Решение № 14871 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1072/2019 г.

Решение № 14871 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1072/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юриск. Л. Железарова. Жалбата е срещу решение № 44 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 451/2018 г. от Административен съд – Русе. С него по оспорване на П. Куцарова е отменено уведомително писмо с изх. № 02-180-6500/2713 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2015 г. в частта, с която е отказано изплащане на субсидия по мярката в размер на 2950, 92 лв. по подадено от П. Куцарова заявление за подпомагане с УИН 18.14.0415/66117 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2015 г. Със същото решение и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане при спазване на процедурата по издаването му и дадените в мотивите на решението указания по прилагане на закона. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на изплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - П. Куцарова от [населено място], в писмен отговор, представен от процесуалния й представител адвокат И. Костадинова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави атакуваното съдебно решение в сила. Претендира и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и че постановеното от него решение е необосновано, поради което предлага същото да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Русе е било образувано по жалба на П. Куцарова против уведомително писмо с изх. № 02-180-6500/2713 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2015 г. само в частта му, с която е отказано изплащане на субсидия по мярката в размер на 2950, 92 лв. С обжалваното решение № 44 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 451/2018 г. Русенският административен съд е отменил уведомителното писмо в оспорената му част и е върнал преписката на заместник изпълнителния директор за ново произнасяне по заявлението на П. Куцарова при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че частично обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган предвид делегираните в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП от изпълнителния директор на ДФЗ с негова заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. на заместник изпълнителния директор правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане. В обжалваната част от уведомителното писмо обаче не били изложени конкретните фактически и правни основания, обосновали намалението на субсидията по АЕП за кампания 2015 г. в размер на 2950, 92 лв., което представлявало съществено нарушение на изискването за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Волята на административния орган не ставала ясна и от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на оспорения акт. Едва в писмено становище с изх. № 02-180-6500/2713 от 12.10.2018 г. от директора на Дирекция "Директни плащания" на ДФЗ, представено от органа пред съда било посочено, че при една от проверките преди плащане била съпоставена информацията за броя пчелни семейства, регистрирани в БАБХ, установените от контролиращото лице, установените при проверката на място и декларираните от земеделския производител. При тази съпоставка било установено, че контролиращото лице "Лакон" ООД предоставило информация, че към 23.06.2015 г. в стопанството на Куцарова се отглеждат 200 бр. пчелни семейства в състояние за биологично пчеларство в преход. Затова в съответствие с т. 3. 2 от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 214 по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена със заповед №РД 09-909 от 08.12.2015 г. на министъра на земеделието и храните, на кандидата били изплатени средства за 200 бр. пчелни семейства. В становището било посочено още, че "Лакон" ООД не бил заявил промяна на въведените данни в съответствие с чл. 68, ал. 5 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ППРСР за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 11 от 06.04.2009 г.), поради което ДФЗ администрирало заявлението на кандидата с така въведените данни. От събраните по делото доказателства обаче съдът е приел за безспорно установено, че на 11.12.2015 г. контролиращото лице е подало до МЗХ Заявление за редакция на въведени данни в Система за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ) по отношение на оператора П. Куцарова с УРН 583727, като в графа "Описание на исканата редакция и основание за нейното извършване" било посочено, че е допусната техническа грешка при подаване в системата на ИСАК - подадени 200 бр., вместо 282 бр. пчелни семейства. В "Таблица за предоставяне на коригирани данни за пчелини", Приложение 1. 