Решение № 10243 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9339/2008 г.

Решение № 10243 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9339/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Бисерка Ганчева Василева, в качеството й на зам.-директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу решение № 378 от 3.06.2008 г. по адм. дело № 2060 по описа за 2006 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Виста ойл" ЕООД оспорва същата чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред окръжния съд е бил РА № 08-00414 от 19.06.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП-Добрич, потвърден с решение № 600 от 15.08.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗКПО (отм.) за ревизиран период 1.01. - 31.12.2002 г. С него на ревизираното лице, след увеличаване на финансовия резултат за същия отчетен период, на основание чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО (отм.) със сумата 41 835.07 лв. и на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) със сумата 67 875.00 лв., са определени допълнително задължения за данък за общините в размер на 10 971.00 лв. и лихва за забава в размер на 4 981.13 лв. и данък върху печалбата в размер на 14 810.86 лв. и лихва за забава в размер на 6 003.00 лв. В хода на административното производство е установено, че ревизираното лице е отчело разходи по 4 броя фактури, договор за изработка от 3.09.2002 г. и анекс към него от 15.11.2002 г. между него и "СМА" АД, гр. Добрич и протоколи за приемане на извършените услуги. Тези разходи за ремонт в размер на 44 210.00 лв., представляват такива за демонтаж, почистване и монтаж на фланци на подземни съоръжения (резервоари) на собствените бензиностанции, находящи се в с. Коларци, с. Спасово, гр. Добрич и такава с името Родопа. Със сумата 41 835.07 лв., представляваща частта от разходите за ремонт на дълготрайни материални активи, надвишаваща съответната данъчна амортизационна норма по групи активи, е увеличен финансовия резултат, на основание чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО (отм.). Според ревизираното лице тези дейности са във връзка с необходимите работи за почистване на утайките, които се събират в цистерните и тръбопроводите и се извършват периодично или по необходимост. Това задължение произтича от изискванията на чл. 18б, т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и наредбата за изискванията за качество на течните горива, реда и начина за техния контрол. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата обстановка по тази първа част от спора, обсъдено е заключението по назначена СТЕ и е направена преценка за незаконосъобразност на обжалвания РА, като е възприета защитната теза на ревизираното лице. Експертът е отговорил на двете му поставени задачи, като според него, за да се изпълнят задълженията по Закона за чистотата на атмосферния въздух, чл. 18 от него, по наредба № 16 от 12.08.1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхраняване, товарене или разтоварване и превоз на бензини и по наредба № 17 от 2.11.1999 г. за норми за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества всички собственици са задължени да извършват профилактика и обслужване на съоръженията и да осигуряват експлоатационната им годност. Това се осъществява чрез различни мероприятия, в това число и дейностите по демонтаж, почистване и монтаж на фланци, вливни фунии, обратна връзка за газова фаза, капаци и връзки за подземни съоръжения (цистерни). Според втората му поставена задача е приел, че независимо че тези дейности са написани като строително ремонтни услуги, ремонт на подземни съоръжения, те са част от техническото обслужване на цялото съоръжение. В мотивите си решаващият съд излага аргументи, че обсъжданите разходи не представляват "разходи за ремонт на ДМА", а са разходи са техническо обслужване. Обосновал се е с определението за "ремонтни работи" по § 1, т. 25 (отм.) от ДР на ЗКПО (отм.), съгласно което"разходи за ремонт" са разходите, чрез които се възстановява състоянието на материални дълготрайни активи за нормалното им функциониране. Не са разходи за ремонт по смисъла на закона разходите за техническото обслужване на транспортните средства и машините". За да е налице необходимост от възстановяване следва да е настъпило събитие като "авария" или "повреда", за каквото по делото няма данни. Обосновал се е и с изпълнението на задълженията на ревизираното лице, които произтичат от законовите и подзаконови нормативни актове, цитирани в заключението с оглед предмета му на дейност и притежаването на посочените бензиностанции, които като ДМА следва да бъдат технически обслужвани с оглед поддържането им, респ. са такива разходи по техническо обслужване. Касационното възражение в тази част на спора е насочено към неправилното кредитиране на заключението от страна на съда, както и от неправилното ценене на събраните писмени доказателства по делото. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в тази част на спора е постановено в нарушение на материалния закон. Увеличаването на финансовия резултат на дружеството за процесния период на основание чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО (отм.) се обосновава от съдържанието събраните писмени доказателства. Представен е договор за изработка от 3.09.2002 г., с предмет извършване на строително и строително-ремонтни услуги по обекти, като изброените са бензиностанциите на ревизираното лице. Анексът от 15.11.2002 г. е със същия предмет. Представените 8 броя протоколи за приемане на извършени услуги са съставени във връзка с изпълнение на договора, като в тях са посочени друг вид услуги, а именно за демонтаж, почистване и монтаж на фланци на подземни съоръжения (резервоари) на собствените бензиностанции, находящи се в с. Коларци, с. Спасово, гр. Добрич, гр. Генерал Тошево, с. Полковник Дяково и др. Данъчните фактури, издадени в изпълнение на договора са с предмет "строителна ремонтна услуга" и към нея записано "ремонт на подземни съоръжения". Заключението по СТЕ не съдържа констатации, които да обосноват конкретната преценка относно характера на извършените ремонти с оглед констатираното разминаване, поради което неправилно е кредитирана от съда. В него се изброяват нормативните актове, които определят задълженията на ревизираното лице, с оглед опазване околната среда и правилното функциониране на съоръженията му, но не дават отговор във връзка с процесния спор. Следва да се приеме, че правилно са квалифицирани процесните разходи за ремонти на ДМА, като по делото не е бил спорен факта на