Решение № 7099 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15873/2014. г.

Решение № 7099 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15873/2014. г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диляна Илиева Цветкова срещу решение № 6330/24.10.2014 г. по адм. дело № 3908/2014 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 35/30.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" за прекратяване на служебното правоотношение на Цветкова по чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Чрез процесуалния си представител адв. Картунова иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение с изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и уважаване на жалбата срещу административния акт. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по делото - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури", чрез процесуалния си представител адв. Папазов оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Жалбоподателката е била държавен служител, с ранг IV младши и е заемала длъжност главен инспектор - отдел "Рибарство и контрол", в главна дирекция "Рибарство и контрол" - София към Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури". На тази длъжност Цветкова е назначена след като служебното правоотношение на Николай Георгиев Харалампиев, заемащ същата длъжност е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Последният е оспорил законосъобразността на заповед № ЧР 188/25.07.2011 г., с която му е прекратено служебното правоотношение. С решение № 16366/9.12.2013 г. на Върховният административен съд е оставено в сила решение № 5761/16.12.2011 г. на Административен съд - София град, с което е отменена цитираната по - горе заповед. Със заповед № 35/30.01.2014 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с касаторката. При изяснена фактическа обстановка съдът е формирал вътрешното си убеждение при непълен анализ на събраните доказателства и игнорирането на част от тях, поради което е извел необоснован и в противоречие с относимото право извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити, но решаващият съд е бил длъжен да изследва подробно и задълбочено дали в случая са налице предпоставките предвидени в ЗДСл и на какво правно основание е прекратено служебното правоотношение на Цветкова. Настоящият съдебен състав, счита че процесната заповед е в противоречие с материално правната разпоредба на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че към момента на издаване на заповедта не е била осъществена хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Харалампиев не води незабавно до възстановяването му на длъжността, заемана до освобождаването. Съгласно правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административният акт или съдебното решение. Решението на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението на Административен съд - София град е от 9.12.2013 г. Именно от тази дата започва да тече двуседмичния срок по чл. 122 за заемане на длъжността. Този законоустановен срок изтича на 23.12.2013 г. - неработен ден съгласно решение на Министерски съвет. От представените по административната преписка доказателства не се установява по категоричен начин, че Харалампиев се е явил да заеме длъжността на която е възстановен със влязлото в сила съдебно решение. На 27.12.2013 г., първият работен ден когато изтича преклузивният двуседмичен срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл служителят е входирал само заявление за възстановяване на работа, което съгласно чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл е основание за прекратяване на служебното правоотношение. С депозираното второ заявление от 10.01.2014 г. Харалампиев е представил болничен лист за отпуск по болест в сила от 1.01.2014 г. Изводът на първоинстанционният съд, че служителят е изпаднал във временна неработоспособност, което е уважителна причина за неявяването му на работа на 27.12.2013 г. е неправилен. Такава възможност за възстановяване на срока в разпоредбите на ЗДСл не е предвидена. В административната преписка липсват също така каквито и да било данни, служителят да се е явил пред органа по назначаване преди отпуска по болест, а именно 27.12.2013 г. - датата на подаване на заявлението. Липсват доказателства за явяването му на работа и на 30.12.2014 г., който е бил работен. Доводите посочени от касационният жалбоподател в жалбата, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, които сочат, че издадената от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" заповед е незаконосъобразна са правилни. По изложените съображения решението на Административен съд - София град следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна. При този изход на делото основателно следва да се осъди Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" да заплати на Диляна Илиева Цветкова направените по делото разноски в размер 450 лева. представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 221, ал. 1 от АПК, и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение