Решение № 3925 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 454/2015 г.
ВАСVIII отделение05.04.2016 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 139 от 05.12.2014 г. по адм. дело № 464/2014 г. по описа на Административен съд Добрич. ОСЪЖДА "Елмарк Индустриес" АД, ЕИК 124634156 да заплати на Митническо бюро Добрич юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3925 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 454/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Елмарк Индустриес" АД срещу Решение № 139 от 05.12.2014 г. по адм. дело № 464/2014 г. по описа на Административен съд Добрич. В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания се отнасят до незаконосъобразност на потвърденото от съда тарифно класиране на процесната стока - светодиоди, като се твърди, че то не съответства на характеристиките на стоката. Изразява се становище, че към момента на осъществяване на вноса стоката не представлява завършено осветително тяло от позиция 9405 на КН, а съгласно вида и характеристиките си светодиодната лента може да се използва като светлинен източник, монтиран в осветител. Касаторът счита, че определената от митническите органи тарифна позиция е приложима след промените в КН, в сила от 2014 г. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - началник на Митническо бюро Добрич, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Добрич е било решение № 32-57483 от 05.06.2014 г. към ЕАД 11BG002009H0005733/25.05.2011 г. на началника на митническо бюро /МБ/ - Добрич, потвърдено с решение № 32-82967/23.07.2014 г. на началника на Митница Варна. От фактическа страна е установено, че с посоченото ЕАД е оформен режим "допускане за свободно обращение" на стока № 1 "светодиоди"- 1900 броя от Китайската народна република (Китай) с получател "Елмарк индустриес" АД. За стоката в кл. 33 от митническата декларация е деклариран ТАРИК код 8541409000, с произход Китай и е приложена фактура № 011N023А от 14.05.2011 г., издадена от Юсинг Електроникс Ко. ЛТД, Китай. След извършен последващ контрол на основание чл. 78, § 2, във връзка с чл. 13 - чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, началникът на МБ - Добрич е издал оспореният административен акт, с който не е приел декларирания тарифен код, определил е нов ТАРИК код 9405403990 за стока № 1 по ЕАД при ставка мито - 4.7 % и задължения за доплащане в общ размер на 629,64 лева, от които мито - 524,70 лева и ДДС - 104,94 лева. С обжалваното решение, съдът е приел митническото решение за законосъобразно. За да постанови този резултат съдът е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен митнически орган по чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и в производство по извършен последващ контрол по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ, в рамките на 3-годишния срок по чл. 221, § 3 от Регламент 2913/92 от възникване на митническото задължение. По материалната законосъобразност на акта, съдът е посочил, че основният спор по делото касае тарифното класиране на стока № 1 по процесното ЕАД, декларирана като "светодиоди". От доказателствата по делото е установено, че декларираната стока не представлява самостоятелни светодиоди, а светодиодни ленти /LED ленти/, които неправилно са класирани в позиция 8541 "Диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи фоточувствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели, светодиоди, монтирани пиезоелектрически кристали" подпозиции 85414090 "Полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели, светодиоди", "Части", за които не е предвидено мито. Въз основа на доказателствата за характеристиките на стоката и предвид издадените обвързващи тарифни информации /ОТИ/ за същата стока, които съгласно чл. 5 и чл. 11 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 на Съвета за определяне на разпоредби за прилагането на Регламент 2913/92 са задължителни за митническите власти в държавите членки, първоинстанционният съд е приел, че LED лентите се класират с код 9405403990, "Осветителни тела, включително прожектори и техните части, неупоменати, нито включени другаде, Други осветителни електрически тела, Други", за които е предвидено конвенционално мито от 4.7%. Съдът е съобразил и извършената от жалбоподателя корекция в тарифния код по последващ внос, оформен с ЕАД 12BG002009H0008027/27.09.2012 г. по отношение на идентична стока, описана като "светодиодни ленти" от код 8541 40 90 00 на тарифен код 9405403990, която е приложима към предходен внос на идентични стоки съгласно преюдициалното заключение на СЕС, дадено по дело С-571/12. Решението е правилно. Установената от съда фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че основният спор по делото е относно тарифното класиране на стоката, описана в ЕАД като "светодиоди". От данните по делото и заключението на съдебно - техническата експертиза съдът обосновано е приел, че се касае за внос на светодиодни ленти /LED ленти/, които представляват завършено изделие, съставено от светодиоди и съответен брой резистори, трайно монтирани през равни разстояния върху гъвкава монтажна платка. Въз основа на така установените характеристики на стоките, законосъобразно съдът е приел, че внесените от Елмарк Индустриес АД, LED ленти не отговарят на условията за полупроводникови елементи светодиоди, по смисъла на позиция 8541, а представлява завършено изделие, съставено от светодиоди, което функционира като се включи към захранване и отговаря на описанието на осветително тяло по тарифен код 9405403990 от Комбинираната номенклатура. Изводите за тарифното класиране на процесните стоки, съответстват на правило 1, правило 2а и правило 6 от Общите правила за тълкуване на КН и са съобразени с текста на кодове по КН 9405, 9405 40, 9405 40 39, поради което следва да бъдат споделени, без да се повтарят. Твърдението на касационния жалбоподател, че класирането следва да се извърши с код по КН 9405409990, е недоказано. Правилно е и позоваването на решението на СЕС по дело С-571/12, според което установеният тарифен код на стоки, проверени при последващ внос е приложим за предходни вносни операции на идентични стоки. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че не е доказана идентичност на стоките, предмет на проверка по последващия внос от 27.09.2012 г. и процесните светодиодни ленти. Както е посочено в цитираното решение на СЕС, идентичността на стоките подлежи на установяване в главното производство. Принципно правилно е становището на касатора, че в тежест на митническите органи е да установят идентичност на стоките, предмет на проверка по последващия внос от 27.09.2012 г. и процесните. От събраните по делото доказателства за характеристиките на тези стоки, следва да се приеме, че доказателствената тежест на митническият орган в случая е изпълнена. Правилно съдът се е позовал и на приложените по делото ОТИ относно тарифното класиране на LED ленти с код 9405403990, които съгласно чл. 5 и чл. 11 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 са задължителни за митническите органи в държавите членки. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. В настоящото производство ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова следва да му бъде присъдено в размер на 300 лева съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ
- чл. 221, ал. 2