискални бонове, но в счетоводството на жалбоподателя не са осчетоводени плащания по тях.

1. От "С." ЕООД са издадени фактури с предмет СМР с приложени към тях протоколи, подписани от Х. Ч. и А. Л. за изпълнителя, удостоверяващи изпълнени и приети СМР на обект "Рехабилитация и разширение на канализационна мрежа в гр. Р. /Лот 2/". Към фактурите са налични фискални бонове, но в счетоводството на жалбоподателя не са осчетоводени плащания по тях.

1. От "С. Р. 53" ЕООД са издадени фактури с предмет СМР с приложени към тях протоколи, подписани от Х. Ч. и Ц. П. за изпълнителя, удостоверяващи изпълнени и приети СМР на обект "Рехабилитация и разширение на канализационна мрежа в гр. Р. /Лот 2/".

1. От "К. ММ" ЕООД са издадени фактури с предмет СМР с приложени към тях протоколи, подписани от Х. Ч. и К. К. за изпълнителя, удостоверяващи изпълнени и приети СМР на обект "Рехабилитация и разширение на канализационна мрежа в гр. Р. /Лот 2/". Към фактурите са налични фискални бонове, но в счетоводството на жалбоподателя не са осчетоводени плащания по тях.

1. От "Т. б." ЕООД са издадени фактури с предмет СМР с приложени към тях протоколи, подписани от Х. Ч. и Б. Т. за изпълнителя, удостоверяващи изпълнени и приети СМР на обект "Рехабилитация и разширение на канализационна мрежа в гр. Р. /Лот 2/".

Установява се от представените договори, че за обектите "Рехабилитация и разширение на водоснабдителна мрежа в гр. Р. /Лот 1/ и "Рехабилитация и разширение на канализационна мрежа в гр. Р. /Лот 2/" е сключен договор между Министерство на регионалното развитие и благоустройството като основен възложител и "Консорциум за водоснабдителна и канализационна мрежа в гр. Р." ДЗЗД, в което участва "С. - п. х." ЕООД, като изпълнител. От своя страна "С. - п. х." ЕООД, представлявано от Г. И. Г., сключва с ревизираното дружество с предишно наименование "СПХ инфраструктура" ООД, представлявано също от Г. И. Г., договори за изпълнение на СМР на посочените обекти на 28.04.2008 г. и 12.06.2008 г. Представени са протоколи, подписани между представители на двете дружества, с които са приети извършени СМР на обектите. За изпълнителя "СПХ и." ООД/ЕООД протоколите са подписани от Г. И. Г., З. Г. и Х. Ч.. Представени са и констативни актове за установяване годността на строежите /обр. 15/, приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 3 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и протоколи за установяване годността за ползване на строежите обр. 16, приложение № 16 към чл. 7, ал. 3, т. 16 от Наредба № 3.

Установява се от представените договори, че за обект "Пречиствателна станция за отпадни води в Х." е сключен договор между Министерство на регионалното развитие и благоустройството като основен възложител и "Б. СПХ К." ДЗЗД, в което участва "С. - п. х." ЕООД, като изпълнител. От своя страна "С. - п. х." ЕООД, представлявано от Г. И. Г., сключва с ревизираното дружество с предишно наименование "СПХ и." ООД, представлявано също от Г. И. Г., договор за изпълнение на СМР на посочения обект на 5.03.2009 г. Представени са двустранно подписани от представители на двете дружества протоколи за установяване и приемане на изпълнени СМР, както и констативен акт обр. 15, протокол обр. 16 и разрешение за ползване № СТ-05-619/20.06.2011 г., издадено от зам. началника на ДНСК.

За обект "С. К." е сключен договор между Министерство на околната среда и водите като основен възложител и Консорциум "Х. - СП Х." ДЗЗД като главен изпълнител, в което дружество участва "С. - п. х." ЕООД. "С. - п. х." ЕООД от своя страна сключва договор за СМР на този обект със "СПХ И." ООД на 16.07.2009 г. Представени са двустранно подписани протоколи между двете дружества за приемане на извършени СМР и протокол от 20.08.2012 г., обр. 16 за приемане годността на строежа.

За обект "Реконструкция и доизграждане на ВР 1627 Б. и ГУЦ С." е сключен договор между Министерство на отбраната като основен възложител и "С. - п. х." ЕООД. От своя страна "С. - п. х." ЕООД сключва с ревизираното дружество договор за СМР на 15.04.2010 г. За този обект са представени също актове обр. 15 и обр. 16, но не са представени двустранно подписани протоколи, удостоверяващи извършени от "СПХ И." ООД и приети от "С. - п. х." ЕООД конкретни видове и обеми СМР.

