Решение № 5744 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13003/2011 г.

Решение № 5744 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13003/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП и на Георги Христов Койчев от гр. София против Решение № 3359/6.07.2011 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 11 състав, постановено по адм. д. № 2609 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отменен по жалба на Георги Христов Койчев РА № 2000806525/17.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с Решение № 1458/22.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"- София, при ЦУ на НАП в частта на установените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2002 г. за горницата над сумата от 396.44 лв. данък за довнасяне до пълния определен размер на данъка от 752.93 лв. и съответните лихви за забава; за 2003 г. за горницата над сумата от 60.02 лв. данък за внасяне до пълния определен размер на данъка от 410.78 лв. и съответните лихви за забава; за 2004 г. за горницата над сумата 44.14 лв., определен данък за внасяне до пълния определен размер от 416.47 лв. данък за внасяне и съответните лихви, като съдът е определил размера на дължимия от Георги Койчев данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) както следва: за 2002 г. в размер на 396.44 лв. данък за довнасяне, за 2003 г. - в размер на 60.02 лв. данък за внасяне и за 2004 г. - 43.14 лв. данък за внасяне, ведно със съответните лихви за забава върху тези суми. В останалата й част жалбата на Койчев е отхвърлена. Присъдени са разноски на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП в размер на 398.04 лв. по компенсация. Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП атакува Решението, в частта, в която РА № 2000806525/17.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с Решение № 1458/22.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"- София, при ЦУ на НАП, е отменен. Георги Христов Койчев от гр. София атакува съдебното решение в останалата отхвърлителна част. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Отправя се искане за потвърждаване на решението в съответните благоприятни за страните части на съдебния акт. Касаторът Койчев претендира и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Обжалваното решение е постановено след връщането на делото за ново разглеждане с Решение № 4336/28.03.2011 г. по адм. д. № 9342/2010 г. от Върховен административен съд, I А отделение, с което са дадени указания да бъде изяснен въпроса за собствеността на имота, отдаден под наем, а именно- жилищен имот, находящ се в гр. София, ж. к. "Дървеница", бл. 48, вх. А, ет. 6, ап. 14, който според касационната инстанция е от значение за изхода на спора предвид необходимостта от определяне на пълния обем задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). С оглед твърденията на Койчев, че не е единствен собственик на имота, преценени и с оглед на данните по делото, ВАС е дал указания да се изследват и декларираните от другия собственик доходи от наем. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви относно валидността на РА и съответствието му с административно- производствените правила за неговото издаване. В тази връзка и след извършената задължителна служебна проверка, съдът обосновано е констатирал, че в постановеното решение № 4336/28.03.2011 г. по адм. д. № 9342/2010 г. от ВАС, I А отд., са изложени подробни съображения за неоснователност на възраженията на Койчев относно срока за провеждане на ревизията по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и срока за връчване на ревизионния доклад по чл. 117, ал. 4 от същия кодекс. В този контекст следва да бъде посочено, че настоящата инстанция намира за неоснователно единственото поддържано оплакване от касатора Койчев, свеждащо се до това, че до този момент нито една от съдебните инстанции не била съобразила до какво точно твърдение се свежда оплакването му за нищожност на РА. Напротив, в мотивите на отменителното решение на ВАС, на които административният съд законосъобразно се е позовал с оглед правилото на чл. 226, ал. 1 АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, са обсъдени като неоснователни всички релевирани доводи за нищожност, поддържани до този момент, и конкретно е обсъдено като неоснователно оплакването за нищожност на РА като издаден на основата на недействителен ревизионен доклад. Именно в тези мотиви е посочено, че макар РД № К 2000806525/28.02.2009 г. да е издаден в неработен ден, събота, то това обстоятелство не може да се отрази на валидността или законосъобразността на РА. Неоснователни са и оплакванията на касатора Директор Дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП. По делото е установено по безспорен начин, че правото на собственост върху процесния имот е придобито и притежавано през процесните периоди при условията на съпружеска имуществена общност съгласно чл. 19 от СК (отм.). Аргумент в тази насока, освен представения по административната преписка Договор за покупко -продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 1.07.1994 г., в който като купувачи са записани Денка Койчева и Георги Койчев, са и изричните изявления на страните в проведеното с. з. на 6.06.2011 г. Не е твърдяна трансформация и това правилно е съобразено от първостепенния съд. Вярно е, че договорът за наем е сключен единствено от Койчев, но той не е единствен собственик на имота, затова и доходът от наем, който той е получил през периода 2002- 2004 години не се следва само на него. Следва да бъдат споделени изводите на съда, че реализираният от едно лице доход от недвижим имот представлява част от субективното му право на собственост върху този имот, поради което не може да надхвърля неговия обем. Или, след като касаторът Койчев притежава право на собственост при режим на СИО, доходите от отдаването под наем за целите на данъчното облагане следва да се определят върху 1/2 от получената наемна цена. Предвид това, правилно е преценено от административния съд, че незаконосъобразно в РА размера на облагаемия доход за наем на недвижимо имущество на касатора Койчев по чл. 10, т. 10 от ЗОДФЛ (отм.) за процесните периоди незаконосъобразно е определен върху пълния размер на получения наем, а не върху доход равен на 1/2 от получените наеми. Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, тъй като не са допуснати сочените от касаторите нарушения, водещи до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. При този изход на спора, разноски на касатора Койчев не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение