Решение № 3499 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2013 г.

Решение № 3499 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград срещу решение № 753 от 09.05.2013 г. по адм. д. № 196/2013 г. на Административен съд Благоевград с доводи, че е направилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът "Мини открит въгледобив" ЕАД гр. Перник не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменен Акт за установяване на публично държавна вземане / АУПДВ / № 7/28.01.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с който е установено по основание и размер задължение на "Мини открит въгледобив" ЕАД гр. Перник за ползване на повърхностен воден обект с цел заустяване на отпадъчни води общо в размер на 4112,61 лева и на жалбоподателя са присъдени направените разноски по делото. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила и изводите са обосновани и законосъобразни. От фактическа страна е безспорно установено, че съгласно условията на издаденото разрешително и на основание чл. 194б, ал. 1 от ЗВ задължението на жалбоподателя за заплащане на водоползване до 31.12.2001 г. е следвало да бъде изпълнено до 31.01.2002 г., за водоползване до 31.12.2002 г. - до 31.01.2003 г., за водоползване до 31.12.2003 г. - до 31.01.2004 г. и за водоползване до 31.12.2004 г. - до 31.01.2005 г. Поради неизпълнение на задължението органът е разполагал с правна възможност да издаде АУПДВ за дължимата такса, но това право не е неограничено по време. Съгласно установеното в чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок и той започва да се брои от 01.01. на годината, следваща годината, през която е трябвало да бъде платено публичното задължение. В случая давността е започнала да тече на 01.01.2006 г. и е изтекла на 01.01.2011 г. Оспореният АУПДВ е издаден на 28.01.2013 г. т. е. след изтичане на давностния срок, поради което правилно е прието, че жалбата е основателна и затова следва да бъде уважена. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски за тази инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение