Решение № 3170 от 15.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5617/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Златев, чрез процесуалния му представител адв. Д. Проданов срещу решение 312 от 10.03.2023 г. по адм. дело 90/2022 г. по описа на Административен съд Варна /АС-Варна/, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П 03000321153532-004-001/21.09.2021 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция /TД/ Варна на Националната агенция за приходите /НАП/, потвърден с Решение 303/06.01.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /" Д "ОДОП"/ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/. Наред с това, И. Златев е осъден да заплати на НАП сума в размер на 509,20 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на ССчЕ, според което е налице дублиране на плащанията за задължения за вноски във фонд Социално осигуряване , фонд Здравно осигуряване и фонд ДЗПО за 2020 г. Счита, че сумите, разпределени от страна на НАП да погасят задълженията на ФЛ са били погасени вече от дружеството Дефендър ЕООД. Твърди, че сумата, предмет на прихващане не отразява равенство между насрещни вземания, съгласно сумата преведена на НАП от ЧСИ по влязлото в сила разпределение и сумата в АПВ. Излагат се подробни аргументи, че съгласно справката за задължения към 21.09.2021 г., невнесените задължения на касатора са били в размер на 1440.59 лв. - главница и 88,63 лв. - лихви., т. е по-малко от сумата за възстановяване. Поддържа становище, че няма забрана задълженията на самоосигуряващото се лице да бъдат погасявани от трето лице, както задълженията за предходни години са били погасявани също от дружеството. Релевира доводи относно доказателствата по делото, според които е видно, че Дефендър ЕООД не е декларирало дължими осигуровки само за трима служители на трудови правоотношения, а и за още две лице, едното от които И. Златев. Твърди пропуски на съда при събиране на доказателствата. Допълва, че справката за данъчно-осигурителната сметка на касатора липсва по делото. По подробно изложени доводи в касационната жалба иска отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез гл. юрисконсулт Д. Митева, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АПВ П 03000321153532-004-001/21.09.2021 г., издаден след извършена проверка, на основание Резолюция П-03000321153532-ОРП-001/02.09.2021г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Варна. Проверката е възложена по повод подадено от жалбоподателя искане по чл.129 от ДОПК с вх. 38452-10/25.08.2021г. за възстановяване на суми в размер на 2091.98 лева по изпълнително дело /ИД/ 2373/2018г. по описа на ЧСИ Л. Станев с рег. 895, която е постъпила по сметка на НАП. С решение 260005/27.01.2021г. на Апелативен съд - Варна, влязло в законна сила на 27.01.2021г., е постановено разпределяне на постъпила по запор на вземането на длъжника сума в общ размер 9133.90 лева, както следва: - с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД 2091.98 лева за НАП; - на основание чл.136, ал.2 от ЗЗД 25.17 лева за НАП. В хода на проверката са разгледани и обсъдени: данъчно осигурителната сметка на лицето, според която не са налице недължимо внесени суми, надвнесени суми и/или такава подлежаща на възстановяване и справка на задълженията на Златев, към 21.09.2021 г., която установила, че има невнесени задължения в размер на 1440.59 лева - главница и 88.63 лева - лихва. За да отхвърли жалбата срещу издадения АПВ, АС - Варна е приел, че същият е издаден от компетентни органи, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решаващият съд взел предвид приетото, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице и съгласно чл.7, ал.7 от КСО, същите лица внасят задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код във вр. с чл.2, ал.1 от Наредбата, както и съгласно чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от КСО внасят осигурителни вноски поотделно за всеки месец, като при внасянето попълват ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП. Съобразил, че сумата от 2091.98 лева, постъпила на 10.02.2021 г. от наредител ЧСИ е погасила задължения за вноски във фонд Социално осигуряване , фонд Здравно осигуряване и фонд ДЗПО за периоди м.01/2020 г., м.02/2020 г., м.03/2020 г., м.04/2020 г., м.05/2020 г., м.06/2020 г., м.07/2020 г., м.08/2020 г., м.09/2020 г., м.10/2020 г., м.11/2020 г. и м.12/2020 г., като погасените задължения са декларирани от жалбоподателя чрез подадени месечни декларации обр.1 за авансови вноски за самоосигуряващо се лице, дължими за внасяне съгласно условията на чл.7, ал.4 от КСО. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е титуляр на тези задължения. Съдът, на основание чл. 202 ГПК кредитирал заключенията по допуснатите експертизи, като отчел, че вещото лице е установило съвпадане на процесните периоди по задълженията, погасени с преведените от ЧСИ суми и заплатените от страна на осигурителя Дефендър ЕООД суми, но в заключенията не се съдържали данни относно наличието на двойно деклариране и заплащане на задълженията. Първостепенният съд се аргументирал, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, а именно, че е налице повторно плащане на задълженията му за осигурителни вноски от страна на Дефендър ЕООД. Административен съд - Варна направил извод, че с декларации обр.6 дружеството декларира своите задължения, като осигурител за наети при него лица по трудови правоотношения, както и че с тези декларации не са декларирани личните задължения на жалбоподателя за месечни осигурителни вноски, поради което не били налице двойно платени суми за погасяване на задълженията. Съобразил, че от данните по делото не се установявало Дефендър ЕООД да е декларирало месечно повече задължения от тези, дължими за осигуровки на тримата работници по трудови правоотношения. По изложените съображения, първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на И. Златев. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения АПВ и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящото решение препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт. Данъчните задължения и задълженията за осигурителни вноски възникват по силата на закона. Те са определени по вид, субект и размер, падеж, условия при които се дължат, в съответните материалноправни данъчни и осигурителни норми, последните, съставляващи тяхно правно основание, т. е. те са дължими по силата на закона. Поради това с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК или с акт за установяване на задължение по чл. 106 - 107 ДОПК, или с подаването на декларация, в случаите, когато лицето само изчислява данъчната основа и дължимия данък /чл. 105 ДОПК/, само се констатира /установява/ вече възникналото по силата на закона данъчно или осигурително задължение и се създава изпълнително основание за неговото събиране по принудителен ред /чл. 209, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 ДОПК/. Прихващането като способ за погасяване на такива задължения, регламентиран в чл. 168, т. 2 ДОПК, според чл. 128, ал. 1 ДОПК се извършва с недължимо платени или събрани суми за данъци, ЗОВ, глоби и санкции, наложени от органите по приходите или подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство. По дефиниция на чл. 128, ал. 1 от АПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Процедурата по прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, след постъпване на което може да се възложи извършването на ревизия или проверка, съгласно чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище и незаконосъобразно отказани за възстановяване суми. Съгласно чл. 129, ал. 6 недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. АПВ могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че Златев е самоосигуряващо се лице /СОЛ/ по см. на чл.5, ал.2 във вр. с чл.4, ал.3, т.2 от КСО, във вр. с чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСОЛБГРЧМЛ/. За разплащането на осигурителните вноски е предвиден конкретен ред съгласно чл.7, ал.4 и ал. 7 от КСО във вр. с чл.2, ал. 1 от НООСОЛБГРЧМЛ, според който в платежното нареждане за плащане към бюджета се посочва като наредител на сумата търговското дружество, в което се полага труда, а като задължено лице - съответното самоосигуряващо се лице. Така платените суми постъпват в данъчно - осигурителната сметка /ДОС/ на самоосигуряващото се лице, а не на дружеството. В конкретния случай от платежните нареждания, представени от Златев по делото се установява, че не отговарят на законоустановения ред, предвид че като задължено лице и като наредител е посочено дружеството Дефендър ЕООД., т.е. платените суми са постъпили в данъчно - осигурителната сметка на дружеството и са погасили задълженията на дружеството за осигурителни вноски по месечни декларации обр. 6. Нещо повече, видно от справка за задълженията на осигурител обр. 6 /стр.91/ за всеки от месеците 2020 г. дружеството декларира своите задължения към фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗО като осигурител за наети при него три лица по трудови правоотношения, а не на личните задължения на жалбоподателя за месечни осигурителни вноски. За осигуряването на същите физически лица дружеството е подавало ежемесечно декларации обр.1 за 2020 г. ( общо 12 бр.- вж.-справка - данни за осигуряването по Булстат на Дефендър ЕООД за период 2020 г.) Освен това, всички осигурителни вноски на работещите по трудови правоотношения се декларират и внасят от осигурителя съгласно чл. 7, ал.1 във вр. с чл. 158 от КСО и чл. 40, ал. 1 , т. 1 от ЗЗО. По дефиниция на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. от Наредба Н-13/17.12.2019 г. , в декларациите обр. 1 на СОЛ се вписва ЕИК на дружеството, поради която причина декларациите се регистрират в справката - данни за осигуряването по [улица] г. на дружеството, но това не означава, че същото е осигурявало Златев. Чрез ЕИК по БУЛСТАТ на дружеството само са подавани декл. обр. 1 на самоосигуряващото се лице, по които то, а не дружеството е задължено да внася осигуровките. Наред с посоченото се установява, че декларираното съгласно декл. обр. 6 напълно съответства на месечните задължения на дружеството за всички фондове. Това означава, че Дефендър ЕООД не е декларирал месечно повече задължения от тези, дължими за осигуровките на тримата му служители по трудови правоотношения, респ. не е декларирал в подадените от него декл. обр. 6 и осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, по които задължения самото самоосигуряващо се лице е титуляр и за които са именно плащанията, осъществени от ЧСИ. Неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на съдебния акт. В отлика от него първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение след преценка на всички доказателствени средства в съответствие с процесуалните правила на чл. 12 във вр. с чл. 202 ГПК във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК във вр с чл. 54, ал. 1, т. 1 от ДОПК. В случая от доказателствата по делото, приетите като неоспорени от страните експертизи и от поясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 14.09.2022 г., се установява, че има съвпадение на процесните периоди на задълженията, погасени с преведените от ЧСИ суми и заплатените от страна на дружеството суми, но няма данни за двойно деклариране и заплащане на задълженията. Несъстоятелно е възражението в касационната жалба, че невнесените задължения към 21.09.2021 г. на касатора са били в размер на 1440.59 лв. - главница и 88,63 лв. - лихви. Видно от справка по ЕГН на самоосигуряващо се лице за съответствие между декларирани данни и направени вноски за периода 01.2020 г. 10.2021 г., задълженията на СОЛ са в размер на 2034,96 лв. /л.216/. Платената сума от ЧСИ с три платежни нареждания е погасила задължения на СОЛ за вноски във фонд Социално осигуряване , фонд Здравно осигуряване и фонд ДЗПО за периоди м.01/2020 г., м.02/2020 г., м.03/2020 г., м.04/2020 г., м.05/2020 г., м.06/2020 г., м.07/2020 г., м.08/2020 г., м.09/2020 г., м.10/2020 г., м.11/2020 г. и м.12/2020 г. Наред с горното и във вр. с разпечатката от ДОС /налична в кориците на делото, при преглед на електронното досие /л.91-128, обратно на твърдяното от касатора/ на лицето е направена справка в ДОС към датата на издаване на АПВ, но след като не е налице свободна за прихващане / възстановяване сума, няма как да му се прихванат задълженията към 21.09.2021 г. или да му се възстанови разликата между прихванатото и поисканото за възстановяване. Като е стигнал до извода за законосъобразност на оспорения АПВ, Административен съд Варна е постановил правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 509,20 лв. за касационното производство с оглед разпоредбите на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,