Спорните в случая материалноправни предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на ревизираното дружество "М. К." ЕООД с предишно наименование "СПХ И." ЕООД, а преди това ООД, са двете основни, а именно - налице ли са действително осъществени доставки на стоки /строителни материали/ и строителни услуги по процесните фактури и използвани ли са тези стоки и услуги за осъществени от него следващи облагаеми доставки. Според т. 33 от решението на СЕС по дело C-285/11, Боник, ако тези предпоставки са доказани, правото на приспадане на получателя по принцип не би могло да му бъде отказано. Според т. 32 от същото решение тази преценка следва да бъде направена от съда въз основа на всички фактически обстоятелства, установени по делото и в съответствие с правилата за доказване в националното законодателство. От друга страна националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС. Б. такава би била налице, ако стоките или услугите са доставени от друг доставчик, а не от издателя на фактура, но действителният доставчик се прикрива с измамна цел, или получателят е извършил със собствен технически, материален и кадрови ресурс услугите, посочени във фактурите. В тази връзка относимо е и решението на СЕС по дело 18/2013 г., "М. П.", според което Директива 2006/112/ЕО не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

Относно доставките на строителни услуги:

Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 3 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. За всички описани строежи са представени констативни актове обр. 15 и протоколи обр. 16, доказващи годността за ползването им, съответно тяхното изпълнение. Наличието им налага извод за това, че посочените в приемо-предавателните протоколи строителни обекти са изградени. АССГ обаче е допуснал изготвянето на СТЕ със задача вещото лице след запознаване със строителната документация и оглед на обектите да даде заключение изпълнени ли са конкретно описаните в протоколите видове, количества и обеми СМР и съпоставими ли са тези, които ревизираното дружество е получило от преките си доставчици, с тези, които то е фактурирало на неговия възложител. Вещото лице е дало заключение, че от данните по делото се установява, че процесните СМР са със значителни обеми и стойности, разнообразни по вид. Безспорно са извършени въз основа на проектна и строителна документация, която не се съдържа в кориците на делото, и която жалбоподателят не му е предоставил, както и не му е оказал необходимото съдействие за извършване на огледи на всички обекти. Според данните от протоколите вещото лице е направило извод, че изпълнението на такива големи инфраструктурни проекти като посочените в договорите е свързано с изпълнение на подобни на описаните в протоколите СМР, но без проверка на проектната и строителна документация и без оглед на място не може да отговори на поставените въпроси.

От друга страна, тезата на приходната администрация е, че фактурираните строителни услуги не са извършени от издателите на фактурите, а от самото дружество - получател. В хода на ревизионното производство ревизиращият екип доказва, че протоколите, с които са отчетени СМР от преките доставчици, не са подписани от лицата, посочени в тях.

Б. Д. А., управител на "Б." ЕООД до 28.03.2011 г. е дал писмени обяснения пред органи на 7 РУП - С., според които е работил при Г. И. Г. в "С. - п. х." като шофьор. На работното си място в офиса на посоченото дружество в гр. С. на ул. "Р." е подписал документи, които Георгиев му е дал, и по силата на които той знае, че е станал собственик на "Б." ЕООД. През процесните периоди от време управител и представляващ това дружество е бил П. Й.. Според дадените от Атанасов обяснения той по настояване на Г. Г. и чрез неговата адвокатска Гери е подписал документи пред нотариус Чакъров за прехвърлянето на дружеството на П. Й., но не познава посоченото лице и никога не го е виждал. Никога не е разполагал с документи на "Б." ЕООД. Н. К. Д., вписана в търговския регистър като управител и представляващ "Б. е. А" ЕООД до 28.03.2011 г., също е дала писмени обяснения пред органи на 7 РУП - С. и според тях е работила като чистачка в "С. - п. х." . Тъй като била служител във фирмата на Г. И. Г., самотна майка с болно дете, се е съгласила по негово настояване да бъде регистрирана фирма на нейно име, за да запази работата си. След това отново по негово настояване е подписала документи за прехвърлянето й пред нотариус Чакъров чрез адвокатката Гери на П. Й.. Димитрова заявява, че не познава и никога не е виждала П. Й., не знае каква дейност е извършвало дружеството "Б. е. А." ЕООД, никога не е разполагала с негови документи. От своя страна П. Й. е дал обяснения пред органите на Дирекция полиция - В. Т., според които знае, че е собственик на две дружества - "Б." ЕООД и "Б. е. А." ЕООД, но не е осъществявал дейност чрез тях. Работи в ресторант. Не разполага със счетоводни документи, не е упълномощавал други лица да го представляват, не потвърждава да е подписвал документи от името на дружествата. Извършена е проверка и във "ВИП А." ЕООД, което дружество счетоводно е обслужвало "Б." ЕООД и "Б. е. А." ЕООД до края на 2011 г. Според дадените от упълномощен представител на "ВИП А." ЕООД обяснения справките-декларации са подавани чрез електронния подпис на Ю. Д., която е водила счетоводствата. Документите са пристигали в офиса по куриер. Счетоводните документи не се съхраняват във "ВИП А." ЕООД и далото обяснения лице не може да посочи къде се намират.

"С. р. 53" ЕООД в ревизираните периоди е представлявано от Ц. И. П., който според протоколите за отчитане на СМР ги е подписал от името на изпълнителя. Това лице е дало писмени обяснения пред органите на РУП - Луковит, според които през 2010 г. е работил в С. като работник в строителството. Бил е заведен от И. И. при нотариус, където е подписал документи за регистриране на фирма на негово име. Съгласил се е, тъй като е имал нужда от пари. Името "С. р. 53" чува за първи път, не знае, че е собственик именно на тази фирма, не разполага с документи, не е давал пълномощни и не е подписвал документи от името на това дружество, не разполага със счетоводни документи, не е подавал справки-декларации, не е чувал и за фирма "СПХ И.".

