Решение № 5070 от 30.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

18691/07.07.2020 г. Според тяхното съдържание, България следва да предприеме всички подходящи мерки, за да се осигури събирането на мита (конвенциални и антидъмпингови) в общ размер 21 595,53 евро по отношение на засегнатото на нейна територия лице в случая - Милки Груп Био ЕАД (София, България). От правна страна е прието, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на процесуалните разпоредби. За отхвърли жалбата срещу акта, съдът е достигнал до заключение за спазване на изискванията за определяне на митническата стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, съобразно Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. След преценка на обстоятелствата е направен извод, че в случая обосновано е приложен алтернативен метод чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с установената фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Основният въпрос по делото касае митническата стойност на декларираната в MRN 16BG002005H0015414 от 13.12.2016 г. стойност на стока лимонена киселина монохидрат 1 000 торби х 25 кг. нето тегло CAS 594929-1 , бруто тегло 25 200 кг., код по ТАРИК 2918140090, допълнителен код по ТАРИК А999. Спорът е дали преценката за приложение и определянето на стойността по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е обоснована и спазена ли е предвидената процедура за това. Съдът правилно е цитирал разпоредбите на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, според които митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващо в установената поредност. Разпоредбата на чл. 74, § 3 от МК е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките. Съгласно тази разпоредба, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. При митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Ако съмненията на митническите органи не отпаднат след предоставяне на тази допълнителна информация, то на основание чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта на доказване при наличието на основателни съмнения е върху митническите органи. Правилно съдът е кредитирал приложения към административната преписка на български и на английски език окончателен доклад по случай ОС/2017/0912 на Европейската служба за борба с измамите. Докладът обективира резултатите от проведено разследване на Европейската служба, при което основно в три от държавите в Съюза Полша, България и Естония, са идентифицирани конкретни пратки, оформени като внос с допълнителен код А999 (ставка на антидъмпингово мито от 42.7%) със значително занижени митнически стойности, в сравнение с друг внос на лимонена киселина в ЕС с код по КН 29181400 и 29181500. Същият е изготвен след извършена проверка на място в предприятието на дружеството в периода от 20.11.2018 г. до 23.11.2018 г., с цел да се събере подробна информация по отношение на случаите на внос на лимонена киселина от Китай в България. В т. 4 от доклада за България са посочени общо пет вноса като процесният от 13.12.2016 г. е с декларирана вносна стойност 8 125 щ. д. и декларирана стойност на експорт на стоките в Китай 15 878 щ. д. Данните са установени посредством отправена молба за съдействие (ОСМ

13824 - 21 юни 2019 г.) до китайските митнически власти и предоставен отговор (ОСМ(2019)25798 - 13 ноември 2019 г.). Първоинстанционният съд е обвързал логично констатациите от доклада на OLAF с подадената митническа декларация от Милки Груп Био ЕАД с MRN 16BG002005H0015414 от 13.12.2016 г. по фактура 122695/26.10.2016 г. Касаторът не отправя възражения в тази част на спора. Въз основа на доклада може да се направи заключение единствено за датата и стойността на декларирания внос. За да приеме констатациите и изводите на административния орган в случая, съдът е извършил повторен анализ на информацията, постъпила от дирекция Защита на финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС) към Министерство на вътрешните работи с рег. 8176р-1568 3 от 16.12.2019 г. Действително, в данните, получени от китайската митническа администрация не фигурират номера на износните митнически декларации, но стоката е индивидуализирана по контейнери. Контейнерът по процесната митническа декларация е с MEDU3941517 и е посочен под 8 и с дата на фактурата 26.10.2016 г., дата на вноса 13.12.2016 г. и износител Pliner consult LTD, Mahe. Аргументите за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на АССГ са неоснователни. Доказателственото искане за назначаване на експертиза е оставено без уважение съгласно протоколно определение от 08.03.2021 г. Поставените от жалбоподателя въпроси се отнасят до счетоводното отразяване на вноса при дружеството. Извършеното осчетоводяване не се оспорва от ответната страна. Съответните факти в тази връзка се установяват пряко от документите по делото и затова представените счетоводни справки към касационната жалба не водят до различен извод по същество. Доколкото производството по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. При регламентиране на общата процедура във връзка с правото на изслушване, в чл. 8, §. 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, ал. 1 от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Събраната в хода на административното производство информация, породила съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, е станала достояние на Милки Груп Био ЕАД с връчването на уведомление с рег. 32-288817 от 05.10.2020 г., както правилно е приел съдът. При проведеното разследване от Европейската служба за борба с измамите преди това, е била налице също така възможност за изразяване становище с писмо от 15.05.2020 г. (OCM(2020)13519). По него не са постъпили коментари или възражения в предоставения 30-дневен срок. Съответен е изводът, че необходимата информация с оглед ангажиране на допълнителни доказателства и защита на интересите на дружеството е надлежно съобщена и не е допуснато процедурно нарушение в тази връзка. Представеният като доказателство пред касационната инстанция доклад на АМ с рег. 32-198150 от 09.07.2018 г. не го опровергава. Предходният доклад обобщава резултатите от проверка за периода 20.04.2015- 20.04.2018 г. Видно от р. III на доклада на АМ, контролните действия са насочени към различни видове рискови стоки палмова мазнина и нейните фракции. Този факт обяснява и липсата на конкретни констатации по отношение на процесната стока - лимонена киселина монохидрат. Като е достигнал до извода за материална законосъобразност на обжалвания административен акт, АССГ е постановил правилно решение. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. Искането за присъждане на разноски по делото от процесуалния представител на ТД Митница Варна е основателно и следва да бъде уважено за касационна инстанция. Размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото е 1 260,62 лв.