Решение № 9263 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2009 г.

Решение № 9263 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ") срещу Решение № 126/4.02.2009 г. по адм. д. № 2924/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 0301927/7.08.2007 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Варна, потвърден с Решение № 744/3.10.2007 г. на Д"ОУИ" в частта, с която на "Омега България" ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 1.11.2006 г. - 30.11.2006 г. в размер на 24 000 лв. и съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушени, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество, с което да се потвърди обжалвания РА и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът "Омега България" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 126/4.02.2009 г. по адм. д. № 2924/2008 г. по описа на АС - Варна е обявен за нищожен РА № 0301927/7.08.2007 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 744/3.10.2007 г. на Д"ОУИ", в частта, с която на "Омега България" ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 1.11.2006 г. - 30.11.2006 г. в размер на 24 000 лв. и съответните лихви. За да обяви нищожността на обжалваната част от РА административният съд е приел, че данъчната ревизия не е възложена от компетентен орган и при условията на чл. 133 от ДОПК, поради наличието на Акт за прихващане или възстановяване № 6-20175/15.01.2007 г., с който на дружеството е възстановена сумата 15854, 10 лв. - ДДС за възстановяване за данъчен период 1.11.2006 г. - 30.11.2006 г. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Няма спор между страните по делото и се установява от приетия като писмено доказателство АПВ, че този акт е издаден за идентични данъчен период и данъчни задължения, които са определени и с РА в частта относно ЗДДС, която е прогласена за нищожна от решаващият съд. АПВ е влязъл в сила като необжалваем, поради което за изменение на данъчни задължения, определени с него е предвиден специален ред и изчерпателно изброени основания. С АПВ № 6-20175/15.01.2007 г. органите по приходите са приели като дължима на дружеството сумата 15854, 10 лв. - ДДС за възстановяване за данъчен период 1.11.2006 г. - 30.11.2006 г., посочена в СД по ЗДДС и е допустимо изменение на влезлия в сила данъчен акт единствено на основанията и при изпълнение на процедурата по чл. 133 -134 ДОПК. В тези случаи ревизията следва да бъде възложена от териториалния директор на НАП, който е и единствено компетентният да определи издателят на РА. В настоящия казус ревизията е възложена от зам. директор на ТД на НАП, а изпълняващ длъжността зам. директор на ТД на НАП е определил органа по приходите, който да издаде РА. Определянето на издателя на РА от орган, който няма правомощие да го определи, води до материална некомпетентност на издателя на РА. По изложените съображения съдът е приел, че РА в частта за този данъчен период за определяне на данъчни задължения по ЗДДС е нищожен. Правните изводи на решаващият съд са изцяло съобразени и в изпълнение на Решение № 11257/28.10.2008 г. по адм. д. 6361/2008 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено при първото касационно разглеждане на настоящия съдебен спор. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебни решения становище на мнозинството състави на Върховния административен съд, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по-облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. Предвид изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че и в този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК и само той може да определя издателя на РА, както и че ненадлежното определяне на издателя на РА за този данъчен период задължения по ЗДДС води и до материална компетентност на издателя на РА в тази му част. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения при разглеждане на спора пред АС-Варна и при постановяване на атакуваното решение. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответника в касационното производство, разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо - А отделение