"С." ЕООД е представлявано от ревизирания период от А. Л. Л., посочен в протоколите като лицето, което ги е подписало от името на изпълнителя. Същият е дал писмени обяснения пред органите на ОД на МВР - В. Т., според които това дружество му било прехвърлено, тъй като имал финансови задължения, и за това е получавал по 100 лв. на месец. Не разполага със счетоводни документи, не е сключвал договори от името на дружеството, не е назначавал работници, не е издавал фактури на "СПХ И.".

"Т. б." ЕООД е представлявано от Б. Р. Т., вписан и в протоколите като лице, което ги е подписало. Същият е дал писмени обяснения пред служител на 8 РПУ на МВР - С., според които не е собственик и никога не е бил управител на "Т. б." ЕООД. Адресът в кв. Дървеница, на който е седалището и управлението на това дружество никога не е посещавал.

Л. Д. М. и К. К., подписали протоколите в качеството си на управители и представляващи "Ш. б. и." ЕООД и "К. ММ" ЕООД, не са открити и не са дали писмени обяснения.

Вещото лице по назначената ССЕ е посочило в своето заключение, че е посетило адресите на управление на тези от доставчиците, които са в С., но не е открило лица, свързани с посочените дружества. "К. ММ" ЕООД е подавало СД по ЗДДС само до м. февруари 2011 г., няма регистрирано ФУ, а фискалните бонове към фактурите са издадени от нерегистрирано такова, плащания по фактурите не са отчетени в счетоводството на жалбоподателя. Посоченото дружество няма декларирани трудови договори, не е подавало декларации обр. 1 и 6 за начислени възнаграждения и осигуровки, не е подавало справки по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения, не е подавало ГД по чл. 92 ЗКПО и годишни отчети, в които да са декларирани активи. Идентични са констатациите в ССЕ и по отношение на "Ш. б. и." ЕООД, "С. р. 53" ЕООД, "С." ЕООД, "Т." ЕООД и "Б. е. А." ЕООД. "Б." ЕООД е декларирало един трудов договор и е подало ГДД по ЗКПО за 2011 г., в която не са декларирани амортизируеми активи. Нито един от доставчиците няма регистриран ЕКАФП, не са представили счетоводни документи и протоколи. Протоколите са представени от ревизираното дружество.

Въз основа на така установените факти правилно органът, издал РА, и първостепенният съд са приели, че издателите на фактурите не са осъществили доставките на стоки и СМР. Към една от фактурите с предмет стоки по опис - фактура № 70/6.04.2011 г., издадена от "Б. е. А." ЕООД не е представен опис, нито протокол, удостоверяващ предаване и приемане на стоки. Към останалите са представени описи - протоколи, съдържащи подписи от името на дружествата - доставчици, за които не се установява от кои лица са положени. Относно СМР е установено, че протоколите, чрез които ревизираното дружество цели да докаже изпълнението на услугите от издателите на фактурите, не са подписани от посочените в тях лица. Наред с това другите данни сочат, че тези дружества не са осъществявали реално дейност. От друга страна, заключението на СТЕ дава основание да се приеме за недоказан фактът, че именно описаните в протоколите СМР като видове, количества и обеми са извършени на посочените в тях строителни обекти, както и за недоказан фактът на отчитането на тези СМР от жалбоподателя в полза на неговия възложител. Не на последно място следва да се посочи, че по отношение на ревизираното дружество органите по приходите са констатирали, че през ревизираните периоди е разполагало с около 300 служители и работници в строителството като е прекратявало трудови договори и е сключвало нови в зависимост от това какви специалисти са му били необходими за изпълнението на конкретните строителни обекти. За същите периоди разполага с необходимата техника, ДМА, съоръжения, машини и инвентар за изпълнение на дейността му, свързана със строителство. Извършвало е строителство на описаните по-горе строителни обекти. В СД по ЗДДС декларира начислен ДДС и данъчен кредит в големи размери, но неголяма разлика между тях като резултат за внасяне. Неправомерното ползване на данъчен кредит по процесните фактури за периода м. февруари - м. юни 2011 г. е в размер на 2 261 448.29 лв. При липсата на данни за строителството на обектите да са наемани други подизпълнители, които да са извършили фактурираните от изброените по-горе дружества СМР, обоснован е изводът на органите по приходите, че същите са осъществени със собствен ресурс.

С оглед изложеното неоснователни са доводите на касатора за това, че АССГ не е извършил обстоен анализ на събраните доказателства и неправилно ги е преценил, в резултат на което е извел необоснован и незаконосъобразен извод за неправомерно упражнено от него право на приспадане, който е в противоречие с материалния закон и практиката на СЕС. С оспореното първоинстанционно решение законосъобразно съдът е потвърдил РА и е отхвърлил жалбата на дружеството, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение