Решение № 7948 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2265/2009 г.

Решение № 7948 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2265/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 19 от 10.01.2009 г., постановено по адм. д. № 95/2008 г. Бургаският административен съд, девети състав, е отхвърлил жалбата на "БГ инвест" - ЕООД - гр. Ямбол против ревизионен акт № 2800309/4.10.2007 г., издаден от ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с решение № РД-10-517/3.12.2007 г. на директора на Д"ОУИ" - гр. Бургас, с който са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди 07 и 08 на 2006 г., като неоснователна и е осъдил "БГ инвест" - ЕООД да заплати на Д"ОУИ" - гр. Бургас 1 543 лв. разноски по делото. Срещу постановеното решение на Бургаския административен съд е подадена касационна жалба от "БГ инвест" - ЕООД - гр. Ямбол, чрез пълномощника му адв. Г. Найденова. В същата се прави оплакване, че в решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА и в тази му част. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Д"ОУИ" - гр. Бургас чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "БГ инвест" - ЕООД - гр. Ямбол против ревизионен акт № 2800309/4.10.2007 г., издаден от ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с решение № РД-10-517/3.12.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, с който са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди 07 и 08 на 2006 г. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит. След това съдът е пристъпил към обсъждане на доводите на жалбоподателя и ангажираните от него доказателства. В тази насока са изложени мотиви, че съдът не кредитира представените писмени доказателства, представляващи договори за заем, като е посочил, че те не доказват твърдяните от жалбоподателя обстоятелства. Прието е, че договорите по своето естество представляват частни диспозитивни документи, без обвързваща съда доказателствена сила, че същите формално отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на ЗЗД и от гледна точка на облигационното право могат да породят отношение за страните по тях. Посочено е още, че от гледна точка на данъчното третиране на субектите те биха могли да бъдат доказателство ако имат достоверна дата. Административният съд е приел, че в резултат на събраните доказателства органът по приходите е направил обоснован извод, че нито ревизираното лице, нито неговите заемодатели разполагат с доказателства, които да установят произхода на заетите средства, тяхното реално предоставяне, както и че заемодателите са усвоили банкови кредити и са ги предоставили на ревизираното лице в претендирания период. Посочено е още, че не без значение е и обстоятелството, че и към настоящия момент няма данни да сключен окончателен договор за покупко-продажба на имота. С оглед на тези обстоятелства първоинстанционният съд не е кредитирал представените частни документи, като чрез тях жалбоподателят не може да извърши пълно насрещно доказване на своите възражения. Административният съд е приел, че тези изводи не се променят от това, че данъкът е заплатен по ДДС-сметка, тъй като за да бъде приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) следва да е налице реална доставка. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 5847/27.07.2006 г. с предмет на доставка климатик, съдът също е счел, че жалбата е неоснователна, тъй като климатикът е осчетоводен като дълготраен актив, а не като стока, т. е. той не би могъл да бъде предмет на последваща доставка, а отделно от това няма данни да се ползва в търговската дейност на дружеството предвид факта, че то не разполага със собствени или наети помещения. По изложените мотиви административният съд е приел, че издаденият РА е правилен и законосъобразен, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон в частта му за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Пилком" - ЕООД и правилно в частта му относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 163, 33 лв. по фактура № 5847/27.07.2006 г., издадена от "Стандарт 91" - ЕООД. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактури № 551/27.07.2006 г. и № 620/29.08.2006 г., издадени от "Пилком" - ЕООД в касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази насока се навеждат доводи, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, а е обсъдил само част от доказателствата, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се още, че ако съдът в резултат на това съдът неправилно е приел, че липсват реални доставки, и в нарушение на закона не е признал право на данъчен кредит. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. От страна на ТД на НАП - гр. Ямбол е извършена данъчна ревизия на "БГ инвест" - ЕООД, приключила с издаването на процесния ревизионен акт № 2800309/4.10.2007 г. В хода на ревизията е установено, че данъчен период м. 07/2006 г. ревизираното дружество е отразило в дневника за покупките и в справката-декларация фактура № 551/27.07.2006 г. с предмет на доставка "авансово плащане по договор" в размер на 150 000 лв. и 30 000 лв. ДДС, а за данъчен период м. 08.2006 г. в счетоводните регистри е отразена фактура № 620/29.08.2006 г. с аналогичен предмет - "авансово плащане по договор" в размер на 150 000 лв. и 30 000 лв. ДДС. В резултат на извършените насрещни проверки органът по приходите е установил, че между "Пилком" - ЕООД и "БГ инвест" - ЕООД има сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - поземлен имот от 798кв. м. в западната промишлена зона на гр. Варна, ведно с построената в имота масивна едноетажна сграда със застроена площ от 520, 70кв. м., като продажната цена от 1000 000 лв. без ДДС ще бъде заплатена на четири вноски, първите две от които в размер на по 150 000 лв. и ДДС в размер на 30 000 лв. По време на ревизията е установено още, че към момента на сключване на договора продавачът "Пилком" - ЕООД не е собственик на недвижимия имот, а същият има сключен предварителен договор с две физически лица - Веселин Любомиров Ангелов и Здравка Дичкова Ангелова. При извършената насрещна проверка от органа по приходите е установено, че доставчикът е отразил фактурите в дневника за продажба и в справките-декларации, че данъкът е заплатен по ДДС-сметка, но не е установено начисляването на същия. Ревизираното дружество е представило в хода на ревизията доказателства и обяснения относно произхода на парите, с които е извършило плащането, но те не са възприети от ревизиращият орган. Последният е приел, че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като няма извършено плащане и не са налице условията на чл. 64, ал. 1, т. 3 и 6 от ЗДДС (отм.) и отказано право на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че отказът на приходната администрация е правилен и обоснован. Този негов извод е неправилен като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. На практика основният спорен въпрос по делото е свързан с това, дали е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), според който данъчно събитие по смисъла на този закон възниква на датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). При тази правна квалификация основното обстоятелство за спора е дали има извършено плащане. Направените изводи в тази насока от страна на първоинстанционния съд се градят само върху част от доказателствата по делото и на практика възпроизвеждат становището на административния орган, без да бъдат съобразени всички събрани по делото доказателства и доводите на жалбоподателя в тази насока. Така по делото е депозирано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според която процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя като разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. Вещото лице е установило също, че доставчикът е начислил данъка като задължение към бюджета при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), като данъкът е заплатен по банков път по ДДС-сметката на доставчика. От данните по делото е видно, че към фактурите има издадени фискални бонове от ЕКАФП, за който са представени доказателства, че е регистриран на името на "Пилком" - ЕООД. Наличието на фискални бонове към фактурите е било установено по време на ревизията, но органът за приходите е приел, че няма данни за регистрацията на фискалното устройство на името на дружеството, поради което доказателства в тази насока са били предоставени в съдебното производство, но те не са обсъдени от решаващия съд. Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗДДС (отм.) всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, а според алинея втора касовата бележка е документ, регистриращ доставка на стока или услуга в търговски обект. В този смисъл издадените касови бележки служат като годно доказателство за извършеното плащане по фактурите в деня на издаването им и направените изводи в обратния смисъл се явяват в противоречие със закона. Следва да бъде посочено, че по делото е имало спор относно подписите на лицата по процесните фактури, като в тази насока е било допуснато и изслушано заключение от вещо лице-графолог. Това заключение не е обсъдено от първоинстанционния съд, независимо, че същото установява, че изписванията във фактурите и подписите са на лицата, посочени в тях. Едно от основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, което е възприето и от административния съд, че по делото не е установен произходът на парите, с които е извършено плащането. Поначало произходът на парите не е обстоятелство, на което правните норми да придават значение на условие за настъпване на правото на данъчен кредит. Дори да се приеме обратното, по делото са налице достатъчно доказателства, които да установят този произход. Освен събраните в хода на ревизията доказателства в тази насока, пред настоящата инстанция са представени допълнителни такива - договори за заем, нотариален акт и прочие, описани в писмена молба на касатора, депозирана на 19.05.2009 г. пред настоящата инстанция, които удостоверяват получаването на заемните средства от лицето Евгени Христов Христов и "Еврогруп - ЕК"-ООД. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че на датата на издаване на процесните фактури от "Пилком" - ЕООД е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), изразяващо се в извършени частични авансови плащания, а данъкът по фактурите е заплатен по ДДС-сметка на доставчика. В този смисъл са налице и условията на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване на право на данъчен кредит. Следва да бъде посочено, че по подобен случай на същия доставчик вече е формирана съдебна практика - решение № 6979/2705.2009 г. на ВАС, първо отделение, по адм. д. № 2269/09 г. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата като неоснователна в тази й част, Бургаският административен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде уважена и издадения ревизионен акт № 2800309/4.10.2007 г., издаден от ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с решение № РД-10-517/3.12.2007 г. на директора на Д"ОУИ" - гр. Бургас, следва да бъде отменен в частта му, в която на "БГ инвест" - ЕООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 60 000 лв. по два броя фактури, издадени от "Пилком" - ЕООД за данъчни периоди 07 и 08 на 2006 г. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 163, 33 лв. по фактура № 5847/27.07.2006 г., издадена от "Стандарт 91" - ЕООД решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В хода на ревизията е установено, че закупеният по фактурата климатик е заприходен като дълготраен материален актив, както и че дружеството не притежава други активи освен него. За да не признае право на данъчен кредит по процесната фактура органът по приходите е приел, че не е налице условието по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.). Тази констатация не е опровергана в хода на административното и съдебното обжалване чрез ангажиране на доказателства, че закупената вещ е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки. В касационната жалба не се поддържат конкретни оплаквания против тази част от решението. Като правилно и законосъобразно същото следва да бъде оставено в сила в тази му част. При този изход на процеса ответната Д"ОУИ" - гр. Бургас следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото за двете инстанции в размер на 4 129, 75 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,