надвишаване на съответната данъчна амортизационна норма по групи, което представлява предпоставката, за да се приложи чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО (отм.), в приложимата редакция. Осъществявани са ремонти по възстановяването на ДМА, с оглед нормалното им функциониране, а не такива свързани с техническото поддържане на същите. Понеже делото е изяснено от фактическа страна в тази част на спора, следва решението да се отмени като неправилно и се постанови друго по съществото му, като се отхвърли жалбата на задълженото лице. По повод втория спорен момент по делото относно увеличаването на финансовия резултат на дружеството за ревизираната година, на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) със сумата 67 875.00 лв. Следва да се има предвид, че в хода на административното производство е установено, че дружеството незаконосъобразно е отчело съгласно приемо-предавателен протокол от 1.08.2002 г. за приемане и оценяване по справедливи цени на наличните самостоятелни активи в сграда Бизнес център Добруджа, движими вещи, представляващи хотелски инвентар на стойност 81 000.00 лв., заваден в счетоводните книги като стопански инвентар, във връзка с покупката на същия и изписани самостоятелни активи под съществен праг 500.00 лв. на стойност 63 825.00 лв. или обща стойност 144 825.00 лв. Констатирано е, че дружеството е закупило с нот. акт № 157 от 1.08.2002 г. Бизнес център Добруджа, състоящ се от хотелска сграда, сутерен, партер - фоайе, тераса и двор на стойност 650 150.00 лв., в т. ч. стойността на сградата е 630 750.00 лв. и на земята 19 400.00 лв. Издадена е данъчна фактура № 21706 от 1.08.2002 г. от продавача "България" АД с предмет сграда Бизнес център на посочената стойност и земя също на посочената стойност. Била е назначена комисия от управителя на дружеството и е изготвен протокол от нея, съгласно който са приети и оценени самостоятелни активи на посочената обща стойност 144 825.00 лв., в т. ч. ДМА с праг на същественост над 500.00 лв. Последните са с обща стойност 81 000.00 лв. Активите с праг на същественост 500.00 лв. са в размер на 63 825.00 лв. За първите активи са начислени разходи за амортизации в размер на 4 050.00 лв., а за вторите е отчетено други разходи. Посочените активи са заведени в счетоводните книги като ДМА на обща стойност 81 000.00 лв., като със същата сума и със сумата 63 850.00 лв. - отписани активи, е намалена стойността на сградата, посочена в нот. акт и тя е 485 925.00 лв. Извършена е насрещна проверка в счетоводството на "България" АД, като е съставен ПИНП от 30.03.2006 г. с цел установяване начина на формиране на продажната цена. От изп. директор на дружеството е дадена декларация, че в тази цена не е включена стойността на хотелския инвентар, понеже не е извършвана продажба на същия. Направена е констатация от ревизиращия орган, че стойността на сградата е следвало да бъде заведена по дебита на с/ка "Сгради" със сумата 630 750.00 лв., вместо със сумата в размер на 485 925.00 лв. и разликата отнесена по дебита на с/ка 206 - 81 000.00 лв. и по дебита на с/ка "Други разходи" в размер на 63 825.00 лв. Видно от счетоводството на ревизираното дружество хотелският инвентар по приемо-предавателния протокол от 1.08.2002 г. е отразен по дебита на с/ка "Стопански инвентар" - 81 000.00 лв., по дебита на с/ка "Други разходи" - 63 850.00 лв. или 144 825.00 лв. срещу кредита на с/ка 4111 "Доставчици". Съгласно счетоводен амортизационен план за 2002 г. е начислена амортизация в размер на 4 050.00 лв. за стойността на заприходените активи на стойност 81 000.00 лв. Съставеният приемо-предавателен протокол от 1.08.2002 г. не е първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Освен това по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.) документална обоснованост е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по ЗСч и отразяване на вярно и точно на всяка стопанска операция документи. На основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат с размера на разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчнозадължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове. В мотивите на обжалваното решение тази фактическа обстановка е изложена като правните изводи на съда за незаконосъобразност на обжалвания РА се обосновават с невъзможността обсъжданата сграда да не бъде продадена без наличието на описаните в протокола от 1.08.2002 г. активи, понеже не може да бъде ползвана по предназначението си. Вторият довод се свързва с установената нотариална и съдебна практика в нот. актове да се описва само подробно недвижимия имот, предмет на продажбата, без вещите в него, които позволяват използването му по предназначение. Според съда такива са и изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "в" от правилника за вписванията, относно съдържанието на актовете, подлежащи на вписване. Съдът се е позовал на изслушаното заключение по назначената ССчЕ, според което счетоводните операции в счетоводството на ревизираното лице са взети правилно от гледна точка на прилагането на счетоводното и данъчното законодателство. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Това се обосновава от неправилното възприемане на фактически установеното по спора, необсъждане на всички доказателства събрани в двете фази на данъчното производство, съответно на преценката за наличие или не на отчетени разходи в нарушение на счетоводното законодателство. Така съдът не е обсъдил дадената декларация от изп. директор на продавача по обсъжданата продажба, проверката извършена в счетоводството му, за което е издаден ПИНП от 30.03.2006 г., при което е достигнал до неправилния фактически извод, че е осъществена продажба на посочените по-горе движими вещи, заприходени като активи, респ. неправилно формиране на стойността на обекта на продажбата, респ. счетоводното му отразяване. По този начин преценяването на заключението по ССчЕ с е поставя под съмнение, понеже същото е изготвено при друга фактическа обстановка, поради което не следва да се кредитира. Налице е съставът на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), в приложимата редакция, поради което правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството и са определени допълнителни задължения по този закон. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и в тази част и понеже спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, с оглед на чл. 161, ал. 1 изр. трето от ДОПК и чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г.), в размер на 1 185.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение