Решение № 16086 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2447/2013 г.

Решение № 16086 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2447/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на Николай Димитров Щерев от гр. Ловеч, ул. "Цар Освободител" № 38, ет. 3, ап. 10 против решение № 165 от 30.11.2012 г., постановено по адм. дело № 121/2012 г. на Административен съд гр. Ловеч, четвърти административен състав. С касационната жалба са изложени съображения по съществото на спора и се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът - Министерство на правосъдието, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ренета Николаева Луканова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а съдебното решение, като законосъобразно и обосновано да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба като подадена в преклузивния срок срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Николай Щерев, против Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв. за неимуществени вреди от престоя му в килия 415, килия 202 - втора група, килия 312 - трета група, килия 402 - десета група и килия 315 - трета група в Затвора гр. Ловеч, за периода от 28.04.2011 г. до 20.05.2011 г. и от 20.09.2011 г. до 5.03.2012 г., следствие бездействието на администрацията на затвора. За да постанови този резултат решаващият съд е приел за установено: Ищецът е постъпил в Затвора гр. Ловеч за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от една година, наложено му с присъда № 705 от 26.11.2010 г. по НОХД № 2822/2009 г. на Районен съд гр. Плевен. Пребивавал в посочените по-горе килии. Същите са били обитавани от повече от допустимия брой хора за да бъде осигурена площ от 4 кв. м на един лишен от свобода. В следствие на пренаселеността на килиите и тютюнопушенето в тях той получил емоционални терзания изразяващи се в главоболие, депресия и нервен стрес. Ищецът приема всичко това като резултат от бездействието на администрацията да осигури минимална жилищна площ за един лишен от свобода не по-малка от 4 кв. м. При така установеното, съдът е приел, че не е налице неизвършване на фактически действия, които административният орган, в случая администрацията на затвора е длъжна да извърши по силата на закона, и отхвърлил предявения иск като неоснователен. При спазване принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав, след като извърши проверка, намери съдебното решение като валидно, допустимо и в съответствие на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди, като резултат от бездействието на администрацията на затвора гр. Ловеч да осигури минимална жилищна площ площ на ищеца в качеството му - изтърпяващ наказание лишаване от свобода в размер на 4 кв. м за един човек. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказан този елемент от посочения по-горе фактически състав, отнасящ се до отмяната по установения ред на незаконосъобразно бездействие на административен орган, за да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и основателно е отхвърлил иска, поради несправяне на ищеца с възложената му от чл. 203 от АПК доказателствена тежест. За да е съставомерно бездействието на административен орган по смисъла на чл. 256 от АПК, е необходимо, органът да не е изпълнил действия ,които е бил длъжен да извърши по силата на закона. В случая това не е така. Претендираното задължение на администрацията на затвора да осигури минимална жилищна площ за един лишен от свобода, не по-малка от 4 кв. м произтича от разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г. в сила от 1.06.2009 г./. Посочената разпоредба на закона влиза в сила съгласно § 11 от ПЗР от същия закон от 1.06.2012 г., а с изменението и допълнението на закона /ДВ, бр. 103 от 28.12.2012 г./ съгласно § 13 от ПЗР - от 1.01.2019 г. Следователно към процесния период от 28.04.2011 г. до 5.03.2012 г. не е съществувала норма по силата на която администрацията на затвора да е била длъжна да осигури посочената жилищна площ, от което следва изводът, че липсва неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да изпълни по силата на закона. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение,