Решение № 2240 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2009 г.

Решение № 2240 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на и. д. Директор дирекция "ОУИ"- гр. София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 66 от 24.06.2009 г., постановено по адм. д. № 6568/08 г. по описа на Административен съд гр. София /АССГ/, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 2000802276/25.07.2008 г. на орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приложил процесуалния закон - чл. 156, ал. 4 до ал. 6 от ДОПК и е осъществил незаконосъобразно инцидентен съдебен контрол по отношение на акт, който не е предмет на настоящото съдебно обжалване. Ответникът по жалбата "Жок Контрол" ООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № 2000802276/25.07.2008 г. на орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. София, с който на "Жок Контрол" ООД са определени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди месец 01, месец 04 до месец 12.2005 г. и месец 01 до месец 05.2006 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че по отношение на така определените задължения е налице влязъл в сила РА № 20002574/12.11.2007 г., поради което и обжалвания РА № 2000802276/25.07.2008 г. е нищожен, като издаден въз основа на заповед за възлагане на ревизия издадена от материално некомпетентен орган. До този извод съдът е достигнал като е приел, че със заповед № 2574/15.06.2007 г. е била възложена ревизия на "Жок Контрол" ООД за определяне на задължения по ЗДДС за данъчни периоди 28.12.2004 г. до 31.05.2007 г. С РА № 20002574/12.11.2007 г. са определени задължения на дружеството, като след обжалване по административен ред с жалба от 03.12.2007 г. с Решение № 219/05.02.2008 г. решаващият орган е отменил РА в частта относно определените задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди м. 01, м. 04 до м. 12 2005 г. и м. 01 до м. 05 2006 г. и е върнал преписката за извършване на нова ревизия. Така постановеното решение № 219/05.02.2008 г. съдът е приел, че е нищожно като постановено след изтичане на срока визиран в чл. 155, ал. 1 от ДОПК, който е изтекъл на 17.01.2008 г., поради което и РА № 20002574/12.11.2007 г., като мълчаливо потвърден е влязъл в законна сила. Този влязъл в сила акт може да бъде изменен само при условията на чл. 133, ал. 2 от ДОПК и от органа визиран в разпоредбата на чл. 134 от ДОПК, а именно териториалния директор. Тъй като в процесния случай повторната ревизия е възложена от началник сектор "Ревизии" при ТД на нАП София, то и издадения въз основа на тази заповед РА е нищожен. Решението е неправилно, тъй като правните изводи на решаващия съд относно пределите на спорния предмет са неправилни и са в противоречие с принципите на АПК. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В това съдебно производство, което има административноправен характер, решаващият съд няма правомощия да извършва косвен съдебен контрол върху други административни актове освен обжалвания РА. Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие на изрични правни норми на ДОПК - чл. 160, ал. 2 от ДОПК, определящ предмета на съдебен контрол. Възможността за контрол относно действителността на административни актове, от които се пораждат права или задължения, е ограничена изрично от специалния процесуален закон, с оглед спазване принципите законност, обективност, служебно начало, добросъвестност и на липса на лице с правен интерес за оспорване, поради което не е въведена хипотезата на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. Следователно не е допустимо по пътя на косвения съдебен контрол да се разширяват правомощията на съда, изрично ограничени от законодателят. Така процесуална възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 17 от ГПК, но същата е неприложима по силата на § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, тъй като касае граждански правоотношения спрямо които един административен акт може да представлява факт с правно значение, но не е налице неуреден случай в ДОПК. Приложеното от АССГ тълкуване относно възможността да се упражни инцидентен косвен контрол върху действителността на необжалвано решение на Д "ОУИ" е в противоречие и с дългогодишната практика по приложението на този институт на правото в административно правораздаване. Съдът е извършил проверка относно действителността, респективно нищожността, на влязъл в сила административен акт, независимо, че е бил длъжен да зачете неговата сила на стабилен административен акт до евентуалното му прогласяване за нищожен в отделен процес ( за какъвто няма данни, че е образуван). Разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК предоставя безсрочно право за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност и е предвидена именно поради необходимостта да бъде осигурена правната стабилност на актовете на администрацията, чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни. С разглеждането на спор, с който не е сезиран, независимо, че не е се е произнесъл с изричен диспозитив, съдът е допуснал нарушение на принципа на равенство на страните. Служебното начало в административния процес не представлява възможност за съда да приема за установени фактически констатации, за които страните по делото не са излагали твърдения и не са събирани доказателства в подкрепа на фактически твърдения на страна по делото. Съдът е приел за установен факт, на който нито една от страните не се е позовала, че е осъществен и не е имала равна възможност за ангажиране на доказателства за установяването му или за неговото опровергаване. Следователно страните не са имали и възможност да ангажират доказателства и правни становище по тълкуване на правните норми, които да бъдат взети предвид от съда при формиране на неговата воля. Напротив съдът е допуснал извършването на множество процесуални действия по събиране на доказателства, във връзка със спорното материално право, след което е приел, че всички тези доказателства са за установяване на факти без правно значение, като е заместил действителния спор между страните по делото с други неизвестни на страните до постановяване на решението фактически и правни изводи, по които те не са взели и не са имали възможност да вземат становище. По този начин съдът е лишил страните от разглеждането на спора им от една съдебна инстанция, предвидена изрично в процесуалния закон (в този смисъл и решение № 7145/1.06.2009 г., постановено по адм. д. № 2177/09 г. по описа на ВАС, Iа отделение). Предвид на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а поради липсата на произнасяне по същество на спора относно законосъобразността на РА, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. С оглед изхода на спора разноски не се дължат, а направените трябва да бъдат взети предвид от АССГ при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо отделение