Решение № 2850 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10592/2020 г.

Решение № 2850 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10592/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Манева и А. Танчева, гр. София, чрез проц. им представител Д. Серев, против решение № 2940/15 юни 2020 г., постановено по адм. д. № 9777/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Манева и А. Танчева против заповед № 18-7197/10 юли 2019 г. на началника на СГКК, гр. София, с която е отказано исканото изменение на КК и КР. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Видно от скицата проект за исканото изменение, последното се изразява в промяна на границата между имот с идентификатор 80409.5994.222 с площ от 796 кв. м. и имот с идентификатор 80409.5994.1366 с площ от 664 кв. м. При това изменение се изменя източната граница на имот с идентификатор 80409.5994.222 в съответствие с границата на УПИ ХІV – 760, кв. 105 по регулационен план на с. Чепинци от 1948 г., при което площта на този имот от 796 кв. м., така както е и вписана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 74, том ІІІ, рег. № 3930, дело № 452/2013 г., става 820 кв. м., а площта на съседния и засегнат от изменението имот с идентификатор 80409.5994.1366 се намалява от 664 кв. м. на 640 кв. м. От приетата по делото СТЕ е установено, че действащият регулационен план е одобрен със заповед през 1991 г., като в кадастралната основа на плана между имота на касаторите и на ответницата в това производство Д. Илиева Христова не е нанесена имотна граница. Двата имота представляват един общ имот с пл. № 222, кв. 105. От заключението е установено също така, че за имот с пл. № 222 с действащата регулация са отредени УПИ V-222 (идентичен с имот с идентификатор 80409.5994.222) и УПИ VІІІ – 222, кв. 105, като при изработването на кадастралната карта границата между имоти с идентификатори 80409.5994.222 и 80409.5994.1366 е нанесена в съответствие с границата от действащия регулационен план между УПИ V-222 и УПИ ХVІІІ – 222. Правилно решаващият съд е приел, че е налице спор за материално право по отношение на тези имоти, доколкото с исканото изменение на източната граница на имот с идентификатор 80409.5994.222 се засяга съседният имот с идентификатор 80409.5994.1366 – собственост на Д. Христова, чиято площ при прокарване на новата граница се намалява от 664 кв. м. на 640 кв. м. В проведеното административно производство Д. Христова изрично е възразила по процедурата по изменение на кадастралната карта с възражение вх. № 02-543/17.05.2019 г. Съдът е отчел приложимите правни норми, съобразно които спорът за материално право е абсолютна процесуална пречка за извършване на изменение на КККР, до разрешаването му по общия исков ред с влязъл в сила съдебен акт. Правилно в обжалвания съдебен акт е отразено, че административният орган законосъобразно е отказал това изменение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на следва да се присъдят направените по делото разноски за в размер на. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав