Решение № 15039 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2017 г.

Решение № 15039 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. М., регистрирана като [фирма], ЕИК: [ЕИК], подадена чрез адвокат Т., против Решение № 5173/08.08.2017 г., постановено по административно дело № 5845/2016 г. по описа на Административен съд – С. град, с което отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-22001414003531-091-001/01.12.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 608/14.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С.. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съдебния състав относно липсата на реални доставки по фактурите, издадени от съответните доставчици, като се твърди, че представените по делото доказателства оборват този извод. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени изцяло ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа от адвокат Т., която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки. Ответната страна, Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С. се представлява от юрисконсулт Т., която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който в тежест на [фирма] са установени данъчни задължения в общ размер на 109 768, 22 лева, от които за данък върху добавената стойност в размер на 37 015, 18 лева и лихви в размер на 16 740, 30 лева и корпоративен данък в размер на ЗЗ 238, 20 лева и лихви в размер на 22 774 лева. Тези задължения са установени след като в хода на ревизионното производство приходните органи не са признали за реални доставките на стоки и услуги по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Съдът е отхвърлил жалбата, извършвайки цялостна проверка на ревизионния акт, след като е приел, че същият е валиден, законосъобразен и обоснован. Съдебното решение е подробно мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства, при съвкупната преценка на които е прието, че не може да се установи реалност на спорните доставки. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби, а в хода на съдебното производство не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е разграничил и анализирал отделните доставки, в пълнота и обосновано, като неговите доводи напълно се споделят от настоящата инстанция. По делото са установени следните релевантни за спора факти: През ревизираните периоди [фирма] е извършвал услуги по реконструкция и ремонти на училища, цехове, съблекални, канцеларски помещения, за изпълнението на които дейности е наемал подизпълнители. За да се установи реални ли са процесните доставки по фактурите, издадени от посочените четирима доставчици, на същите са извършени насрещни проверки, при които на посочените адреси за кореспонденция представители на дружествата или упълномощени лица, не са били открити. От тяхна страна не са представени каквито и да е доказателства, които да удостоверяват извършените доставки. Не са събрани доказателства и за счетоводно отразяване на доставките, за предходни доставчици, за ресурсна обезпеченост. Установено е, че дружествата доставчици са с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на приходните органи, както и не са подавали годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПД за съответните финансови години. От своя страна ревизираното лице е представило издадените фактури, сключени договори, приемо-предавателни протоколи, документи за актуване на строителни работи, счетоводни справки, извлечения от сметки. Тези документи са анализирани и преценени както от приходните органи, така и от съда за недостатъчни за да удостоверят извършването на доставка на стоки – строителни материали и извършването на строително-ремонтни дейности от посочените доставчици. Прието е, че издадените от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] фактури не документират реални доставки на стоки и услуги, тъй като не са придружени с достоверни съпътстващи ги документи. Прието е още, че се доказва наличие на относителна симулация, тъй като ревизираното лице е знаело или не е било възможно да не знае, че участва в привидни сделки. Доставчиците [фирма] и [фирма] са издали фактури за доставка на стоки - строителни материали. Тъй като тези материали са родово-определени вещи, съгласно правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД за да е налице доставка е необходимо да са налични документи, които да индивидуализират стоките по вид, количество, брой, място на предаване и отделяне от рода. В представените фактури стоките не са били индивидуализирани, поради което от съществена важност е информацията, която се съдържа в приемо-предавателните протоколи. Част от тези протоколи не са подписани, като в нито един от тях не е посочено мястото на предаване на стоките – дали това е станало в склад на доставчика или на получателя, или пък доставката на стоките е извършена на мястото на самите строителните обекти, както се е твърдяло. В приемо-предавателните протоколи не се съдържат и имената на лицето, представлявало доставчика при предаване на материалите. По делото не е установен самият механизъм на доставяне на строителните материали, които са множество по количество и обем, като както от страна на ревизираното лице, така и от страна на доставчиците не са фактурирани доставки за транспорт на стоките, нито пък са представени някакви документи, съпътстващи и удостоверяващи превоза им. Не са представени и доказателства за осъществяване и заплащане на товаренето и разтоварването на строителните материали. Досежно доставките на строително-монтажни дейности от [фирма], [фирма] и [фирма], отново е възприет извода за нереалност на същите. Фактурирани са значителни по обем строителни и ремонтни услуги, които предполагат наличие на кадрова и техническа обезпеченост, каквато относно доставчиците не е установена да е налице. В същото време ревизираното лице е разполагало с работници със съответната квалификация, поради което съдът обосновано е приел, че дори да е имало превъзлагане на дейности, то именно неговите работници са осъществили голяма част от строителните дейности. Освен това не са представени документи, удостоверяващи мястото и конкретния обект на който са били престирани услугите. Липсват договори, актове и протоколи за извършени и приети работи, които да установяват къде и от кои лица са извършени и приети услугите. Не става ясно как са калкулирани и формирани цените по издадените фактури. Както правилно е отбелязал съдът, нелогично е ревизираното лице да разполага със съответните протоколи и актове за изпълнени СМР, които е фактурирал на своите възложители, а в същото време да не разполага с протоколи, съставени между него и подизпълнителите – дружествата доставчици. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд с приложимите разпоредби от националното и европейско законодателство. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. По силата на т. 31 и т. 32 от същото решение, преценката за наличие на тези условия за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, което е извършено от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно лицето, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките, което в случая не е сторено. С оглед извода за нереалност на доставките, предмет на спорните фактури е извършена корекция на финансовия резултат на ревизираното лице, като са намалени разходите по тези фактури. Приложени са разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО като финансовия резултат за 2008 г. е увеличен и е установено съответното задължение за корпоративен данък. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се определи съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт и е в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Това възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 3627, 68 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение