Решение № 16941 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2013 г.

Решение № 16941 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП и на "Атек груп" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ангиста" № 6, представлявано от управителя Асен Асенов, чрез адв. Г. Ценов, против Решение № 1085 от 18.02.2013 г. на Софийски градски административен съд, по адм. д. № 3223 по описа за 2012 г., съответно в частта му, с която по жалба на ревизираното дружество е отменен Ревизионен акт № 2041107052 от 10.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 301/14.02.2012 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" София, при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03 - 10.2010 г. по фактури на "Нантол" ЕООД с предмет СМР общо в размер на 63 714,60 лв. и в тази, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против същия РА, в частта му на отказан данъчен кредит съответно в размер на 16 002 и 29 946,46 лв. по доставки на "Маржемон" ЕООД и "Елстрой 1" ЕООД за данъчни периоди през 2010 г. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реално изпълнение на фактурираните услуги на СМР от страна на посочения доставчик, за когото не е доказан персонален и технически капацитет за извършване на доставките. Поддържа се, че цитираната практика на СЕС е неотносима към случая и първоинстанционният съд не положил никакви усилия за изследване на знанието за участие в сделка, представляваща злоупотреба с право, от страна на ревизираното лице. Не е доказано разплащането по фактурите на посочения доставчик, нито разчитането му с бюджета по начисления ДДС. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - "Атек груп" ЕООД, чрез адв. Ценов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно недоказаност на фактурираните доставки на транспортни услуги по превоз на стоки от страна на "Маржемон" ЕООД и на комисионерските и транспортни услуги по фактурите на "Елстрой 1" ЕООД. Решението в тази част било постановено при незачитане на събраните писмени доказателства, както и приетото без оспорване експертно заключение. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част и постановяване на ново, с което РА бъде отменен в посочената част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази жалба директорът на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бонев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението в тази част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Д"ОДОП" София и за неоснователност на касационната жалба на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По жалбата на Директора на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП. За да отмени РА в частта му на отказано право на данъчен кредит по 62бр. фактури с предмет "плащане по протоколи за извършени СМР" с издател "Нантол" ЕООД, първоинстанционният съд е взел предвид безспорното обстоятелство /потвърдено и в касационната жалба/, на реалното осъществяване на фактурираните услуги, както и престирането на резултата от тях на фирмите - възложители по договори, по които РЛ е изпълнител. Съдът е приел, че недоказването на кадрова обезпеченост на прекия доставчик за изпълнението на услугите, което поставя под съмнение извършването на услугите именно от фирмата - издател на фактурите, при липса на конкретни улики за наличие на данъчна измама, за която ревизираното лице е знаело или е могло да знае, не може да бъде самостоятелно основание за отказ на получателя на право на данъчен кредит. Решението в тази част е правилно. То е постановено при съобразяване на относима за случая съдебна практика на СЕС, съгласно която при доказан /или безспорен/ наличен при ревизираното лице или предмет на последваща облагаема доставка предмет на пряката доставка, на РЛ не следва да се възлага доказателствена тежест относно обстоятелствата по т. 61 от Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а именно: дали издателят на фактурата е данъчно-задължено лице /ДЗЛ/в тази връзка и Решението от 22.12.2010 г. по С-438/09 Dankowski; разполагал ли е със стоките, предмет на доставката; бил ли е в състояние да ги достави, изпълнил ли е задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС; разполага ли с лиценз за индивидуален предприемач. В т. 4 от диспозитива на Решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело С-324/2011, за което правилно първоинстанционният съд е приел, че е постановено по преюдициално запитване по главно производство, в което са установени идентични на настоящето факти, разпоредби на Директивата за ДДС са тълкувани в смисъл, че "когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това в положение като разглежданото в главното производство правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки." Неоснователно в тази връзка, е касационното оплакване, че първоинстанционният съд е следвало служебно да изследва субективния елемент на знание у РЛ за участие в данъчна измама, при положение, че такива мотиви нито в ревизионния акт, нито в потвърждаващото го по административен ред решение, нито пред първоинстанционния съд са излагани. Неоснователно е и оплакването, че не е доказано разплащането по фактурите на посочения доставчик, нито разчитането му с бюджета по начисления ДДС. Обратното е констатирано с приетото без оспорване заключение на съдебно-икономическата експертиза. Цитираното в касационната жалба решение по адм. д. № № 7440/2010 г. на ВАС, първо "А" отделение третира различен от настоящия случай, доколкото там данъчното облагане е на основание чл. 177 ЗДДС. По жалбата на ревизираното лице. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в останалата част, първоинстанционният съд е приел за недоказана реалността на фактурираните доставки на транспортни и посреднически услуги от страна на "Елстрой 1" ЕООД и "Маржемон" ЕООД. Обосновано по отношение на доставките на "Маржемон" ЕООД и по две фактури на "Елстрой 1" ЕООД съдът е приел, че макар да е несъстоятелен мотивът на органите по приходите, че при наличие на собствени транспортни средства като активи на ревизираното лице няма обяснение наемането на други такива и то от лица, които не са техни собственици, въпросните доставки на транспортни услуги следва да са свързани с разходи, съпътстващи посочената дейност - за гориво, ремонтни дейности и др. каквито не са били доказани нито в ревизионното производство, нито при оспорването на РА. Правилно съдът е приел, при това, че реалността на извършването на услугите следва да бъде основана на обективни данни и доказателства. В случая, преките доставчици са открити, включително и от изготвилото експертното заключение вещо лице и извършването на посочените разходи от тях не е установено. Този факт, съпоставен с обстоятелството, че ревизираното лице е лицензиран превозвач и разполага със собствени превозни средства, правилно са преценени в тяхната съвкупност от страна на първоинстанционния съд. Относно реалността на посредническите услуги, фактурирани от "Елстрой 1" ЕООД, съдът обосновано на събраните доказателства е приел, че ревизираното лице не е доказало, че търговските му отношения с посочените фирми-възложители за извършване на СМР на конкретни обекти са резултат именно на посредническата дейност на посочения доставчик. Правилно е взет предвид бланкетния характер на договора от 2008 г. и липсата на всякакви доказателства за преддоговорни отношения, преговори и други действия с посредничеството на доставчика за постигане на посочените договорни ангажименти в предмета на дейност на ревизираното лице. Твърденията в писмената защита по съществото на делото, че ревизираното лице е реализирало големи размери нетни приходи в резултат именно на работа, извършена от доставчика, в резултат на процесното посредничество, не променят обстоятелството, че пред административния съд посоченият факт с правно значение не е доказан. Предвид изложеното, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение