Решение № 11813 от 30.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1957/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Георгиев, от [населено място], област Видин против решение 148 / 16.12.2022 г. по адм. дело 101 / 2022 г. на Административен съд Видин. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 63, ал.1, ал.2, ал.4, ал.7, ал.10 и ал.11 от Закона за здравето (ЗЗ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради необсъждане на доводите на жалбоподателя и неизлагането на мотиви по важни за спора обстоятелства и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, директорът на Регионална библиотека Михалаки Георгиев, гр. Видин, чрез адв. С. Иванова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. С решение 148 / 16.12.2022 г. по адм. дело 101 / 2022 г. Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на И. Георгиев, от [населено място], област Видин срещу заповед 28 / 01.06.2020 г. на директора на Регионална библиотека Михалаки Георгиев Видин. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е недопустимо. По делото е установено, че с определение 501-РЗ / 30.12.2020 г. по адм. дело 303 / 2020 г. на Административен съд Видин, последният е оставил без разглеждане жалбата на И. Георгиев, от [населено място], обл. Видин срещу заповед 28 / 01.06.2020 г. на директора на Регионална библиотека Михалаки Георгиев, гр. Видин и е прекратил производството по делото. Приел е, че същата не представлява административен акт, а е във връзка с изпълнението на заповед на министъра на здравеопазването по повод Ковид-мерките и вътрешнослужебната организация, която тя създава не ѝ придават белезите на административен акт или административна услуга по смисъла на чл. 21 АПК и §1, т.2, б.а от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Посочил е, че процесната заповед няма самостоятелно значение. Приел е, че не е налице мълчалив отказ за издаване на административен акт. С определение 2180 / 18.02.2021 г. по адм. дело 1608 / 2021 г. Върховният административен съд е отменил определение 501-РЗ / 30.12.2020 г. по адм. дело 303 / 2020 г. на Административен съд Видин, приемайки, че същото е недопустимо, уточнявайки че предмет на делото не е била процесната заповед, а бездействията по чл. 256 от АПК във връзка с нейното оповестяване. В мотивите на своето определение Върховният административен съд е квалифицирал процесната заповед като общ административен акт. Във връзка с тези указания Административен съд Видин с определение от 18.03.2021 г. е разделил производството, приемайки два предмета на оспорване - заповед 28 / 01.06.2020 г. на директора на Регионална библиотека Михалаки Георгиев, гр. Видин и неоснователно бездействие на последния по нейното обявяване. Предметът на контрол пред първоинстанционния съд по настоящото съдебно производство е бил дефиниран срещу заповед 28 / 01.06.2020 г. на директора на Регионална библиотека Михалаки Георгиев, гр. Видин в качеството ѝ на общ административен акт. Постановено е съдебно решение 83 / 14.10.2021 г. по адм. дело 59 / 2021 г. на Административен съд Видин, с което е било отхвърлено оспорването по жалба на И. Георгиев, от [населено място], област Видин срещу заповед 28 / 01.06.2020 г. на директора на Регионална библиотека Михалаки Георгиев, гр. Видин. Първоинстанционното решение е било отменено с решение 4320 / 09.05.2022 г. по адм. дело 12136 / 2021 г. на Върховния административен съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, във връзка с нарушено право на участие на страната в съдебното производство. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Видин. При новото разглеждане административният съд е санирал допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила. Посочил е, че компетентността на директора на Регионална библиотека Михалаки Георгиев гр. Видин да издава заповеди е безспорна и произтича от Правилника за дейността на библиотеката, където в чл. 8, т.2 и т.5 е предвидено, че директорът ръководи библиотеката като издава заповеди, утвърждава документи, правилници, регламентиращи дейността на библиотеката и на нейните структурни звена, нейния вътрешен ред и реда за ползване на услугите, длъжностни характеристики на служителите и други, свързани с управлението и организирането на работата, отговаря за провеждането на държавната политика на библиотечно-информационното обслужване. Приел е, че правоотношението между потребителя на библиотечните услуги и културния институт, който му ги предоставя е административно. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя тези правни изводи. Указанията във връзка с предмета на оспорване дадени в производството по частната жалба от Върховния административен съд не обвързват настоящия касационен състав и не са задължителни за него (чл. 235, ал.2 АПК). Дейността по издаване на административни актове (индивидуални, общи и нормативни) е подзаконова по своя характер и е необходимо да бъде определена от закона или възложена от орган, притежаващ първоначално определена от закона компетентност по някой от начините, предвидени в закона и допустими според доктрината и съдебната практика делегиране, заместване и изместване от горестоящия административен орган по чл. 97, ал.2 АПК. Приемането на нормативно уредена компетентност от вътрешнослужебен акт, какъвто е правилника на Регионалната библиотека е необосновано и неточно. В Закона за обществените библиотеки правото да издават актове е уредено в чл. 66-чл.68 от същия и директорите на регионалните библиотеки не са между тях. Възникващите отношения между библиотеките като културни институти и потребителите на тези услуги не са административни, а гражданскоправни и се уреждат от нормите на Закона за задълженията и договорите. Библиотеките (регионални, общински, читалищни) са културни институти по силата на чл. 32 от Закона за обществените библиотеки , които събират, съхраняват, организират и предоставят за ползване библиотечния си фонд и специализирани информационни услуги на гражданите. Когато една библиотека предостави на читател библиотечни услуги и документи със задължение за връщане, между двете страни възниква договор. Основните библиотечни услуги се предоставят безвъзмездно или срещу заплащане на минимална потребителска такса при възникване на гражданското правоотношение (договор за заем, договор за заем за послужване или договор за ползване и др.) и в този смисъл всякакви спорове във връзка с тези правоотношения следва да бъдат решавани от общите съдилища. Липсват отношения на субординация, а процесната заповед, разгледана от административния съд като общ административен акт няма подобна правна природа. Засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя е възникнало от заповедите на министъра на здравеопазването във връзка с Ковид-мерките, които по своя характер са общи административни актове, а действията на директора на Регионална библиотека Михалаки Георгиев, гр. Видин нямат самостоятелно значение на такива и са свързани с привеждането в изпълнение общия административен акт. По изложените съображения атакуваното съдебно решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено поради липса годен предмет на оспорване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение