Решение № 15976 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9441/2010 г.

Решение № 15976 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9441/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Симеон Илиев Василев и Росен Симеонов Илиев, и двамата от гр. Щумен, чрез пълномощника им адвокат Генчо Ганчев Гатев от ШАК, срещу решение № 39 от 18.06.2010 г. на Административен съд - гр. Шумен, постановено по административно дело № 145/2010 г., с което е отменена заповед № КД-14-27-2815 от 3.12.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Шумен, с която е одобрено изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Шумен, състоящо се в нанасяне на нови обекти - сграда с идентификатор 83510.675.10.5 с площ от 9 кв. метра и предназначение - промишлена сграда, собственост на Богдана Нечова Димитрова; промяна в границите на съществуващи обекти, в резултат на което се променя и площта на поземлените имоти, като площта на поземлен имот с идентификатор 83510.675.10 от 238 кв. м се увеличава на 254 кв. м, а площта на ПИ 83510.675.11 от 356 кв. м се променя на 340 кв. метра. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно. Неправилно съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна с оглед нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържала фактическите и правни основания за издаването й. Според доводите на касаторите в оспорената заповед ясно е посочено, че с нея се одобрява изменение в кадастралната карта, състоящо се в промяна на границата в съседните поземлени имоти 83510.675.11 и 83510.675.10 на основание представените и цитирани изрично в заповедта нот. актове за собственост и документ, издаден на 30.10.2009 г. от ШРС. Към заповедта е приложено и решение на ШРС, влязло в законна сила на същата дата. Това решение е приложено към делото и от него се установява, че спорът за границата между съседните имоти, проведен по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е приключил, като с оспорената заповед границата между имотите се поставя в съответствие със съдебното решение и скицата към него. Касаторите считат за неправилен извода на първоинстанционния съд, че неизготвянето на акт за непълноти и грешки в кадастъра е нарушение. Съдът не е съобразил, че с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3) това не е необходимо. Неправилен е и изводът на съда, че в случая е налице спор за материално право. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Молят касационният съд да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Шумен, не ангажира становище. Ответниците по касационната жалба - Богдана Нечова Димитрова, Стефан Димитров Стефанов и Красимир Димитров Стефанов, и тримата от гр. Шумен, оспорват доводите на касаторите за неправилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания намира същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че заповед № КД-14-27-2815 от 3.12.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Шумен, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Шумен, състоящо се в нанасяне на нови обекти - сграда с идентификатор 83510.675.10.5 с площ от 9 кв. метра и предназначение - промишлена сграда, собственост на Богдана Нечова Димитрова; промяна в границите на съществуващи обекти, в резултат на което се променя и площта на поземлените имоти, като площта на поземлен имот с идентификатор 83510.675.10 от 238 кв. м се увеличава на 254 кв. м, а площта на ПИ 83510.675.11 от 356 кв. м се променя на 340 кв. м е издадена от компетентен орган. Приел е, че неуведомяването на един от собствениците на засегнатите имоти е съществено нарушение на процесуалните правила. Не са налице фактически и правни основания за издаването на заповедта. Липсата на съставен акт за непълноти и грешки е съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на производството пред административния орган и е изведено като самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Тези изводи на съда са правилни и обосновани и като такива се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед № КД-14-27-2815 от 3.12.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Шумен. При издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в противоречие с материалноправните разпоредби. От една страна оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването си, което е основание за отмяна. Основанията за изменение на одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри се съдържат в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКИР, каквито основания не са посочени в заповедта. Обосновано съдът е приел, че непосочването на правно основание не би било съществено нарушение на административнопроцесуалните норми, ако актът съдържаше фактически основания за издаването си, но и такива липсват. Същата е издадена при съществено нарушение на процедурата по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. В случая не е съставен акт за непълноти и грешки, който да е подписан от всички пряко заинтересовани страни, включително и от заинтересованата страна Богдана Нечова Димитрова, която се легитимира като собственик на 4/6 ид. части на засегнатия от заповедта ПИ с идентификатор 83510675.11. Несъставянето и неподписването на акта от всички заинтересовани страни е индиция за спор за материално право, който съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е пречка за издаване на заповед за изменение на КККР, преди предварителното разрешаване на спора по исков ред. Богдана Нечова Димитрова не е била страна в производството пред РС - Шумен и съдебното решение по гр. дело № 1351/2008 г., на база на което е поискано изменение на КК, не простира задължителната си сила спрямо нея. Тя не е била страна в производството и съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението няма сила на присъдено нещо по отношение на нея. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че в конкретния случай спорът за материално право е разрешен с влязло в сила съдебно решение, което замества съставянето на констативен акт, предвиден в чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Твърди се, че дори да се приеме, че е било наложително съставянето на акт по реда на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, то същия не е необходимо да се подписва от всички пряко заинтересовани страни, включително и от ответничката Димитрова, съгласно чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. Правилен е изводът на съда, че дори при наличието на тази хипотеза, следва да се състави акт за непълноти и грешки, като за редовността му е достатъчен само подписът на изготвилото го длъжностно лице. Несъставянето на акт за непълноти и грешки съставлява съществено нарушение на процедурата по издаване на оспорената заповед, което води до незаконосъобразност на същата и е самостоятелно основание за отмяната й. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице твърдяните с касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,