Решение № 310 от 10.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1589/2011 г.

Решение № 310 от 10.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1589/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. С. срещу въззивно решение от 24.02.2011 г. на Варненски апелативен съд /АС/, по внохд № 16/2011 г., с което е потвърдена присъда № 92/21.12.2010 г. на Окръжен съд/ОС/-Търговище. Депозираната жалба обективира израз на недоволство от съдебния акт, като се излагат подробни съображения за неговата необоснованост, която е извън обсега на касационната компетентност. Релевират се фрагментарни оплаквания и за дерогиране на процесуалния закон, изразяващо се в неправилна интерпретация на приобщения доказателствен материал, и предпоставило ангажиране на наказателната отговорност на Й. С. по чл. 123, ал. 1 от НК, при недоказаност на повдигнатото от прокуратурата обвинение. Поставя се акцент на превратното тълкуване на свидетелските показания на Ц. К. /син на починалия С. В./, характеризиращи се с тенденциозна недостоверност и на изявленията на медицинските сестри Ц. М. и И. Б., индициращи на липса на спомен за случилото се в инкриминирания ден Обръща се специално внимание на съществуващи неясноти и противоречия в приобщената съдебно-медицинска експертиза по отношение диагнозата на пострадалото лице, довела до леталния изход и досежно прогнозите за лечение на констатираното заболяване, пренебрегнати от решаващия съд, повърхностно ценени в мотивите му и налагащи извършването на допълнителни следствени действия. При условията на алтернативност се предлага отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение, и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, съответно ревизия на атакувания акт, чрез намаляване на наказанията. В съдебно заседание на 7.06.2011 г. подсъдимият С. и упълномощеният му адвокат поддържат жалбата по изложената в нея аргументация, като пледират за упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 2 - 4, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалвания акт. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 92 от 21.12.2010 г., постановена по нохд № 228/2010 г. Търговищки ОС е признал Й. С. С. за виновен в това, че на 16.11.2009 г., в ЦСМП-Попово, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на чл. 5, чл. 9, т. т. 2, 3 и 9, б. "А" и чл. 13 от Наредба № 25/1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, по непредпазливост причинил смъртта на С. К. В., като на основание чл. 123, ал. 1 от НК ангажирал неговата наказателна отговорност, налагайки му санкции - ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, и ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. С решение от 24.02.2011 г. на АС-Варна присъдата е потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия С. е неоснователна. В рамките на реализирания инстанционен контрол настоящият състав не установи визираните нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на въззивния съд. При съблюдаване на императивните предписания на чл. чл. 13, 14 и 107 от НПК за проверка, анализ и преценка на доказателствата, Варненски АС е очертал правнозначимите факти за повдигнатото срещу Й. С. обвинение и обосновал приложението на материалния закон. Инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност обезпечава с изискуемата се степен на интензитет заключението, че на 16.11.2009 г. подсъдимият С., работещ като лекар-ординатор в Център за спешна помощ, [населено място], не е изпълнил задълженията си, произтичащи от добрата медицинска практика да снеме подробна анамнеза, да извърши необходимия обем диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура, и да насочи постъпилия с влошено здраве С. В. за хоспитализация в специализирано болнично заведение, осигурявайки му транспорт, клинично и инструментално наблюдение до хоспитализацията. Гласните доказателствени средства, представени от последователните и характеризиращи се с еднопосочност твърдения на близките на пострадалия - Ц. К., Н. В. и Г. Р. убедително сочат, че при посещението им в спешния център на инкриминираната дата, появилият се дежурен лекар не обърнал внимание на сериозните оплаквания, описани от придружаващите В. /силни коремни болки, повръщане на зелена течност, отпадналост и пребледнялост/, и извършил формален преглед. Д-р Й. С. измерил кръвното налягане, прегледал резултатите от назначените от фелдшера Г. Г. кръвни изследвания и поставил диагноза - остра вирусна инфекция, предписвайки на болния "Фервекс" и изпращайки го да се лекува при домашни условия. Съответни и допълващи заявеното от близките на починалото лице са свидетелските показания на личния лекар на С. В. -Е. Е., на представителите на медицинския екип във "Вътрешно отделение" на Поповската болница- Ц. М. и И. Б., и на разпитания от първостепенния съд началник на "Спешно отделение" при МБАЛ, [населено място] - д-р В. Д.. Правдив е разказът на свидетеля Е. за проведения със сина на С. В. разговор преди и след консултацията с д-р С.. Възпроизвеждайки заявеното за тежкото здравословно състояние на пациента и за проявеното към него в ЦСМП-Попово пренебрежително отношение, предпоставило съвета на личния лекар за търсене на медицинска помощ в [населено място], последният потвърждава изцяло дадените от К., В. и Р. показания. Коректно пресъздаващи относимите към инкриминирания ден спомени са и изявленията на медицинските сестри М. и Б., че "не могат да се сетят за телефонно обаждане, по повод пациент на д-р Й. С., при което да са дали информация за липса на свободни легла във "Вътрешно отделение". Същите съотнесени със съдържимите се в обсъдените доказателствени източници фактически данни, по безспорен начин опровергават депозираното от подсъдимия. За включените в предмета на доказване обстоятелства добросъвестно свидетелства и д-р В. Д.. Присъствал при приема на С. В., в качеството си на дежурен лекар в "Спешно отделение" при МБАЛ, [населено място], той предлага впечатленията за изключително влошеното здраве на пациента, поради което въпреки направените изследвания, консулти със специалисти, диагностични и терапевтични процедури починал, като е категоричен че болният не е постъпил с нужната съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 25/1999 г. и надлежно попълнена медицинска документация. Последното внася непреодолими съмнения в твърдяното от подсъдимия, че е предложил на пациента В. хоспитализация, указвайки му да потърси медицинска помощ в [населено място]. В корелация с депозираното от разпитаните свидетели са и отразените сведения в приложените писмени доказателствени материали по делото /копие от амбулаторен журнал на СМП-филиал, [населено място] и писмо с изх. № 11-01-621/08.12.2010 г. от МБАЛ-Търговище, придружено с 2 бр. страници от журнал/, допринасящи за изясняване на обективната истина по оспорвания от подсъдимия факт-изпращането на В. за лечение в болнично заведение в Търговище. С представения амбулаторен журнал от СМП-Попово, обект на графологическа експертиза се доказва, че автор на ръкописния текст върху лявата страница- "3465 С. К. В., 50 г. [населено място] и на този върху дясната страница-" ОВИ Оbs. Bronchopneumonia, насочен за хосп. към МБАЛ-Търговище" е Й. С., но изпълнението е с различни химикални пасти; а видно от медицинските документи, находящи се в архива на Спешното отделение в [населено място], фиш за спешна медицинска помощ не е открит. Подкрепящи очертаната от гласните и писмени доказателства фактология, е и изготвеното съдебно-медицинско заключение. Словно материализираните в него научни познания на вещите лица - съдебен медик, хирург и лекар по вътрешни болести и хематология, обективират компетентна преценка за дезориентираност на д-р С. при диагностициране на пациента, въпреки класическата симптоматика на остро протичащо коремно заболяване; за крайна недостатъчност на назначеното кръвно изследване /хемоглобин, еритроцити и левкоцити/; и за непредприети наложителни мерки за уточняване на диагнозата-консултации със специалисти, допълнителни лабораторни и образни изследвания /кръвно-газов анализ, кръвосъсирване, пълна кръвна картина, холестерол и липиди, ехография, обзорно-рентгенова графия на корем/, настаняване в болнично заведение за наблюдение и избор на адекватно лечение, довели до смъртта на С. В., настъпила в резултат на ендотоксичен шок, развил се от некрозата на тънкочревната стена, вследствие на мезентериална тромбоза на тънките черва. В контекста на изложеното неоснователни са бланкетно поднесените доводи в касационната жалба за неоправдано кредитиране на свидетелските показания на Ц. К. и за повърхностна трактовка на волеизявленията на служителите във Вътрешно отделение на болницата в [населено място] - Ц. М. и И. Б., интерпретирани професионално и с юридически усет от контролирания съд, в кореспондираща връзка с останалата доказателствена маса. Несъстоятелни са и възраженията за налични неясноти и противоречия в съдебно-медицинската експертиза, изведени от направения в съдебно заседание на 09.11.2010 г. коментар на участващия в екипа хирург - доктор Е. Г. за трудностите при диагностициране на заболяването на С. В. и за процентния летален изход /от 96% до 99%/ при тотална масивна тромбоза. Изразеното мнение на вещото лице не индицира на отстъпление от представеното експертно заключение, поради което и не аргументира лансираната от подсъдимия защитна теза. То обосновава единствено задължения за стриктно спазване на нормативните стандарти и на утвърдените правила на добрата медицинска практика от лекарите, при очертаната по делото конкретика, неизпълнени от д-р Й. С.. При установените фактически положения правилно е приложен материалният закон и лимитирана правната квалификация на деянието. Инкриминираното поведение на подсъдимото лице се субсумира от бланкетната норма на чл. 123, ал. 1 НК, чиято диспозиция се запълва със съдържание от нарушените предписания на чл. 5, чл. 9, т. т. 2, 3 и 9, б. "А" и чл. 13 от Наредба № 25/99 г. за оказване на спешна медицинска помощ. При диференциране на наказателната отговорност на Й. С., в съответствие с тежестта на извършеното престъпление, с личната опасност на дееца и с предвидените в чл. 36 от НК цели на генералната и индивидуална превенция, са отмерени санкционните последици - ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66 от НК и ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от право да упражнява лекарска професия. Наложените наказания не мотивират декларираната от подсъдимото лице явна несправедливост, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящата инстанция за неоснователност на жалбата на подсъдимия С. за отмяна и ревизия на атакувания съдебен акт от 24.02.2011 г. на АС-Варна, потвърждаващ присъда № 92/21.12.2010 г., по нохд № 228/2010 г. на Търговищки ОС, който следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение