Решение № 14459 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2019 г.

Решение № 14459 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Господинов, подадена чрез адвокат Д. Зарева, против Решение № 2268/30.11.2018 г., постановено по административно дело № 2688/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 8-Z-931/02.08.2017 г. на Кмета на Община Созопол, за одобряване на ПУП – ПРЗ за поземлен имот № 81178.5.340 в м. "Аклади", землище гр. Черноморец и поземлен имот 81178.41.129 в с. о. "Червенка", землище гр. Черноморец, като се предвижда обединяването им в нов УПИ I-129, 5340 с площ от 687 кв. м. в м. "Аклади", землище гр. Черноморец, отреден за изграждане на вилни сгради и се ситуира нов застроителен обем с посочени в заповедта параметри. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез уважаване на подадената жалба. Ответната страна – Т. Шакир се представлява от адвокат Панайотова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмени бележки. Останалите ответни страни - Кмета на Община Созопол, А. Султанов, А. Султанова, Д. Господинова, Н. Иванов, С. Къцарова, К. Димитров, Н. Димитров, П. Костадинова, Д. Костадинов, Н. Костадинов, Д. Димитракиев, П. Димитракиев, Н. Йорданов, Й. Йорданов, М. Каракашева, А. Янкова, Т. Тодоров, Е. Тодорова, Х. Попов, С. Николов, Д. Атанасов, "ПБ и ГБ" ЕООД, К. Тодоров и Н. Тодоров, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Процесната заповед е постановена от компетентен орган – Кмета на Община Созопол, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, тъй като се касае за одобряване на подробен устройствен план за два съседни поземлени имоти. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат и в документите, предхождащи издаването му. Посоченото правно основание на чл. 129, ал. 2 ЗУТ съответства на установените по делото факти, а именно – касае за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на два имота, един от които урегулиран, а другият не, чрез обединяването им в един урегулиран поземлен имот, отреден за изграждане на вилни сгради. Спазени са административно-производствените правила в процедурата по одобряване на плана, а именно: производството е започнало по инициатива на собственика на двата имота и в този смисъл правилен е изводът на съда и за приложението на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, въпреки, че тази норма не е изрично посочена в заповедта; налице е влязла в сила заповед, с която е допуснато изработването на проекта; проектът е съобщен на заинтересуваните лица съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, като срещу него е постъпило възражение; проведено е заседание на ОЕСУТ, на което възражението е разгледано, но е оставено без уважение, съгласуван и приет е представения проект, след което е последвало неговото одобряване от Кмета на Община Созопол. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон, както правилно е установил Административен съд – Бургас. Изслушано и прието без възражения е заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза за това, че градоустройствените показатели – плътност на застрояване, интензивност на застрояване и минимална озеленена площ, заложени в процесния проект съответстват на показателите, предвидени за съответната зона, в която попада имотът – зона А съгласно чл. 10, ал. 3 ЗУЧК, както и са спазени изискванията, разписани в ЗУТ за минималните отстояния при застрояване. Установено е, че проектът е съгласуван със съответните институции, в това число е налице и решение на РИОСВ за съгласуване на инвестиционното предложение. Съдът е отговорил подробно и аргументирано на възражението относно продължителността на проведеното административно производство, което е било спряно до влизане в сила на Общ устройствен план на Община Созопол. Обосновани са съжденията му и относно приложението на чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ, регламентиращ при промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, да се извършва без да провеждане на процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. За да приложи тази норма, съдът се е обосновал на заключението на вещото лице, съгласно което имотът попада в обхвата на Общия устройствен план на Община Созопол. Именно този извод се оспорва с касационната жалба, като се твърди, че тази констатация не била доказана. Дори да се приеме, че не е установено по безспорен начин местонахождението на имота спрямо обхвата на общия устройствен план, отсъствието на утвърдена площадка и/или трасе по реда на ЗОЗЗ, не обуславя незаконосъобразност на процесната заповед. Съгласно принципа, заложен в чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на оспорената заповед - 02.08.2017 г., е била приложима разпоредбата на чл. 18 ЗОЗЗ, съгласно която собствениците на земеделска земя могат да искат определяне и утвърждаване на площадка и/или трасе и промяна на предназначението на земята, когато това им е необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването на земята по предназначение. Както правилно е отбелязал съдът, законът в тази му редакция е предвиждал възможност, но не и задължение за собствениците на земеделска земя да искат определяне и утвърждаване на площадка и промяна предназначението на земята. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,