Решение № 40 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5747/2007 г.

Решение № 40 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5747/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК 2007 г. С решение № 194 от 13.07.2007 г. по гр. д. № 288/2007 г. на В. окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е отхвърлен иска, предявен от Д. Д. М. и Й. Д. Д. против Н. А. и М. А. с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и с предмет - признаване за установено, че два имота - нива от 10 дка и нива от 7, 5 дка в землището на с. Н. село, В. са принадлежали на общия наследодател на страните К, починал през 1972 г. Решението е обжалвано с касационна жалба от ищците, като развиват оплаквания за необоснованост и съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорват извода на съда, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на имотите е била една от дъщерите на общия наследодател- Л. К. Т. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Страните са сънаследници, с общ наследодател К, като ищците са наследници от коляното на сина му Д. К. Г., а ответниците- на дъщеря му Л. К. Спорът е за собствеността на два земеделски имота, внесени в ТКЗС от дъщерята Л. Т. и възстановени само на нейните наследници, докато ищците са поддържали, че към същия момент имотите са принадлежали на общия наследодател и следва да се възстановят на всичките му наследници. За да отхвърли иска съдът се е позовал на данните, че имотите били дадени на Л. Т. като зестра, когато се омъжила през 1937 г., след което тя ги владяла заедно със съпруга си, а през 1951 г. нейният свекър ги внесъл в ТКЗС. Прието е че ги е придобила по давност, за което според съда е било необходимо владение в продължение на 10 години. Оплакването в касационната жалба е за нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 34 от Закона за давността (отм.) и настоящият състав го намира за основателно. Въззивният съд неправилно е приел, че за придобиването на имотите е необходимо 10 годишно давностно владение. Тъй като няма данни, че владението е било добросъвестно по смисъла на чл. 29, 30 и 32 от Закона за давността (отм.), земята би могъл да се придобие съгласно чл. 34 ЗД след непрекъснато владение в продължение на 20 години, какъвто срок в случая при начало на владението от 1937 г. и прекратяването му през 1951 г. при внасяне на имота в ТКЗС очевидно не е изтекъл и следователно към изследвания момент Л. Т. не е била станала собственик на имотите. При действието на Закона за собствеността срокът за придобиване при недобросъвестно владение е намален на 10 години, но в случая той не може да намери приложение. Когато давността е започнала да тече при отменения Закон за давността и продължила след влизането в сила на Закона за собствеността относно срока намира приложение разрешението, дадено в § 4 от П. правила на този закон. Съгласно разпоредбата ЗС се прилага, ако за завършване на давността по отменения ЗД е нужен по-дълъг период от предвидения в настоящия закон, като проверката следва да се извърши към момента на образуване на ТКЗС и внасяне на земите през 1951 г. и при положение, че това е станало след влизането в сила на ЗС - в сила от 17.12.1951 г. Ако давността е започнала да тече през 1937 г. към 1951 г. са изтекли 14 години и за довършване на давността по отменения ЗД са необходими шест години. Този срок е по- малък от предвидения в ЗС десетгодишен срок, поради което по аргумент от § 4 приложение намира отмененият Закон за давността. Към момента на образуване на ТКЗС обаче изискуемият по този закон 20 годишен срок на владение не е изтекъл, а след образуване на ТКЗС давност не тече, поради което следва да се приеме, че Л. Т. не е била собственик при внасяне на имотите в ТКЗС, а те са принадлежали на общия наследодател на страните и следва да се възстановят на всичките му наследници съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ако ТКЗС е образувано през 1951 г., но преди влизането в сила на ЗС давността следва да се изчислява изцяло по отменения Закон за давността, от което също следва извод, че не е била изтекла, тъй като срокът по чл. 34 е 20 годишен. Аргумент в подкрепа на горния извод е и § 3 от П. правила към Закона за собствеността, според който правото на собственост, придобито до влизането в сила на този закон се запазва. Наследодателката на ответниците не е била придобила собствеността върху двата спорни имота, поради което те остават в собственост на общия наследодател. По изложените съображения следва да се приеме, че поради допуснатото нарушение на материалния закон решението на въззивния съд следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и признаване за установено, че имотите са били собственост на общия наследодател на страните К. В. от горното и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение