Решение № 4475 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. М. Р. от [населено място], община Кубрат, обл. Разград, подадена чрез адв. Ахмедова от Адвокатска колегия - Разград, срещу решение 80 от 24.01.2025 г., постановено по адм. дело 249/2024 г. от Административен съд - Разград. С него на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател, подадена против заповед 775/30.09.2024 г. на кмета на Община Кубрат, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, във вр. с чл. 67 от Закона за собствеността е наредено да се изземе от Г. М. Р. от [населено място], община Кубрат, общински имот частна общинска собственост, УПИ VII-440 в кв. 39 по ПУП на [населено място], одобрен със Заповед 573/1984 г., с площ на имота от 800 кв. м., с административен адрес: [населено място], [улица]поради това, че лицето държи имота без правно основание. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводстевинте правила, моли съда да постанови решение с което да отмени решението на първоинстанционния съд и отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на сторените разноски в двете. Касационният жалбоподател - Г. М. Р., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът кмета на община Кубрат, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор в който са изложени подробни съображения за неостователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанионното решение е правилно и законосъобразно поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Разград е било образувано по жалба на настоящия касатор срещу заповед 775/30.09.2024 г. на кмета на Община Кубрат, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост във вр. с чл. 67 от Закона за собствеността е наредено да се изземе от Г. М. Р. от [населено място], община Кубрат, общински имот частна общинска собственост, подробно описан по-горе. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от кмета на община Кубрат в съответствие с предоставените му с чл. 65, ал. 1 от ЗОС правомощия и произнасянето с акта е по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е необходимата писмена форма и са налице изискуемите реквизити, съгласно чл. 59 от АПК. Съдът е приел и, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви относно изпълнените изисквания на чл. 26 и чл. 35 от АПК. По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът е приел, че в конкретната хипотеза, за да съответства на материалноправната разпоредба, оспорената заповед следва да е издадена при наличието на две предпоставки процесният имот да е общинска собственост и да се държи (ползва) от трето лице без правно основание. Първата предпоставка според съда е безспорно установена с оглед представения по делото Акт за частна общинска собственост 868 от 07.05.2002 г., на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС, в който имотът е описан като незастроено дворно място с площ от 800 кв. м., урегулиран в парцел VIІ-440 в кв. 39 по плана на [населено място], одобрен със Заповед 573 от 1984 г. Съдът е приел за безспорно установено, че при извършената теренна проверка е установено, че процесният имотът не е застроен, като правото на строеж не е реализирано от приобретателя, в чиято полза е било учредено и от 1991 г. , като до момента на отразеното в Констативен протокол от 27.09.2024 г. в имота не са извършвани строителни дейности. Въз основа на тези констатации Комисията предложила на кмета на община - Кубрат да издаде заповед за изземване на имота поради погасяване по давност на правото на строеж, на основание чл. 67 от Закона за собствеността. С Писмо изх. УД-02-21-1109 от 04.10.2024 г., адресирано до Г. М. Р., същият е уведомен за извършената проверка и позовавайки се на изтеклата 5-годишна погасителна давност за реализиране на правото на строеж му съобщава за издадената Заповед за изземване на имота, която е връчена лично на жалбоподателя на 24.10.2024 г. Според съда с това основанието за държане на този имот е отпаднало и за административния орган, е възникнало правото по чл. 65, ал. 1 от ЗОС да приложи административна мярка, позволена от закона - принудително изземване на имота. Изложеното е мотивирало Административен съд Разград да обобщи, че след като безспорно е установено, че имотът е частна общинска собственост и е налице валидно изявление за едностранно прекратяване на договора за наем, при липсата на друго годно правно основание, което би могло да се противопостави на собственика, правилно административният орган е издал заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземването му от фактическия ползвател. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните с касационната жалба нарушения. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са подробни обстоятелствени, свързани със спорния въпрос мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед, като издадена в съответствие на кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Нормата предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява, че собствеността на общината върху изземвания имот е установена по безспорен начин. Единственото от значение в случая е разполага ли държателят на вещта с валидно правно основание за упражняване на това право, което да бъде противопоставимо на правото на собственост на общината върху имота. При правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил верен извод, а именно, че правото на Г. М. Р. да построи сграда върху чужда земя е погасено в полза на собственика на земята по давност, община Кубрат, тъй като не е упражнено в продължение на пет години, съгласно т. 5 от Договора и чл. 67 от Закона за собствеността. При така установеното правилно Административен съд - Разград е приел, че административният орган е приложил законосъобразно нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като безспорно е установено, че имотът е общинска собственост, държан и ползван от касационния жалбоподател без основание. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на претендираното от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се остави без уважение. Действително в разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Независимо от това, в случая не е налице основание за присъждане претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като в процеса пред настоящата инстанция не е осъществено процесуално представителство от страна на кмета на община Кубрат, а постъпилия отговор на касационната жалба е изготвен лично. Никакви други процесуални действия във връзка със защитата на позицията на ответника по същество не са осъществени по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,