2, неразделна част от "Заявлението за редакция на въведени данни в СВДВИ" отново била допусната техническа грешка, като в графа "Установен брой пчелни семейства в пчелина" били посочени 200 броя, вместо 282 броя пчелни семейства. Налице били също безспорни данни, че МЗХ е одобрило заявлението за редакция на въведени данни в СВДВИ и че го е изпратило на ДФЗ за предприемане на необходимите действия с оглед извършване на одобрените корекции. Съдът е приел, че не е спорно, че Заявлението за редакция на въведени данни в СВДВИ и таблицата към него са били известни на органа към момента на издаване на процесния акт, но те не били съобразени и корекциите не били извършени, в следствие на което бил постановен частично оспореният акт, тъй като били взети предвид данните от таблицата към това заявление. Съдът е съобразил относимите разпоредби на чл. 68 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., от анализа и тълкуването на които, отнесени към установените по делото факти и обстоятелства, е стигнал до извод, че в случая въпросът за намалението на субсидията не е свързан с некоректно поведение на земеделския производител, а бил решен при допусната техническа грешка от страна на външна институция, отговорна за правилното въвеждане и редакция на данни в поддържаната в ДФЗ Система за въвеждане на данни от външни институции. Действия по отстраняването й били предприети от страна на "Лакон" ООД в нормативноустановения срок по чл. 68, ал. 5, т. 1, б. "а" от Наредбата (до 31 декември на текущата година) чрез подаване на "Заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ до МЗХ (заявлението е подадено на 11.12.2015 г.). В него, в графа "Описание на исканата редакция и основание за нейното извършване" било посочено, че е допусната техническа грешка при подаване в системата на ИСАК. Действително в "Таблица за предоставяне на коригирани данни за пчелини", Приложение към "Заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ" била допусната същата техническа грешка като вместо 282 броя пчелни семейства били попълнени 200 броя пчелни семейства. Заявлението за редакция на данни в СВДВИ обаче било одобрено от МЗХ, след което било изпратено до ДФЗ – РА, който пък следвало да извърши необходимите корекции в системата. Тези корекции не били извършени. При тези данни съдът е приел, че при одобрено заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ, от което е напълно ясна волята на контролиращото лице каква редакция желае да бъде извършена, независимо от допуснатата техническа грешка в приложението към това заявление, административният орган е следвало да предприеме необходимите действия по извършване на одобрените от МЗХ корекции. Вместо това, постановявайки частично оспореното уведомително писмо, органът подходил изключително формално, съобразявайки единствено данните от таблицата към заявлението, но не и изложеното в самото заявление. Обжалваното решение е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е извел обоснован правен извод за незаконосъобразност на уведомително писмо с изх. № 02-180-6500/2713 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в оспорената му част. Съгласно чл. 68, ал. 5 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., при установяване на допуснати технически грешки от страна на външните институции отстраняването им се извършва в следния ред: т. 1 външната институция, допуснала техническата грешка, попълва "Заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ" по образец и го изпраща до МЗХГ до 31 декември на текущата година; т. 2 Министерството на земеделието, храните и горите одобрява или отхвърля постъпилите заявления, като одобрените заявления изпраща до ДФЗ – РА; т. 3 ДФЗ–РА предприема необходимите действия с оглед извършване на одобрените от МЗХГ корекции. При тази регламентация обосновано е прието от първоинстанционния съд, че контролиращото лице е предприело надлежни действия по поправка на допусната от него техническа грешка като е подало изискуемото заявление в предвидения в наредбата срок. Действително в приложението към заявлението отново е допусната същата техническа грешка, като са отбелязани 200 вместо 282 броя пчелни семейства. С това в приложението са били подадени същите данни, първоначално подадени от "Лакон" ООД във връзка с производството по оторизация и отпускане на субсидия на П. Куцарова. Безсмислено в този случай обаче би било въобще да се подава заявление за редакция, в какъвто смисъл би следвало да се тълкува становището на касатора. Освен това, след като заявлението за редакция на въведените данни не е било отхвърлено от МЗХ, каквато възможност дава разпоредбата на чл. 68, ал. 5, т. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., а същото е изпратено на органа от МЗХГ, очевидно заявлението е било одобрено. Това от своя страна говори, че е било налице основание за нанасянето на коригирани данни, като същите е следвало да се изведат от обстоятелствената част на заявлението, където като описание на исканата редакция и основание за нейното извършване е записано следното: "Допусната е техническа грешка при подаване в системата на ИСАК. Подадени са 200 пчелни семейства, вместо 282 пчелни семейства". Правилно административният съд е приел, че в случая ДФЗ е действал напълно формално като без да разгледа изпратеното му от министерството заявление и да установи редакцията, която трябва да нанесе в СВДВИ, просто е взел данните от таблицата и ги е нанесъл като корекция. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Основателна на основание чл. 143, ал. 1 от АПК се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. Разноските са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който същите са реално платени. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е неоснователно, тъй като поисканите разноски са под минималния размер, определен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,