Решение № 371 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2011 г.

Решение № 371 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Богомил Савов Лазаров от гр. Габрово, против решение № 42/28.04.2011 г., постановено по адм. дело № 45/2011 г. по описа на Административен съд гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 11/15.02.2011 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Габрово. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и писмени бележки, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт и да му бъде отпуснато исканото обезщетение за временна неработоспособност. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Габрово, чрез оправомощения зам. директор В. Христова, оспорва жалбата, като в писмен отговор излага съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Габрово е отхвърлена жалбата на Богомил Савов Лазаров против решение № 11/15.02.2011 г. на директора ТП на НОИ - гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № О-07-999-07-00014635 и разпореждане № О-07-999-07-00014636 и двете от 24.01.2011 г., издадени от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ. За да постанови това решение съдът е приел, че с двете разпореждания законосъобразно е отказано изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, съответно - по болничен лист № 0120786 от 04.01.2011 г. за периода от 04.01.2011 г. до 13.01.2011 г. и по болничен лист № 0374503 от 18.01.2011 г. за периода от 17.01.2011 г. до 05.02.2011 г., поради това че неработоспособността е настъпила след изтичане на срока, предвиден в чл. 42, ал. 2 КСО - 30 календарни дни от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая е настъпило на 01.12.2010 г. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че трудовото правоотношение на Богомил Савов Лазаров с РИОКОЗ гр. Габрово е прекратено със заповед № 2/26.11.2010 г., считано от 01.12.2010 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С придружително писмо от 21.01.2011 г. от работодателя до ТП на НОИ гр. Габрово са представени два болнични листа, издадени на Богомил Савов Лазаров, както следва: болничен лист № 0120786/2/04.01.2011 г., удостоверяващ временна неработоспособност за периода от 04.01.2011 г. до 13.01.2011 г. и болничен лист № 0374503/155/18.01.2011 г. за временна неработоспособност през периода от 17.01.2011 г. до 05.02.2011 г. При тази фактическа обстановка, установена от събраните в административното производство доказателства, е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност при условията на чл. 42, ал. 2 КСО. Към датата на настъпване на неработоспособността по първия болничен лист - 04.01.2011 г. е в сила редакцията на нормата на чл. 42, ал. 2 КСО съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., която е в сила от 01.01.2011 г. Разпоредбата предвижда, че когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни; в тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия. В конкретния случай трудовото правоотношение на касатора с РИОКОЗ е прекратено, считано от 01.12.2010 г., поради което срокът от 30 календарни дни е изтекъл на 30.12.2010 г. Според първия от представените болнични листове - № 0120786 от 04.01.2011 г., временната неработоспособност поради общо заболяване е настъпила на 04.01.2011 г., т. е. след изтичане на срока, предвиден в чл. 42, ал. 2 КСО. При тази фактическа обстановка обосновано е прието от административния орган, че не е налице основание за изплащане на обезщетение за временната нетрудоспособност, удостоверена с този болничен лист, като същото важи и за втория болничен лист, който се отнася за периода 17.01.2011 г. - 05.02.2011 г. Обосноваността и правилността на тези изводи обаче е поставена под съмнение с представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство - болничен лист № 0380773/1065/19.05.2011 г. Основната защитна теза на жалбоподателя пред съда е свързана с твърдението му, което се поддържа и пред настоящата инстанция, че неработоспособността му е възникнала "около 25-26.12.2010 г." От представения с касационната жалба болничен лист № 0380773/1065/19.05.2011 г., издаден от ЛКК при "ДКЦ I - Габрово" ЕООД, е видно, че същият е издаден за временна неработоспособност на Богомил Савов Лазаров за периода от 29.12.2010 г. до 03.01.2011 г. включително, с диагноза - "остър бронхит", на основание чл. 9, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. В разпоредбата на чл. 9, ал. 5 НМЕ, посочена като правно основание за издаването на този болничен лист, е предвидено изключение от общото правило по чл. 9, ал. 1 от наредбата, според което болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Според изключението по ал. 5, когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и ЛАК се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно; в тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар, до 6 месеца - от ЛКК, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК; целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист. В случая болничният лист се представя едва пред касационната инстанция, което е обусловено и от датата на издаването му - 19.05.2011 г., т. е. след постановяване на първоинстанционното решение, което е от 28.04.2011 г., поради което не е имало обективна възможност същият да бъде взет предвид от първоинстанционния съд. Въпросният болничен лист обаче е издаден, а предвид съдържанието му и посоченото в него правно основание за издаването му, същият следва да бъде обсъден с оглед преценката относно твърдението на жалбоподателя, че неработоспособността му е настъпила преди изтичане на срока по чл. 42, ал. 2 КСО. Обстоятелството, че по този болничен лист не е претендирано изплащане на обезщетение е без значение за преценката относно датата на настъпване на неработоспособността, тъй като се касае за упражняване на право /претендиране на обезщетение за временна неработоспособност/, което е предоставено на лицето. Поради изложеното, съдебното решение се явява постановено при неизяснена фактическа обстановка, което препятства преценката относно правилното приложение на материалния закон. Това налага решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде отговор на решаващия въпрос кога е настъпила временната неработоспособност на Богомил Савов, като в тази връзка обсъди, наред с останалите доказателства, и представения пред касационната инстанция болничен лист № 0380773/1065/19.05.2011 г., включително като изясни дали междувременно същият не е бил оспорен по реда на чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето и какъв е резултат от оспорването. Във връзка с направеното възражение в писмения отговор по касационната жалба, че е издадено разпореждане № 4704122205/10.03.2011 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ гр. Габрово, с което на Богомил Савов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.12.2010 г., следва да се има предвид, че това разпореждане, заедно с разпореждане № 4704122205/04.02.2011 г. за отпускане на същата пенсия, са представени едва пред настоящата инстанция и няма данни дали са влезли в сила, при това същите са издадени след постановяване на двете разпореждания от 24.01.2011 г., които са потвърдени при обжалването по административен ред с процесното решение № 11/15.02.2011 г. на директора на ТП на НОИ. От друга страна в посоченото решение на директора на ТП на НОИ, което е постановено след издаване на разпореждането от 04.02.2011 г. за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, няма позоваване на това разпореждане като основание за отказ да бъде отпуснато исканото обезщетение за временна неработоспособност. Предвид това при новото разглеждане на делото следва да бъде изяснено дали разпорежданията от 04.02.2011 г. и от 10.03.2011 г. са влезли в сила и съответно да бъде направена обоснована преценка дали за жалбоподателя съществува основание за отпускане на исканото обезщетение, дори и ако се установи, че временната неработоспособност е възникнала в рамките на срока по чл. 42, ал. 2 КСО. В тази връзка е уместно съдът да изясни дали за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване на разпорежданията от 24.01.2011 г. По изложените съображения, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане при спазване на дадените в настоящото решение указания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение