Решение № 1641 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Стоянчов чрез адвокат Вълканов против решение 5136от 28.07.2023 г., постановено по адм. д. 2090/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът Директорът на Главна дирекция Национална полиция, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н. Стоянчов срещу Заповед 3286з - 531/15.02.2023г. на директора на ГД НП, с която на основание чл. 204, т.З, чл.197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал.2, т. 2, чл. 203, ал.1, т. 8, предл. второ от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал.1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение от длъжността младши автоконтрольор I степен в сектор Контрол на пътното движение и правоприлагане към отдел Пътна полиция при Главна дирекция Национална полиция МВР. За да постанови този резултат Административен съд София-град приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е постановена в предписаната от закона форма. Съдът приема, че в конкретния случай безспорно доказано е, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал. 2, т.2 ЗМВР не е изпълнил служебните си задължения по длъжностна характеристика, а именно коректно да обработва данни за нарушения, установени с АТСС и да оформя документи, свързани с издаване, преиздаване, анулиране на електронни фишове, отразяване на извършените плащания. Конкретно на дати 22.01.2021г., 27.01.2021г. и на 06.07.2021 г. младши инспектор Стоянчов е извършил действия в АИС връчване на ЕФ, без фишовете да са били реално връчени. Работодателят му е предоставил достъп по АИС, парола, възможност за въвеждане на информация. Съдът е счел, че служителят е въвел невярна информация, с което е злоупотребил с доверието на работодателя. Павилно е прието от административно - наказващият орган, че извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл.203, ал.1, т.8, пр.2 от ЗМВР - злоупотреба с доверие. За да е осъществен фактическият състав на "злоупотреба с доверие", е необходимо служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва умишлено и неправомерно от служебното си положение. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е накърняване на отношенията на доверие на страните в служебното правоотношение. Посочено е още, че жалбоподателят неправомерно се е възползвал от служебното си положение и е създал опосредствена възможност на трети лица да извлекат материална облага, защото впоследствие друга служителка от същия сектор е отбелязала същите електронни фишове като платени. Умисълът е обективиран в конкретните действия. Така са извършени дисциплинарни нарушения, които представляват тежки нарушения на служебната дисциплина, и за което се налага дисциплинарното наказание "уволнение". По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Първоинстанционният съд неправилно е възприел установената фактическа обстановка по делото, като в резултат на непълен и необосновано извършен анализ на събрания доказателствен материал по делото е достигнал до погрешен фактически и правен извод за доказаност авторството на отразените в административния акт три идентични дисциплинарни нарушения, което е довело до неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.З АПК. Съдът неправилно и необосновано е приел, че по делото съществуват безспорни доказателства релевиращи авторството на всяко едно от допуснатите три на брой идентични дисциплинарни нарушения, извършени от касационния жалбоподател, изразяващи се в неправилно отчетени за връчени в журнала за дейности АИС АНД електронни фишове на 22.01.2021 г.; 27.01.2021 г. и на 06.07.2021 г., като е неправилно и необосновано е приел, че твърденията на Стоянчов за работа и предоставен достъп до неговата парола и компютърна конфигурация от страна на други служители в сектора представлява защитна теза. Съдът неправилно и необосновано е дал вяра и кредит на доверие на писмените сведения на началника на сектор ЕЦОН при ОПП-ГДНП и на служителите работели в една и съща стая (работно място) по отношение липсата на такава практика за работа на чужди компютърни конфигурации с чужди потребителски имена и пароли за достъп през 2021 г. от служителите в сектора, което е видно и от дадените свидетелски показания в първоинстанционното производство. Първостепенния съд формално е подходил приемайки, дадени от колегите на Стоянчов свидетелски показания, доколкото признаването и потвърждаването от тяхна страна на тези фактически обстоятелства автоматично би ги поставило в неблагоприятно положение с оглед възможност за търсене и реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо тях за допуснати дисциплинарни нарушения, изразяващи в неизпълнение на конкретни разпоредби на действащите организационно - технологични правила за работа с ЕЦОН, утвърдените със заповед per. 8121з-1397/23.12.2020 г. на министъра на ВР и забраната за предоставяне на личните пароли за достъп на други лица. Нещо повече, съдът не изложил обосновани мотиви защо не кредитира показанията на св. В. Савова служителка на сектор ЕЦОН при отдел Пътна полиция при ГДНП за периода от 2015 г. до 18.08.2022 г. Видно от данните по делото Савова е изложила относими факти и обстоятелства, за това, че в този сектор е царяло пълен хаос, всичките служители са си давали паролите един на друг. От дадените показания става ясно, че тя лично е работела с чужди пароли и на чужди компютърни конфигурации. Савова заявява, че през 2021 г. е виждала колеги от сектора да работят на компютъра на жалбоподателя Стоянчов, като пояснява, че това е ставало със знанието и по устно разпореждане на ръководството на сектора, тъй като обема от работа е бил много голям и наличните служители с действащи пароли не са могли да се справят с тази работа, като за целта и на новоназначените служители - стажанти са се раздавали чужди пароли. Посочила е, че по това време жалбоподателят и други негови колеги - момчета са ползвани като шофьори и за изпълнение на други дейности, различни от ежедневните им задължения. Първоинстанционният съд необосновано е игнорирал обсъждането и оценката на приобщените по делото на хартиен носител разпечатки от журнала за дейности в АИС АНД за всеки от тези три ЕФНГ (лист 419-423 по делото). Видно от тяхното съдържание всеки един от тези електронни фишове е бил създаден и отбелязан за връчен от компютърната конфигурация и с потребителското име на касационния жалбоподател, но след кратък период от време от друга компютърна конфигурация и с друго потребителско име TeMiteva на колежката му Т. Митева, тези електронни фишове са били ръчно отбелязани в системата за платени. Тези факти е следвало да бъдат подложени на задълбочен анализ от първостепенния съд, съпоставени с твърденията на Стоянчов, че той физически не е извършил тези действия, тъй като довършването на цялата процедура по ръчното отразяване за платени в системата са били извършени от неговото съседно бюро, но от друга компютърна конфигурация с друго потребителско име и парола на същите дати - 22.01.2021 г., 27.01.2021 г. и на 06.07.2021 г. въпреки правото му и осигурения достъп да завърши тази процедура, като ги отрази за платени от неговия компютър с неговия профил и парола. Неправилно и необосновано първостепенния съд е приел, че е налице от правна страна извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.8, пр.-е 2-ро от ЗМВР - Злоупотреба с доверие. При правната квалификацията за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.203, ал.1, т.8 от ЗМВР, деянието следва да е доказано по безспорен начин за употребяване на доверието с користна цел. От субективна страна в този случай реализацията на фактическия състав изисква наличието на доказан умисъл, т.е съзнателно предприемане на действия, респективно бездействия при осъществяването на служебни функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя с користна цел. В постановения съдебен акт липсва анализ и обсъждане на доказателства, обосноваващи наличието на користна цел у поведението на Стоянчов, довели до умишлено и неправомерно възползване от служебното си положение. Видно от показанията на тримата свидетели В. Бензухарова, П. Стоянов и О. Георгиев, имащи качеството на нарушители и собственици на процесиите МПС, същите сочат, че не познават жалбоподателя, не са се срещали с него, както в лично качество, така и в служебно качество по повод установените административни нарушения от тях. Ето защо, съдът е направил необоснован правен извод за това, че ,жалбоподателя е създал опосредствена възможност на трети лица да извлекат материална облага от неговото поведение . Следва да бъде посочено, че при постановяване на заповедта е нарушено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта обсъждането на тези обстоятелства е направено бланкетно и формално, по начин, който може да се отнесе за всеки един случай на дисциплинарно нарушение. Посочването, че деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, не е подкрепено с каквито и да било факти. Цялостното поведение на служителя е описано, но не е взето предвид, а само е констатирано, че жалбоподателя е бил награждаван с награда Обявяване на благодарност през 2004 г., с Писмена похвала през 2011 г. и два пъти през 2016 г. Тези факти само са констатирани, но не са коментирани и не са съобразени. Следователно заповедта е постановена и в нарушаване на императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, което е самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Главна дирекция Национална полиция да заплати на Н. Стоянчов сумата 1070 лв., от която 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 70 лв. заплатена държавна такса за касационното производство и 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 10 лв. заплатена държавна такса за първоинстнационното производство . Или разноските за двете инстанции възлизат в общ размер на 2080 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на ответника. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,