Решение № 13720 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2012 г.

Решение № 13720 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Илиян Стоянов Андонов от гр. Кюстендил срещу решение № 8 от 9.01.2012 г., постановено по адм. дело № 349 от 2011 г. по описа на Административния съд - Кюстендил. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, кметът на община - Кюстендил, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмен отговор на жалбата, в който твърди неоснователност на същата и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС-Кюстендил в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-00-1243 от 3.10.2011 г. на зам.-кмета на община - Кюстендил /действащ при условията на заместване/, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС във вр. с чл. 46, ал. 2 от същия закон и чл. 14, т. 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища на ОбС - Кюстендил/ за краткост - наредбата/ е било прекратено наемното правоотношение на Илиян Стоянов за имот - общинска собственост - апартамент, находящ се в гр. Кюстендил, ж. к. "Бузлуджа" бл. 103, вх. "Б", ет. 6, ап. 32. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон и при условията на заместване правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Посочено е, че при наличието на безспорни доказателства за факта, че Стоянов е придобил по наследство след смъртта на баща си 1/8 идеална част от къща в гр. Кюстендил, налице са визираните в заповедта фактически и правни основания за издаването й - придобиването в собственост на идеална част от жилищен имот в населено място от I до VII категория по смисъла на чл. 14, т. 3 от Наредбата. След като наемателят не отговаря на изискванията, посочени в чл. 14, т. 3 от Наредбата, отпаднали са условията за настаняването му в общинско жилище, което по силата на изричната разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС съставлява основание за прекратяване наемните отношения на Стоянов по отношение процесния имот. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите в съдебното решение от съда фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. При постановяването й е спазена изискуемата процедура по чл. 26, ал. 1 от АПК - наемателят е уведомен за началото на административното производство по издаване на обжалваната заповед още през 2010 г., същият е подавал жалби и възражения срещу решението на настанителната комисия за прекратяване на наемните му правоотношения поради придобиване на идеална част от жилищен имот като е искал отсрочка, за да се освободи от придобитата собственост, такава отсрочка му е била дадена, но Стоянов не е прекратил възникналата с роднините му съсобственост и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. Страните не спорят, а това обстоятелство се установява и от представеното по делото удостоверение за декларирани данни /л. 30 по делото/, че наемателят Стоянов е придобил още през 2009 г. по наследство от покойния си баща 1/8 идеална част от жилищна сграда и дворно място в гр. Кюстендил. Видно от разпоредбата на чл. 14, т. 3 от Наредбата на ОбС - Кюстендил едно от условията за кандидатстване за настаняване под наем в общинско жилище, респ. за прекратяване на съществуващи наемни правоотношения, е лицето да не притежава идеални части от жилище, вила или жилищен или вилен имот. При наличието на пълна законова делегация, предоставена от ЗОбС на общинските съвети да определят с наредбите си условията, на които лицата следва да отговарят задължително, за да встъпят в наемни правоотношения за ползване на общински жилищен имот и с оглед разпоредбата на чл. 14, т. 3 от наредбата, налага се изводът, че за да е законосъобразен актът, с който се прекратяват наемните правоотношения на това основание, е необходимо единствено придобиване идеална част от жилищен имот, без да се изследва обстоятелството дали този имот е годен за ползване или не, съответно задоволява ли жилищните нужди на наемателя или не. Въпреки това, с оглед твърденията на самия касатор за състоянието на наследствения имот, същият се явява жилищен имот, годен за обитаване по принцип. Следователно крайният извод на административния съд, че са налице фактическите и правни основания за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен и постановеното от него решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,